О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60718

Гр.София, 19.10.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.1921 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“АД срещу решение №.375/19.02.21 на ОС Варна - с което е потвърдено решение №.3840/11.08.20 по г. д.№.3615/20 на РС Варна, 41с., за уважаване на предявения срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - за признаване за установено, че Д. Б. Х. не му дължи корекционна сума в размер на 7830,53лв.

Ответната страна Д. Б. Х. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че страните са в договорни отношения относно доставка и потребление на ел. енергия на процесния обект - ищецът е потребител на еленергия по смисъла на пар.1 т.42 от Закона за енергетиката и Общите условия са влезли в сила по отношение на него; при извършена проверка с КП №.1106132/5.12.19 са констатирани показания на дисплея на електромера по невизуализирана тарифа 1.8.0 /общ регистър 1.8.0-60565кВтч при показания в регистри 1.8.1. и 1.8.2. съответно 6934кВтч и 12433кВтч/, електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов; от констативен протокол на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО Русе, се установява, че при софтуеърно четене е установена разлика между еленергия на общия регистър 1.8.0 с показания 60565,4кВтч с тази по тарифа 1 и тарифа 2; електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на еленергията. Въз основа на този протокол е съставено становище за начисление на допълнително количество еленергия - неотчетена за периода 21.01.17-5.12.19 - в общ размер на 41197кВтч и е издадена фактура за 7830,53лв. Съдът е отразил констатациите на вещото лице по допуснатата техническа експертиза, че към датата на проверката уредът е бил годно техническо средство за измерване на еленергия /електромерът е бил в срок на метрологична годност/, метрологичната му проверка е от 2017г., преди да бъде монтиран; при нормална работа би следвало цялото количество потребена енергия да преминава през измервателната схема на СТИ; в КП от 5.12.19 не е констатирана намеса или промяна в схемата на присъединяване; отчетеното в тарифа 1.8.0 количество еленергия в размер на 60565кВтч са реално доставени, преминали са през СТИ и регистрирани, но не са изцяло визуализирани – а само тези в тарифи 1.8.1 и 1.8.2; според констатациите в протокол КП №.231/11.02.20 на БИМ Русе е установена разлика между енергията в общия регистър и в тарифа 1 и 2 от 41197 кВтч; не е констатирано неправомерно вмешателство – тъй като не е прочетен изцяло софтуеърно процесния СТИ – т. е. не е посочено в кой регистър се натрупва тази разлика; сумата по издадената фактура е точно математически изчислена.

От правна страна е прието, че разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ предвижда възможност за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3 ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е в компетентност на ДКЕВР /чл.83 ал.2 ЗЕ/; правото на ответника на изчислява и коригира пренесената еленергия е обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху средство за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, каквото не е налице. Служебното начисляване на допълнителни количества еленергия е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр.35/30.04.19 ПИКЕЕ, в сила от 4.05.19. В същите хипотезите, при които доставчикът може да извърши корекция на сметката на потребителя, са изчерпателно изброени. В случая, извършвайки корекцията, ответникът се е позовал на чл.55 ПИКЕЕ – в който е предвидено, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества еленергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество енергия в тези регистри; преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49. Съдът е намерил, че „Електроразпределение Север“АД, в чиято тежест е било да докаже валидно правоотношение по доставка на еленергия, която не е била измерена, или електронергия в повече от отчетеното, както и че е спазен реда за извършване на проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, че е използвана правилната методика за определяне на стойността на така потребеното количество еленергия, дължимо на посоченото от страната основание, както и че процесното количество е доставено и консумирано в обекта на потребление на ищеца, не е установило горните обстоятелства. Монтираният през 2017г. електромер не е бил с нулеви показатели на регистрите, отчитащи дневна и нощна тарифа /а съответно 2526 нощна и 6133дневна/, и липсват данни с какви показатели са били останалите регистри /за върхова тарифа и общия сборен регистър 1.8.0/ към датата на монтирането му. При това положение не е доказано законосъобразно извършване на корекционната процедура-което обуславя основателност на отрицателния установителен иск.

Съгласно чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК във връзка с въпросите: 1,.Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертиза с оглед обосноваността й? Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“ /реш.№.118/ 15.05.12 по г. д.№.588/11, ІІІ ГО, реш.№.241/23.10.13 по г. д.№.3194/13, І ГО, реш.№.108/16.05.11 по г. д.№.1814/09, ІV ГО, реш.№.57/8.05.14 по г. д.№.7493/13, ІІ ГО/; 2.“Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“ /реш.№.80/3.05.18 по г. д.№.2560/ 17, ІV ГО, реш.№.61/1.03.16 по г. д.№.4578/15, ІV ГО, реш.№.841/19.01.10 по г. д.№.3530/08, ІV ГО, реш.№.226/12.07.11 по г. д.№.921/10, ІV ГО, реш.№.26/9.04.20 по г. д.№.1764/19, І ГО, реш.№.26/ 9.04.20 по г. д.№.1764/ 19, І ГО/; 3.“Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства, събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, следва ли същият да вземе предвид при произнасянето си всички факти от значение за спора, вкл. и тези, настъпили в хода на висящ процес?“ /реш.№.149/3.07.12 по г. д.№V1084/11, ІІІ ГО/.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия изведен въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка, да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужди специални знания, които няма /чл.195 ГПК/; това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението; както назначаването на експертизата, така и формулирането на задачата й, може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна, на която обаче трябва да се възложат разноските за възнаграждение на вещото лице; при всички случаи заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото; съдът не е длъжен да възприеме заключението дори и когато страната не е направила възражение срещу него - чл.202 ГПК - а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му; независимо дали го възприема или, обаче, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Не са необосновани твърденията на касатора за процедиране в отклонение от така формираната практика. С оглед на изложеното по първия въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.

На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 156,61лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.375/19.02.21 на ОС Варна.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 156,61лв. /сто петдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/ и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнение, за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: