Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. С. Членове: Ю. Т. Р. Ч. при секретар М. Д. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Р. Ч. по административно дело № 12269/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Л. Х., чрез адв. И. А. С. адвокатска колегия, против Решение № 4929/19.07.2023г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 1912/2023г., с което съдът отхвърлил жалбата на П. Л. Х. срещу Решение № 1040-21-949 от 14.12.2022г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град, с което на основание чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № 31932 от 17.10.2022г. на длъжностно лице по чл. 60, ал.1 от КСО за непризнаване на трудова злополука. С решението съдът е присъдил на ответната страна разноски в размер на 100 лева.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се твърдения, че злополуката следва да бъде приета за трудова дори и когато работника не изпълнява задълженията си по трудов договор и длъжностна характеристика, но извършва работа в интерес на предприятието. Претендира се наличието на всички визирани в нормата на чл. 55, ал.1 от КСО елементи за признаване на станалата злополука за трудова. Иска се отмяна на атакуваният съдебен акт и решаване на спора по същество, като се отмени поради незаконосъобразност оспореният административен акт.

Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град в писмено становище по делото излага доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

О. М. Б. ЕООД не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери съдебното решение по реда на чл. 218 АПК, настоящият тричленен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният административен съд правилно е установил релевантните за правния спор фактически обстоятелства, като е приел следното:

Жалбоподателят П. Л. Х. е подал Декларация за трудова злополука с вх. № 713/10.08.2022 г. по описа на ТП на НОИ София - град, станала с него на 19.05.2022г. на работното му място - склад, обект на[Фирма 2], при управление на уред за повдигане на стока (електрокар), вследствие на падане, поради неизправност на уреда. Деклариран е вид на увреждането - [заличен текст], довела до временна неработоспособност.

Във връзка с подадената декларация директорът на ТП на НОИ София - град е издал Заповед № 1015-21-156/20.08.2022г., с която на основание чл. 57, ал. 2 КСО е разпоредил да се извърши разследване на злополуката станала с П. Л. Х. на 19.05.2022г. в осигурител[Фирма 2].

С. З. на осигурителя № 350/29.08.2022г. е възложено разследване на обстоятелствата относно инцидента, като е определена комисия. Изготвен е протокол за трудова злополука № 50 от 06.10.2022г., в който са отразени установените от осигурителя обстоятелства в хода на извършеното разследване. Посочено е, че на датата на твърдяната от П. Х. злополука, а именно 19.05.2022г., същият е бил в почивка, съгласно таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м. май 2022г. и обясненията на посочените в протокола служители със снети от същите обяснения.

С оспореното пред директора на ТП на НОИ София - град Разпореждане № 31932 от 17.10.2022г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - София град, на основание чл. 60, ал.1 КСО декларираната злополука с вх. № 713/10.08.2022г. не е приета за трудова. Органът е приел, че на 19.05.2022г. П. Л. Х. е бил в почивка, по складовата система няма отчетена трудова дейност от същия, което се подкрепяло и от обясненията на служителите. По сведение от осигурителя изх. № S18/24 481 от 08.09.2022г. органът е приел, че работникът няма свидетелство за управление на електрокар и поради тази причина не може да управлява никакво превозно средство на територията на склада. С оглед установени факти и обстоятелства и след анализ на събраните доказателства, длъжностно лице при ТП на НОИ - София град, на основание чл. 60, ал.1 КСО е приел, че злополуката не е станала във връзка или по повод на извършваната работа, нито при друга работа, извършвана в предприятието и съответно не е приел същата за трудова, като е издал Разпореждане № 31932 от 17.10.2022г., обжалвано пред директора на ТП на НОИ София-град. Последният с процесното Решение № 1040-21-949 от 14.12.2022г. го е потвърдил, като е отхвърлил доводите за неговата незаконосъобразност.

Решението на директора на ТП на НОИ София-град е оспорено пред Административен съд София град, който след събиране на всички допустими и относими за спора доказателства и изясняване на релевантните факти и обстоятелства е отхвърлил жалбата срещу същото. Съдът е приел оспорения пред него административен акт за издаден от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и съблюдаване на материалноправните разпоредби и целта на закона.

Във връзка със спорния по делото правен въпрос, а именно налице ли е трудова злополука по отношение на пострадалото лице П. Л. Х. на дата 19.05.2022г., първоинстанционният административен съд е заключил, че фактическия състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО не е доказан. Съдът е приел липсата на годни доказателства въз основа, на които да се достигне до извод за наличие на функционална връзка между настъпилото травматично увреждане на 19.05.2022г. за П. Х. и осъществявана от същия работа в полза на предприятието на същата дата. Прието е че увреждането не е претърпяно през работно време и по повод на тази работа.

Неоснователни са касационните доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение.

Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в разпоредбата на чл. 55 КСО. Като редът за установяване и последиците от настъпването й са уредени както в КСО, така и в Наредбата на медицинската експертиза, а така също и в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Правните изводи на административния съд относно приложимостта на разпоредбата на чл. 55 КСО са верни и те се основават на правилната преценка на приетите по делото фактически обстоятелства, относими към установяване и доказване на материалноправните изисквания на цитираната разпоредба, за да се приеме, че спрямо Х. не е осъществен съставът на трудовата злополука.

Според чл. 55 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка и по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Юридическите характеристики на трудовата злополука са свързани с обективното състояние на увреденото лице, последиците от това обективно състояние, причината довела до това обективно състояние и неговите последици, връзката между състоянието на осигуреното лице и изпълняваната от него работа, които белези следва да са налице в кумулативна връзка.

За да се признае едно увреждане на здравето за трудова злополука, на първо място следва да са налице неоспорими доказателства, че лицето се намира в трудовоправни отношения със съответния работодател и се явява осигурено лице. Това обстоятелство не се оспорва от страните. Не се оспорва и факта на настъпило за П. Х. травматично увреждане на 19.05.2022г. Спорен по делото се явява въпросът дали същото е настъпило по повод дейност осъществявана от П. Х. в полза на процесния работодател. Споделят се доводите на жалбоподателя, че злополуката ще е трудова ако е настъпила при упражняване дейност в полза на предприятието, независимо дали същата е част от задълженията на лицето вменени му по длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност. Достатъчно е изпълняваната дейност да е възложена на лицето и да се осъществява в полза на съответното предприятие. Именно до това се опитва да се домогне касационния жалбоподател, но тези му твърдения не се установяват от събраните по делото доказателства, до който правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд след обстоен анализ на същите.

Касационната инстанция намира, че по делото липсват доказателства които да установяват по безспорен и категоричен начин, че в деня на инцидента жалбоподателят е бил на работа и процесният инцидент е станал по повод осъществявана от него дейност в полза на предприятието. Напротив тези твърдения на жалбоподателя се опровергават категорично от приобщения към доказателствата по делото график на присъствията и обяснения на колеги, видно от които на процесната дата касационният жалбоподател е бил в почивка. Тези твърдения се разколебават и от представените по делото медицински документи от самия касационен жалбоподател, а именно снетата анамнеза на Х. при посещението му в УМБАЛСМ Н. И. П. ЕАД (амбулаторен лист № 092343), с отразяване в същия, че пострадалият е паднал на улицата, а на П. Х. е бил издаден първичен болничен лист за временна неработоспособност за периода от 23.05.2022г. до 05.06.2022г., 4 дни след твърдения инцидент на 19.05.2022г.

По така изложените съображения не може да се приеме, че травматичното увреждане на здравето на П. Х. настъпило на 19.05.2022г., независимо от удостоверяването му с медицински документи, покрива изискванията на закона, за да се квалифицира като трудова злополука. На посочената дата същият не е бил на работа, поради което между настъпилото травматично увреждане на дясната ръка на жалбоподателя и извършваната от него работа няма пряка причинно - следствена връзка, до който правилен и законосъобразен извод е достигнал първоинстанционния съд.

Предвид изложеното, настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по настоящото дело е неоснователна и не следва да бъде уважена. Основателна е претенцията за присъждане на разноски на ТП на НОИ София-град. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК същите следва да се определят на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, в който размер да се присъдят на страната.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4929/19.07.2023г., постановено по адм. дело № 1912/2023г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА П. Л. Х. с [ЕГН] да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева (сто лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА

/п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА