№ 4440 гр. София, 02.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 1034/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. Г. срещу решение № 6896/12.12.2024 г. по в. гр. д. № 2320/2024 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 13791/10.08.2023 г. по гр. д. № 49997/2022 г. на Софийския районен съд, с което А. П. Г. е осъден да заплати на СОФБУЛТРЕЙД - 5 ЕООД на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 10 000 евро, като част от общо вземане в размер на 50 000 евро, представляващо компенсаторна неустойка, съгласно чл. 41 от предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти от 03.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2022 г. до окончателното й изплащане. В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

Ищецът СОФБУЛТРЕЙД - 5 ЕООД твърди в исковата молба, че вземането му за неустойка произтича от предварителен договор от 03.06.2015 г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда в два съседни поземлени имота, собственост на учредителите, един от които ответникът А. П. Г.. Съгласно уговореното в чл. 7 от предварителния договор по отношение на двата поземлени имота, съставляващи УПИ ... от кв. ... по плана на [населено място], местност К. с. -С., с площ от 413 кв. м. и УПИ ... от кв. ...по плана на [населено място], местност К. село-С., с площ от 420 кв. м., следвало да бъде проведена процедура по изменение на подробния устройствен план, като се извърши изменение на плана за регулация и застрояване чрез обединяване на двата поземлени имота в един самостоятелен урегулиран поземлен имот. В тази връзка се посочва, че със заповед № РА50-575/01.08.2018 г. на главния архитект на Столична община е одобрен проект за изменение на плана за регулация на м.[жк], кв. ..., УПИ ..., ... /идентичен УПИ .../ и ...-за озеленяване и детска площадка, като е предвидено обединяване на УПИ ... и .../идентичен УПИ .../ за създаване на нов УПИ ... - за жилищно строителство, отреден за поземлен имот с идентификатор .... Тази заповед е била обжалвана и в проведеното съдебно производство, приключило с постановеното окончателно решение от 24.03.2022 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 11062/2021 г., жалбата е била отхвърлена и заповедта е влязла в сила. Изложени са твърдения, че именно от датата на постановяване на решението на Върховния административен съд - 24.03.2022 г., е започнал да тече и уговореният в чл. 8 от договора двумесечен срок за снабдяване от страна на дружеството приемател с виза за проучване и проектиране, след което /чл. 9 от договора/ в четиримесечен срок последният да осигури за своя сметка и одобрен архитектурен проект за строителство на сградата. За изпълнението на посочените задължения, учредителите на правото на строеж, сред които и ответникът А. Г., са били длъжни да окажат необходимото съдействие, като учредят в полза на дружеството представителна власт, каквито действия обаче към датата на предявяване на иска не са били извършени. Твърди се, че на 09.06.2022 г. ответникът А. Г. с две поредни сделки е отчуждил значителен дял от притежаваните от него идеални части от поземлен имот с идентификатор ... в полза на трето за съсобствеността лице - чрез дарение и след това веднага продажба. Според ищеца по този начин ответникът е нарушил клаузите на предварителния договор и по-точно чл. 24 от същия, предвиждащ задължение за учредителите да не продават притежаваните от тях идеални части от имотите и е направил обективно невъзможно изпълнението на основното си задължение по договора, а именно за учредяване на право на строеж в полза на ищцовото дружество, поради което на последното се дължи неустойка съобразно уговореното в чл. 41 от договора в размер на 50 000 евро. Като заявил, че в случая ищецът претендира сумата от 10 000 евро, представляваща част от вземане в размер на 50 000 евро - неустойка по чл. 41 от договора.

От страна на ответника по иска не е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Въззивният съд е приел, че на 03.06.2015 г. е сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж между страните по делото и трети физически лица. Посочил е, че съгласно клаузите на договора страните са се съгласили физическите лица да учредят в полза на дружеството право на строеж за изграждане на жилищна сграда с магазини и гаражи, разположена в съсобствените им поземлени имоти УПИ ... и на общо 51% идеални части от УПИ ... /останалите 49% идеални части са собственост на Столична община/ от кв. ... по плана на [населено място], местност К. село-С. срещу задължение на дружеството да проектира, построи и въведе на свой риск и за своя сметка в експлоатация жилищна сграда с магазини и надземни и подземни гаражи, в която учредителите да получат определени обекти. Посочил е, че строителят следвало да подготви документи за изменение на ПУП, да получи виза за проектиране и след това да осигури одобрен архитектурен проект, след което да построи сградата и да я въведе в експлоатация. От друга страна, учредителите са поели задължение да не продават, заменят, прехвърлят, ипотекират, както и да не извършват каквито и да е правни и фактически действия, които водят до обременяване на имота и до невъзможност за изпълнение на предмета на договора /чл. 24/; да не променят условията визирани в договора, да не създават пречки при изпълнението му, както и да не контактуват с други строителни фирми и сключват други договори за строителство за същия обект /чл. 25/; учредителите са поели ангажимент след подписването на предварителния договор да не прехвърлят, ипотекират или да учредяват вещни права в полза на трети лица върху поземлените имоти, предмет на договора /чл. 32/. По договора е уговорена и компенсаторна неустойка в чл. 41, съобразно която клауза при неизпълнение на задълженията на учредителите по чл. 24, чл. 25 и чл. 32 от договора, както и в случай че бъде установено за учредителите, или за някой от тях, че не са собственици на недвижимите имоти, виновният учредител дължи на дружеството неустойка в размер на 50 000 евро плюс направените до момента разходи във връзка с изпълнението на договора.

На следващо място, съдът е приел, че от заповед № РС50-94/17.02.2016 г. на и. д. главен архитект на Столична община, се установява, че през месец септември 2015 г. е инициирано изменението на подробния устройствен план за м.[жк], кв. ..., УПИ ..., ... и ... Въззивният съд е посочил, че със заповед № РС50-575/01.08.2018 г. на главния архитект на Столична община е одобрен проект за изменение на плана за регулация на м. „ж. к. Б. Б., кв. ..., чрез обединяване на УПИ ... и УПИ ... за създаване на нов УПИ ... - за жилищно строителство, отреден за поземлен имот с идентификатор № ... по КККР. Тази заповед е била обжалвана, във връзка с което е проведено двуинстанционно съдебно производство, приключило с постановеното окончателно решение № 2839/24.03.2022 г. по адм. дело № 11062/2021 г. на Върховния административен съд, с което жалбата срещу заповедта на главния архитект е била отхвърлена и последната е влязла в сила.

От събраните по делото доказателства, въззивният състав е приел за установено още, че на 09.06.2022 г. с две последователни сделки /дарение и покупко-продажба/ ответникът А. Г. е прехвърлил 10/10 идеални части от 100/840 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ... в полза на трето лице - дружеството К М Инвест билд ЕООД. Предвид това, въззивният съд е приел, че ответникът А. Г. е нарушил задълженията си по предварителния договор да не се разпорежда с правото си на собственост върху идеални части от посочените в него имоти, за неизпълнението на които е предвидена неустойка съгласно чл. 41. Въз основа на изложеното съставът на СГС е заключил, че правилно първоинстанционният съд е приел, че с извършените разпоредителни сделки ответникът виновно е нарушил клаузите на чл. 24 и чл. 32 от договора, поради което дължи уговорената в чл. 41 от договора компенсаторна неустойка в размер на сумата от 50 000 евро, респ. правилно районният съд е уважил изцяло предявения като частичен иск за сумата 10 000 евро, посочвайки и, че общото вземане е в размер на 50 000 евро.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на изводите на въззивния съд за наличие на предвидените в чл. 92, ал. 1 ЗЗД предпоставки. Според касатора, предвид изтеклите 7 години от сключването на предварителния договор, то не би могло да се търси от ответника /настоящ касатор/ заплащането на уговорената в договорната клауза на чл. 41 неустойка. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е формулиран следният въпрос: „ Нарушен ли е принципът по смисъла на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимовръзка.?“

Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по поставения въпрос, заради следните съображения:

Посоченият правен въпрос, който е свързан с по-общия въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, е решен в противоречие с трайно установената практика на ВКС. Според нея при постановяване на решението си, въззивният съд следва да обсъди в съвкупност всички доказателства, относими към правния спор, да обсъди направените от страните възражения и техните доводи, да подложи на самостоятелна преценка доказателствата, като изложи собствени мотиви с оглед изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК. В случая въззивният съд не е обсъдил клаузата от предварителния договор (чл.45), според която предварителният договор започва да се изпълнява след сключването на предварителен договор между строителя и Столична община за останалите 49 %ид. ч.. Съответно съдът не е дал указания на ищеца, че не сочи доказателства за този правно-релевантен факт, поради което са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Воден от горното, ВКС, състав на Т. Г. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6896/12.12.2024 г. по в. гр. д. № 2320/2024 г. на Софийския градски съд.

Указва на касатора да представи квитанция за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 391,16лв., в 1- седмичен срок от съобщението, иначе касационното производство ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: