Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 155/2024 г.

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби на Акватерм ООД, ЕИК 115046715, чрез адв. Н. Д. и на началник отдел Местни данъци и такси при О. Р. чрез адв. Н. М., против решение № 1684/17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 229/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, в съответните отхвърлителна и отменителна част.

К. А. ООД обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 236/24.08.2022 г. на гл. инспектор в отдел МДТ при О. Р. мълчаливо потвърден при обжалване по реда на чл. 152 и сл. ДОПК, по отношение на определените задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци за имот с партиден № М149_100527, както следва: за 2020 г. в размер на 2 232,20 лв., ведно с лихва в размер на 448,06 лв.; за 2021 г. в размер на 2 232,20 лв., ведно с лихва в размер на 221,98 лв. и за имот с партиден № М351_120302, както следва: за 2020 г. в размер на 2,66 лв., ведно с лихва в размер на 0,53 лв.; за 2021 г. в размер на 2,66 лв., ведно с лихва в размер на 0,26 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на оспореното решение отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до заключението на първоинстанционния съд, че дружеството е задължено лице за този компонент от ТБО. Твърди че от събраните доказателства по делото не се установява предоставянето на услугата извън районите, посочени в заповедите на кмета на общината. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново по същество, с което да бъде отменен и АУЗД. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, съгласно списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им.

Ответникът по тази жалба началник на отдел МДТ при О. Р. я оспорва по аргументи в писмен отговор и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на заявените разноски.

Началникът на отдел МДТ при О. Р. обжалва решението в частта, отменяща АУЗД № 236/24.08.2022 г. по отношение на определните задължения за ТБО за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за имот с партиден № М149_100527, както следва: за 2020 г. в размер на 3 463,78 лв., ведно с лихва в размер на 694,91 лв. и за 2021 г. в размер на 3 155,84 лв., ведно с лихва в размер на 313,83 лв., както и задължения за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за имот с партиден № М351_120302, както следва: за 2020 г. в размер на 4,13 лв., ведно с лихва в размер на 0,83 лв. и за 2021 г. в размер на 3,76 лв., ведно с лихва в размер на 0,37 лв. От касационната жалба се извличат доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за противоречащ на фактическата обстановка извода на първостепенния съд за недължимост на таксата, включваща услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за процесните периоди. Аргументите са развити подробно в отделни пунктове на жалбата. Формулирано е искане за отмяна на решението в обжалваната му част и потвърждаване на АУЗД като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции в пълен размер, за което представя списък с разноските и доказателства за тяхното извършване.

Ответникът по касационната жалба - Акватерм ООД, чрез процесуалния си представител, я оспорва по аргументи, изложени в писмен отговор и счита, че същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд оставено в сила в съответната част. Прави възражение за прекомерност на заявените разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, неблагоприятен за тях в съответната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи от страните, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е бил АУЗД № 236/24.08.2022 г. на гл. инспектор в отдел МДТ при О. Р. мълчаливо потвърден при обжалване по реда на чл. 152 и сл. ДОПК, с който за периодите от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. на Акватерм ООД са установени задължения за довнасяне за ТБО в общ размер на 11 095,44 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 680,77 лв. за недвижими имоти с партиди № М149_100527 (УПИ 009181, ведно със сгради в землището на [населено място]) и № М351_120302 (недвижим имот с кадастрален № 009214 в землището на [населено място]). Размерите на публичните задължения за отделните партиди, компоненти и периоди са посочени в констативната част на решението.

Фактическите установявания на първоинстанционния съд са свързани с издадените заповеди № 752/31.07.2019 г. и № 927/10.09.2020 г. на кмета на О. Р. на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, решенията на общинския съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 и ал. 2 ЗМСМС във вр. с чл. 66, ал. 1 ЗМДТ и чл. 10, ал. 8 и ал. 9 от Наредба № 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Р. П. с № 083, взето с протокол № 04 от заседание, проведено на 23.12.2019 г. и № 455, взето с протокол № 11 от заседание, проведено на 29.12.2020 г., както и представените доказателства от страните и трето неучастващо лице КМБ ЕООД, Пловдив.

От правна страна административният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетенен орган, надлежно оправомощен със заповед № 556/11.06.2020 г. След като е извел относимите нормативни разпоредби, по същество съдът е обосновал заключение за частична незаконосъобразност на АУЗД.

На първо място в решението е отчетено нарушение на задължението, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по д. № ТР-4/2002 г. , ОСС на ВАС, за излагане на достатъчно ясни фактически и правни основания в оспорения акт. За да бъде дължима ТБО за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, в случая е необходимо да бъде доказано не само престирането на съответната услуга, но също така безпротиворечиво определяне на местонахождението на процесните имоти в границите на районите, посочени в заповедите от 31.07.2019 г. и 10.09.2020 г. на кмета на О. Р. С оглед на изискванията на чл. 71, т. 1 и т. 2 ЗМДТ, в приложимата редакция и съдържанието на заповедите, съдът е достигнал до извод, че не е възможно да се установят допълнителни обстоятелства в тази насока.

По повод анализа на събраните доказателства във връзка с реалното предоставяне на услугата, в обжалваното решение са отбелязани съществени пропуски в месечните протоколи за приемане между О. Р. и КМД ЕООД, описа на извършените работи по населени места и липсата на предвидените маршрутни графици в протоколите. От съдебните мотиви става ясно, че не е възможно да бъде формулиран еднозначен извод за предоставянето на вписания в графика съд за битови отпадъци, доколкото схемите на обслужваните райони от дружеството-изпълнител свидетелстват за само за намерение за обслужване на съдовете тип Кука и Бобър в определени дни през процесните периоди. Бланкетно попълнените реквизити в документите относно услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и трудовите договори и споразумения с физическите лица също са недостатъчни и предпоставят направения извод за услугата в землището на [населено място] с площ от 20.752 кв. км. В останалата част законосъобразността на АУЗД е обоснована с разпоредбата на чл. 71, ал. 3 ЗМДТ и липсата на спор по факта, че О. Р. е организирала и извършва услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депо, находящо се в [населено място].

По касационната жалба на началника на отдел МДТ при О. Р.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

След преценката на доказателствата и възраженията на страните първоинстанционният съд е изложил самостоятелни и правно издържани изводи, които са в съответствие с изискванията на приложимата нормативна уредба. Заявените оплаквания в касационната жалба на Акватерм ООД не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото.

Решаващият съд е квалифицирал правилно неспазването на установеното нормативно изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК като съществено нарушение и основание за отмяна на АУЗД. Не е допустимо порокът в административния акт да бъде саниран на този етап от процеса с твърдение, че релевантните факти се извличат изцяло от приложенията към подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ от Акватерм ООД. Според защитната теза, процесните имоти се намират в район, където се предоставят всички услуги съгласно заповедите от 31.07.2019 г. и 10.09.2020 г. на кмета на О. Р. находящи се от двете страни на път № II-86 П. А. в землището на [населено място].

В този смисъл единствено констатацията в АУЗД, че Акватерм ООД е данъчно задължено лице, в качеството си на собственик на недвижим имот, намиращ се в землището на [населено място], О. Р. не освобождава административния орган от възложената му с чл. 170, ал. 1 АПК и разпореждането на АС-Пловдив от 31.01.2023 г. доказателствена тежест. За разлика от данъка върху недвижимите имоти, който съгласно чл. 13 ЗМДТ се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не, основанията да не бъде събирана такса за спорните услуги по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са уредени изчерпателно в чл. 71, т. 1 и т. 2 ЗМДТ. Видно е от заповедите №752/31.07.20219г. и №927/10.09.2020г, и двете на Кмета на О. Р. Пловдивска област, че границите на районите за 2020г. и 2021г., в които ще се извършват услугите по сметосъбиране, сметоизвозване на битови отпадъци, обезвреждане на твърди битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са ограничени за населено място [населено място], О. Р. по отношение на имотите, попадащи в регулацията на населеното място, имоти в Стопански двор и др. лимитивно посочени. Имотите, за които е издаден обжалвания АУЗД се намират в землището на [населено място] според същия акт, но съобразно идентификацията и описанието им не могат да бъдат съотнесени към кое да е от местностите и местата, за които са издадени горецитираните две заповеди. Обратно на твърденията в жалбата този недостатък и неяснота не могат да се отстранят нито с чрез съпоставка с приложените по делото скици от 2009г. и удостоверения за въвеждане в експлоатация от 2009г. и 2010г. Това е така, защото е налице разминаване в номерацията и описанията на имотите спрямо подадените данни декларации по чл.14 ЗМДТ, а и към тези документи не е налице препращане и позоваване в издадения административен акт. Следвало е при тези неясноти административният орган преди издаване на акта си да събере допълнително доказателства относно точното и обективно местонахождение на имотите спрямо действащите регулационен и кадастрален план за района, вкл. и чрез използване на специални знания при необходимост, както и да съотнесе местонахождението им към районите по горецитираните заповеди, за които е организирано и се извършват услугите във връзка с ТБО. В съответствие със забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд.

След проверка на заявените пороци от касатора, които са идентични с обсъдените от първоинстанционния съд по преценката на доказателствения материал по делото (6 тома) и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Заключението на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяната на АУЗД в съответната част.

По касационната жалба на Акватерм ООД:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Основателни са възраженията за недължимост на таксата на ТБО за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ, в приложимата редакция, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. На основание на чл. 64 ЗМДТ, таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 собственици, ползватели, концесионери и т. н. на облагаемите с данък недвижими имоти.

При издаването на оспорения АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, таксата е определена върху основа, регламентирана от Общински съвет - Родопи за всички услуги по чл. 62 ЗМДТ с решение № 083, взето с протокол № 04 от заседание, проведено на 23.12.2019 г. и решение № 455, взето с протокол № 11 от заседание, проведено на 29.12.2020 г. - пропорционално върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на нежилищния имот на юридическото лице. Акватерм ООД не отправя възражения към стойността за определяне на ТБО за 2020 г. и 2021 г. за партиди № М149_100527 и № М351_120302, респективно 769 725,46 лв. и 917 лв.

По изложените по-горе съображения във връзка с правилността на мотивите на първостепенния съд за установеното при издаване на атакувания АУЗД неспазване на нормативното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, представляващо съществено нарушение и основание за отмяна на АУЗД, АУЗД подлежи на отмяна и в тази си част. Не е допустимо порокът в административния акт да бъде саниран с твърдение, че релевантните факти се извличат изцяло от приложенията към подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ от Акватерм ООД. Единствено констатацията в АУЗД, че Акватерм ООД е данъчно задължено лице, в качеството си на собственик на недвижим имот, намиращ се в землището на [населено място], О. Р. не освобождава административния орган от възложената му с чл. 170, ал. 1 АПК и разпореждането на АС-Пловдив от 31.01.2023 г. доказателствена тежест. Неустановяването на точното местонахождение на имотите, за които е определена дължимост на ТБО и за компонента - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа и други съоръжения, влече и недължимост на определената такса и по този компонент.

По тези съображения обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на Акватерм ООД и вместо него да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалваният АУЗД и в останалата му част.

По разноските:

При този изход на спора в тежест на бюджета на О. Р. са присъждат направените разноски от дружеството в тяхната цялост за касационното производство в размер на 2579лв. Не е основателно направеното възражение за прекомерност на разноските. Също така решението на АС Пловдив следва да се отмени и в частта, в която, в която в тежест на дружеството са присъдени разноски пред първата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо и чл.222,ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1684/17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 229/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта в която е отхвърлена жалбата на Акватерм ООД гр.Пловдив против Акт за установяване на зцадължение по декларация №236/24.08.2022г., издаден от орган по приходите в отдел МДТ при О. Р. в частта, в която на Акватерм ООД са определени задължения за такса битови отпадъци в частта относно услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци за имот с партиден № М149_100527, както следва: за 2020 г. в размер на 2 232,20 лв., ведно с лихва в размер на 448,06 лв.; за 2021 г. в размер на 2 232,20 лв., ведно с лихва в размер на 221,98 лв. и за имот с партиден № М351_120302, както следва: за 2020 г. в размер на 2,66 лв., ведно с лихва в размер на 0,53 лв.; за 2021 г. в размер на 2,66 лв., ведно с лихва в размер на 0,26 лв, както и в частта, в която Акватерм ООД е осъдено да заплати разноски на О. Р. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на зцадължение по декларация №236/24.08.2022г., издаден от орган по приходите в отдел МДТ при О. Р. в частта, в която на Акватерм ООД са определени задължения за такса битови отпадъци в частта относно услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци за имот с партиден № М149_100527, както следва: за 2020 г. в размер на 2 232,20 лв., ведно с лихва в размер на 448,06 лв.; за 2021 г. в размер на 2 232,20 лв., ведно с лихва в размер на 221,98 лв. и за имот с партиден № М351_120302, както следва: за 2020 г. в размер на 2,66 лв., ведно с лихва в размер на 0,53 лв.; за 2021 г. в размер на 2,66 лв., ведно с лихва в размер на 0,26 лв

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1684/17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 229/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

ОСЪЖДА О. Р. ЕИК/БУЛСТАТ 000472200, адрес: [улица], да заплати на Акватерм ООД, ЕИК 115046715, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [жк], [адрес], разноски за касационното производство в размер на 2579 лв. (две хиляди петстотин седемдесет и девет лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА