О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2835

София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 3393/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ срещу постановеното от състав на IV г. о. на ВКС определение № 2218 от 17.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2730/2023 г. Същото се оспорва в частта му за оставяне без разглеждане частната жалба на КПКОНПИ срещу определение № 758 от 17.03.2023 г. по ч. гр. д. № 527/2023 г. на Софийския апелативен съд.

Жалбоподателят счита за неправилен извода на касационния съдебен състав за необжалваемост на въззивното определение в частта му, с която се потвърждава разпореждане № 268084 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 270/2009 г., с което Софийският градски съд поправя очевидни фактически грешки в разпореждането си за издаване на изпълнителни листове и в самите тях. Счита, че жалбата му следва да се разгледа, тъй като била насочена срещу въззивен съдебен акт, с който окончателно се потвърждава едно незаконосъобразно разпореждане на първоинстанционен съд за поправка на очевидни фактически грешки, изменение на страни в изпълнителен лист, в която хипотеза постановките на ТР № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС не следвало да намират приложение.

Частната жалба е допустима, постъпила в срок срещу преграждащо определение на ВКС.

По същество е неоснователна.

С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд се е позовал на задължителната сила на горецитираното тълкувателно решение по смисъла на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, съгласно което не подлежи на касационно обжалване въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист. Въз основа разпоредбата на чл. 406, ал. 4 ГПК, която предвижда съответно приложение на правилата по чл. 247 ГПК, приема, че не подлежи на касационно обжалване и въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане за поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждането за издаване на изпълнителен лист, респ. на самия изпълнителен лист. Този извод следва от установеното задължително тълкуване на закона от една страна, а от друга – от правилото на чл. 247, ал. 3 ГПК. Същото обвързва реда и условията за обжалване на съдебния акт за поправка на очевидна фактическа грешка с този, който е предвиден за подлежащия на поправяне съдебен акт – в случая разпореждането за издаване на изпълнителен лист. По тези съображения тезата на жалбоподателя за неприложимост на даденото задължително тълкуване на закона в ТР № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде отречена, а обжалваното определение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, III – то г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2218 от 17.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2730/2023 г. по описа на IV г. о. на ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.