О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1170

Гр.София, 14.03.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.3476 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. В. срещу решение №.313/10.05.23 по г. д.№.213/23 на Софийски окръжен съд – с което е потвърдено решение №.31/14.02.23 по г. д.№.267/22 на РС Костинбод за отхвърляне на предявените от касатора искове за заплащане на 8100лв. трудово възнаграждение за периода 1.05-31.10.20 на основание чл.128 КТ и на 1498,50лв. лихви.

Ответната страна „ТБД Товарни превози“ЕАД оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че претенцията е неоснователна, тъй като не е доказано през процесния период, за който се претендира заплащане на трудово възнаграждение, ищецът да е полагал реално труд. Отразено е, че наличието на трудово правоотношение само по себе си не е достатъчно за възникване на задължение за плащане на възнаграждение, ако работникът фактически не е осъществявал съответната трудова функция - необходимо е да се докаже действително изпълнение на служебните задължения. В случая страните не спорят, че през предявения период ищецът не се е явявал на работа и не е полагал труд за работодателя. Релевираният във въззивната жалба и в писмените бележки довод, че неполагането на труд се е дължало на невключване в...