Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 12298/2023 г.

Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ГЪРБИЩЕ ЕКОТУР“ ЕООД със седалище и адрес на управление в с. Гърбище, община Ардино, област Кърджали, подадена чрез пълномощника адвокат Н. Б.. Жалбата е против решение № 212 от 14.06.2023., постановено по адм. дело № 66/2023 г. на Административен съд -Кърджали. С него е отхвърлена жалбата на дружеството против решение за налагане на финансова корекция № 09/312/02481/3/01/04/01 с изх. № 07-0400/1478#272 от 29.11.2022 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага оплаквания с изводите на съда за компетентността на органа издал акта и изтеклата погасителна давност. Счита, че при постановяване на административният акт са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. С касационната жалба е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Претендира направените разноски в двете съдебни инстанции.

Ответникът – зам. изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, с представена по делото молба моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски и прави възражение за пекомерност.

По делото е подадена частна жалба от „ГЪРБИЩЕ ЕКОТУР“ ЕООД, чрез пълномощника си адвокат Н. Б., срещу определение №174/26.09.2023 по адм. д. №66/20223г. по описа на Административен съд -Кърджали, с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на решение за налагане на финансова корекция № 09/312/02481/3/01/04/01 с изх. № 07-0400/1478#272 от 29.11.2022 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Твърди се, че определението е неправилно и необосновано поради това, че са налице нови обстоятелства.

Ответникът по частната жалба - зам. изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователността както на касационната, така и на частната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

В представеното пред съда искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) се поставят следните въпроси:

1. Следва ли изрично определен програмен период (ПРСР 2007-2013г.) в рамките на прилаганата от ЕС обща селскостопанска политика да се разглежда самостоятелно като „многогодишна програма“ ?

2. При положителен отговор на първи въпрос -следва ли с приемането на окончателен доклад от Комисията за този програмен период да се счете, че „многогодишната програма“ е изрично прекратена.

3. Попада ли в смисъла, заложен в понятието „многогодишна програма“ конкретен/индивидуален договор, сключен в рамките на ПРСР 2007-2013г.?

4. При положителен отговор на въпрос 3 - до кой момент следва да се счита, че продължава да тече давностен срок, респективно кой момент следва да се определи като дата на „изрично прекратяване“ – мониторинговият периода, уговорен в договора; датата на окончателното плащане на помощта или друг момент?

По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Върховният административен съд, четвърто отделение, като се запозна с конкретно поставения от процесуалния представител на касационния жалбоподател въпроси, намира следното:

В случая не са налице предпоставките по тези правни норми. Така е, защото по реда на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 от ГПК, респ. този по чл. 267 от ДФЕС, Съда на Европейския съюз има правомощие да тълкува ДФЕС и актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, когато тълкуването на разпоредба от тези актове е от значение за правилното решаване на делото. Освен това Съдът на Европейския съюз не може да се произнася по конкретни въпроси, свързани с административни актове, издавани от органи на държави членки. Това е в правомощието на настоящия съдебен състав и касае съществото на спора. В конкретния казус с питането не са посочени конкретни разпоредби и отчасти извън предмета на спора, с който е сезиран настоящият състав, като успоредно с това е налице богата практика на СЕС в материята, даваща ясни насоки на националният съдия по приложението на съюзните разпоредби. Затова искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение № 09/312/02481/3/01/04/01 с изх. № 07-0400/1478#272 от 29.11.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - в сила от 1.07.2022 г.), чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл.16, ал.2 и чл. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2007 - 2013 г. /Наредбата/ е определена и наложена финансова корекция в размер на 125 300,00 лева.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то не страда от някой от пороците по чл. 146 от АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган – зам. изпълнителен директор на ДФЗ, при спазване на изискването за форма по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и същият е мотивиран с посочване на фактически и правни основания за издаването му. Съдът е счел, че оспореното решение е издадено при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

С оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция е установено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ неспазване на договорни и нормативни задължения, представляващи одобрени индикатори съгласно одобрения бизнес план към договор с №09/312/02481 от 22.07.2013г. Съдът е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон, тъй като безспорно било установено наличието на основанието на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. Съдът е приел за доказано, че жалбоподателят не е постигнал нивата на предвидените в бизнес плана приходи и устойчива заетост. Посочил е, че за две пълни финансови години 2016 г., 2017 г. правилно е констатирано изпълнение в размер на 0,00% на заложените в бизнес плана показатели за реализирани приходи, както и по отношение на задължението за поддържане на два броя работни места. Съдът е счел, че от установеното пълно неизпълнение на горните два показателя, за изследвания период, се подкрепа и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Обжалваното решение е правилно.

При правилно установена фактическа обстановка Административен съд - Кърджали е извел правилни правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно законосъобразността на решението за определяне на финансова корекция се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и липса на компетентност на административния орган. Правилно съдът от правна страна е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма по чл. 59, ал. 2 от АПК и не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, която предвижда, че Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Административнопроцесуалния кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. В чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, е предвидено, че управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно ал. 5 на чл. 9 от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. Съответно в 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ (ред. ДВ, бр. 85/2017 г.) е предвидено, че за Програмата за развитие на селските райони, функциите на органи за управление и контрол по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието и храните и от Държавен фонд „Земеделие“. Настоящият случай не попада в приложното поле на Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ по мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Отпусната финансова помощ е по мярка 312 и за нея е приложима Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. Настоящата инстанция споделя изцяло анализа на първостепенния съд по въпроса за предвидената в чл. 3 от Регламент 2988/95 давност. Съдът правилно е установил крайния срок на изпълнение на договора за безвъзмездната финансова помощ, конкретния период на извършване на нередността, периода на извършената проверка от експерти на ДФЗ, с която давността се прекъсва и започва да тече нов давностен срок, наличието на „продължаваща нередност“ по смисъла на Регламента, както и обстоятелството, че ПРСР за периода 2007 – 2013 г. е многогодишна програма, която не е прекратена, респективно с продължаване на срока й не е погасено и правото на ДФЗ да извършва проверки и при установени нередности да налага финансови корекции.

Неизпълнението на показателите на бизнес-плана относно предвидените приходи от дейността законосъобразно е квалифицирано като нарушение по т. 30 от Приложението към Правилата, тъй като за трите пълни финансови години изчислените приходи са под 20 % от предвидените; нарушението е продължило повече от една година и засяга цялата дейност. За това нарушение цитираната норма от Правилата, предвижда финансова корекция в размер на 100 % от изплатената субсидия. Неизпълнението на показателите за устойчива заетост правилно е квалифицирано като нарушение по т. 18 от Правилата и за него е определена корекция в размер на 100 % от платената субсидия, тъй като неизпълнението по този показател е по-голямо от 50 %, за което се следва финансова корекция 100 % от платената субсидия.

Констатираните нарушения, представляващи неизпълнение на нормативни и договорни задължения на бенефициера. След определяне на размера на финансовата корекция за всяко едно от тях, административният орган е спазил правилото за некумулиране и е определил корекцията в размера на най-голямата сума, определена за възстановяване, а именно 100 % от изплатената субсидия, възлизащи на 125 300,00 лв.

Съдът е извършил подробна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата. Видно от представеното заключение на вещото лице, съдът правилно е приел, че размера на установеното и подлежащото на възстановяване вземане е изчислено правилно. Констатираните нарушения, представляващи неизпълнение на нормативни и договорни задължения на бенефициера. След определяне на размера на финансовата корекция за всяко едно от тях, административният орган е спазил правилото за некумулиране и е определил корекцията в размера на най-голямата сума, определена за възстановяване, а именно 100 % от изплатената субсидия, възлизащи на 125 300,00 лв., като мотивите на съда в този смисъл се споделят от настоящата инстанция.

Поради липсата на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е възражението, формулирано в депозираната частна жалба срещу определение № 2234 от 23.12.2022 г. по адм. дело № 1025/2022 г., че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК. Съдът е изложил достатъчно мотиви в подкрепа на преценката си, че не се обосновава възможно настъпване на значителни вреди за дружеството във връзка с изпълнение на неговата дейност.

Определението е правилно.

Не са допуснати нарушения на материалния закон. В случая не са налице всички визирани в чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на решението на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция. Твърденията на молителя за настъпване на значителна вреда от предварителното изпълнение на акта, изложени в подадената пред първоинстанционния съд молба за спиране на предварителното изпълнение, не са обосновани и доказани с представените към молбата писмени доказателства, които са били разгледани от първостепенния съд в тяхната съвкупност и взаимовръзка при постановяване на атакуваното определение.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател че са налице нови обстоятелства, които да са настъпили след издаването на акта. Жалбоподателят е представил решение №242/13.09.2023г. на директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки, с което е наложена възбрана върху собственост на дружеството имот, тъй като жалбоподателят не е изпълнил доброволно задължението си по вече образувано изпълнително дело с титул АУПДВ №09/312/02481/3/01/04/01/29.11.2022г. за сумата от 131 977,19лв. Правилен е извода на съда, че не са установени обстоятелства, от който да се направи извод, че предварителното изпълнение на акта, включително чрез възбрана на недвижим имот на дружеството ще му причини значителна или труднопоправима вреда. Не е доказано засягането на особено важен интерес.

Определението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Такива, като своевременно поискани и доказани по основание и размер, следва да се присъдят на ответника в размер от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ГЪРБИЩЕ ЕКОТУР“ ЕООД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Е. С.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 212 от 14.06.2023 г., постановено по адм. дело № 66/2023 г. по описа на Административен съд - Кърджали.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 174 от 26.09.2023 г. постановено по адм. дело № 66/2023 г. по описа на Административен съд –Кърджали.

ОСЪЖДА [Фирма 3] със седалище и адрес на управление в с. Гърбище, община Ардино, област Кърджали да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ