О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1641

София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Емил Томов

гр. дело №3496/2023г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на „Вилокс Груп” ЕООД чрез адв. Д. А. срещу решение №14 от 05.01.2013г по в. гр. дело № 2453/2022г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 29.06.2022г по гр. д № 2285/2021г на Варненски районен съд. В разгледания трудов спор са уважени искове на Е. П. Г. по чл. 344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от КТ за незаконосъобразност на уволнение, извършено със заповед №414/22.12.2022г на управителя и прокуриста на дружеството – работодател на основание чл. 328 ал.1 т.4 от КТ. Ищцът е възстановен на заеманата длъжност „управител игрална зала”, присъдено е обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 10192,92т за оставане без работа за периода 22.12.2020г до 22.06.2021г, след увеличение на иска.Въззивният съд на свой ред е намерил, че исковете са допустимо разгледани от първоинстанционния съд. Констатирано е, че двумесечният срок за оспорване на уволнението по чл.358,ал.1 т.2 КТ е започнал да тече от датата на заповедта, връчена при отказ и към датата на предявяване на иска в съда /16.02.2021г/ срокът не е изтекъл. Спорът е бил местно подсъден на ВРС, както е приел първоинстанционния съд след възражение от ответника, който е считал своето седалище на юридическо лице за определящо подсъдността по общо правило. Изтъкнато е, че указани от съда и отстранени от ищеца в дадения срок нередовности на исковата молба не водят до извод за неспазен двумесечен...