Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 46/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И. Е. от гр. София, чрез процесуалния представител адв. Г., срещу Решение № 6209 от 23.10.2023 г., постановено по адм. дело № 4192/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДС-58 от 06.04.2023 г. на и. д. председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ и е осъдена да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед.

Ответникът – за председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. В., оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от И. Е., против заповед № ДС-58 от 06.04.2023 г. на и. д. председателя на КПКОНПИ /сега КОНПИ/, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, както и във връзка с утвърдено длъжностно и поименно разписание, е прекратено служебното й правоотношение за длъжността „началник на отдел“ на отдел „Проекти и програми“ към дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“ /“ФСДУС“/ при КПКОНПИ, поради съкращаване на длъжността, считано от 07.04.2023 г.

За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на изискването за форма на акта, както и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Позовавайки се на мотивите на решение № 9559/11.10.2023 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 4734/2023 г., съдът е обосновал извод, че заповедта не е нищожна, тъй като необходимостта от заместване е налице не само когато титуляра отсъства временно, но и в период, когато председателят е освободен от длъжност и все още не е избран нов или временно изпълняващ тази длъжност и по силата на закона, без да е необходимо изрично овластяване, при отстъствие на председателя КПКОНПИ се представлява от нейния зам. председател, включително и при упражняване на функциите на орган по назначаването. Съдът приема за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че за направените структурни промени не е налице надлежно решение на Комисията, доколкото решението, с което е закрит отдел „Програми и проекти“ към дирекция „ФСДУС“ е взето в присъствие на всички нейни членове единодушно. Прието е от съда още, че с влизането в сила на новото длъжностно разписание и издадената заповед № РД-06-258/06.04.2023 г. е закрит отдел „Програми и проекти“ към дирекция „ФСДУС“, като нов отдел със същите функции не е създаден в дирекция „Превенция на корупцията“ /ПК/, в която са преминали само функциите на закрития отдел и пет щатни бройки са трансформирани в същите щатни бройки в тази дирекция, а длъжността „началник на отдел“ е закрита, т. е. в случая е налице премахване на присъщите за тази длъжност функции – действително съкращаване на длъжността. Според съда органът по назначаването не е длъжен да посочи мотиви защо закрива една или друга структура в подчинената му администрация, което е свързано с оптимизация на нейното функциониране, както и не подлежи на съдебен контрол въпроса дали действително е целесъобразно съкращаването на заеманата от жалбоподателя длъжност, имайки предвид неговите опит и квалификация. Административният съд е обосновал и извод, че подборът на служителите не е законово уредена процедура, която трябва да бъде проведена като част от производството за прекратяване на служебните правоотношения по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като органът по назначаването има право на необвързана от законовите изисквания преценка за това кои от лицата, изпълняващи длъжности от предвидените за съкращаване, да бъдат освободени, освен ако не е обявил предварителни критерии за подбор, каквито в конкретния случай не се установяват. По отношение на заеманата от жалбоподателя длъжност съдът приема, че същата спада към такива с ръководни функции, според т. 126 от Класификатора на длъжностите в администрацията, поради което при закриване на отдел „Програми и проекти“ е естествено да се съкрати неговия ръководител. Прието е от съда също така за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е налице надлежно мотивиран доклад, в който да е предложено утвърждаване на процесните реорганизации, доколкото по делото е представена докладна записка изх. № ЦУ-01-2011/06.04.2023 г., в която се съдържат пространни мотиви, обосноваващи необходимостта от извършване на промени в длъжностното разписание, т. е. извършената реорганизация не е самоцелна и не е била насочена към преднамерено уволнение на жалбоподателя. Съдът е приел за неоснователни и твърденията за нарушения при изпълнение на документооборота и деловодното завеждане на документите, предхождащи издаването на процесната заповед, като всички те са били заведени в деловодната система на Комисията на 06.04.2023 г., включително и заповедта за утвърждаване на новото длъжностно разписание и закриването на отдел „Програми и проекти“ към дирекция „ФСДУС“. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед не е нищожна и е издадена от компетентен орган по чл. 108 от ЗДСл, във връзка с чл. 14, ал. 3 и ал. 1, т. 2 и т. 8 от ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г./, като изложените от съда мотиви в тази насока изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правилно съдът е приел също така, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В случая освен, че липсва законово задължение за подбор между служителите при съкращаване на длъжност, доколкото ЗДСл не въвежда такова изискване към органа по назначаване, то и липсват в тази насока утвърдени от председателя на КПКОНПИ /сега КОНПИ/ правила и критерии. В тази връзка се явяват неоснователни и наведените от касационния жалбоподател доводи относно опорочена процедура по вземането на решението за закриване на отдел „Проекти и програми“ към дирекция „ФСДУС“, съответно за длъжността „началник на отдел“, и утвърждаване на новото длъжностно разписание на КПКОНПИ. Както и правилно е приел първоинстнационният съд, в приложената по делото докладна записка изх. № ЦУ-01-2011/06.04.2023 г., съставена от директора на дирекция „ФСДУС“ и директора на дирекция „ПК“ се съдържат мотиви, обосноваващи необходимостта от извършените промени в длъжностното разписание, съответстващи на изискването на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Обстоятелството също така, че всички документи, свързани с утвърждаването на новото длъжностно разписание, са заведени в деловодната система на Комисията на една и съща дата – 06.04.2023 г., не обосновава извод за нарушена процедура по утвърждаване на длъжностното разписание. Следва да се има предвид още, че в съдебното производство по оспорване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл съдът не би могъл да упражнява косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността на процедурата по издаване на заповедта за утвърждаване на новото длъжностно разписание, доколкото в съдебно-административното производство се упражнява само пряк съдебен контрол върху административните актове.

При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал и до верен извод, че в конкретния случай е налице съкращаване на длъжността на жалбоподателката по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, извършено в съответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да се установи, че тази длъжност е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. От приетите по делото писмени доказателства в случая се установява, че касационната жалбоподателка е заемала длъжността „началник на отдел“ в отдел „Проекти и програми“ към дирекция „ФСДУС“ в КПКОНПИ /сега КОНПИ/, и съгласно утвърдено със заповед № РД-06-258/06.04.2023 г. на за председател на КПКОНПИ ново длъжностно разписание, в сила от 07.04.2023 г., е закрит отдел „Проекти и програми“, както и е съкратена една щатна бройка за длъжността „началник на отдел“, разкрита е една щатна бройка за длъжността „главен юрисконсулт“ в дирекция „Конфликт на интереси“ и са трансформирани останалите щатни бройки от отдел „Проекти и програми“ в дирекции „ПК“ и „Административно-правно и информацинно обслужване“ към КПКОНПИ, при което заеманата от жалбоподателката длъжност „началник на отдел“ в новото длъжностно разписание е престанала да съществува като нормативно установена позиция и система от функции. Както и правилно приема първоинстанционният съд, в кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й. Това правомощие на административния орган в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 07.04.2023 г., въз основа на което и е прекратено служебното правоотношение на касационната жалбоподателка в хипотезата на премахване на длъжността като нормативно определена позиция, което премахване е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, съобразно легалното определение на понятието „длъжност в администрацията“, регламентирано с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. С оглед на това правилно административният съд приема, че в случая е налице реално съкращаване на длъжността „началник на отдел“ в отдел „Проекти и програми“, като посоченото правно основание е такова, при което органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител, както и не подлежи на съдебен контрол и въпроса дали действително е целесъобразно съкращението. В този контекст не е налице и нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, както и несъответствие с целта на закона. Органът по назначаването е предприел реорганизация на длъжностите в рамките на общата численост на КПКОНПИ с оглед необходимостта да се оптимизира работата в тази администрация. Установените фактически и правни обстоятелства по делото не показват превратно упражняване на дискреционна власт от административния орган, подчинено на нелегитимна цел при съкращаване на длъжността на служителката.

Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен с оглед осъществените от първата инстанция процесуални действия в съответствие със закона. Правилно административният съдът е оставил без уважение част от доказателствените искания на жалбоподателката, включително и това за допускане на съдебно-техническа експертиза, доколкото установяванията, които страната е целяла със същите, са били неотносими към предмета на спора. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства, като относимите доводи и възражения на страните са разгледани от съда. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6209 от 23.10.2023 г., постановено по адм. дело № 4192/2023 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА И. Е., с [ЕГН], да заплати на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА