Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от председателя С. Ч. по административно дело № 498/2024 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез проц. представител гл. юрк. А. С., против решение № 6736/08 ноември 2023 г., постановено по адм. д. № 116/2023 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от З. К., главен инспектор - началник на сектор Охранителна полиция към 04 РУ при СДВР, против заповед № 8121К-14092 от 13 декември 2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, на З. К. е било наложено дисциплинарно наказание уволнение, прекратено е служебното му правоотношение в МВР като главен инспектор, назначен на длъжност началник на сектор Охранителна полиция към 04 РУ при СДВР, и на основание чл. 210, ал. 7 ЗМВР са отнети наградите му с почетен знак. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Нарушението на служителя, така както е описано в заповедта и всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства се изразява в следното: на 14 май 2021 г., в гр. София, [улица], в административната сграда на отдел БДС при СДВР, главен инспектор Колев е подал заявление № 4305/14 май 2021 г. за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, към което е представил удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС № 186/12 май 2021 г., издадено от МЦ Здраве 2000, гр. София, в което са вписани данни от клиничен преглед на очи, направен от д-р Е. М., които не отговарят на реалното му здравословно състояние - [състояние], вследствие на получени на 21 септември 2008 г. травматични увреждания. Същите попадат в списъка на заболявания и състояния, при наличието на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС, категория С съгласно т. 2 [състояние] от раздел Очни заболявания от Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 от 11 май 2011 г. Въз основа на представените документи на служителя е издадено свидетелство за правоуправление на МПС № [номер] от 02 юни 2021 г. и на 15 юни 2021 г. същото е получено от упълномощено от него лице.

Споделят се от настоящия съдебен състав изводите на първоинстанционният съд, че здравословното състояние на Колев е останало недоказано. Видно от самата медицинска експертиза, вещото лице е изготвило същата на база документи, без осъществен преглед на пациента. Ползвани са медицинските документи от Епикризата от 2008 г. от МБАЛ Ц. Й. - ИСУЛ ЕАД, като вещото лице заявява, че не е могло да изследва медицинските документи, чието представяне пред органа е прието за нарушение, тъй като са с много лошо качество. Следователно правилно е прието от първоинстанционният съд, че остава недоказано състоянието на пациента към момента на снабдяване с удостоверението от месец май, 2021 г., датата на издаване на заповедта, както и към датата на приключване на съдебното дирене.

На следващо място съобразно чл. 15 ал. 2 от Наредба № 1-157 от 01 октомври 2002 г., за подмяна на свидетелство за управление на МПС по чл. 15, ал. 1 т. 1 от Наредба № 1-157 от 01 октомври 2002 на МВР, лицето следва да представи и карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК) или от Транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК). В случая, видно от представената от заявителя карта за оценка на физическата годност, общопрактикуващият лекар е дал заключение, че З. К. отговаря на изискванията за физическа годност за управление на моторно превозно средство от съответните категории. В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че законосъобразността на заключението на общопрактикуващия лекар не е предмет настоящото производство и доколкото няма данни същото да е оспорено или отменено по надлежния ред, то се ползва със сила на официален свидетелстващ документ и отразеното в него от компетентния медицински специалист е обвързващо за съда. Нито съдът, нито органът имат право да проверяват удостоверените в него обстоятелства. Следователно, вменяването на лицето на дисциплинарно обвинение в това, че е ползвал неверни/неистински документи с цел заблуда на дължащия издаване на личен документ орган, напълно се опровергават.

Правилен е и изводът на съда, че когато с едно и също деяние едновременно се поддържа да е осъществен състав на дисциплинарно нарушение и състав на престъпление, или когато извършването на престъплението е част от състава на дисциплинарното нарушение, дисциплинарната отговорност е поставена в зависимост от установяването на факта на извършеното престъпление, което може да се осъществи с влязла в сила присъда на наказателен съд. Съгласно чл. 194, ал. 3 ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, поради което поначало може да бъде реализирана независимо от обстоятелството дали са налице доказателства, че служителят е извършил престъпление. В случая обаче дисциплинарнонаказващият орган, за да обоснове наложеното наказание, е приел за установени и доказани факти, които имат характер на престъпни обстоятелства, при липса на влязла в сила осъдителна присъда относно тези обстоятелства. По делото не е спорно, че няма влязла в сила присъда по образуваното против Колев наказателно производство за деяние по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 309 НК. Съгласно законовата презумпция същият се счита за невинен до доказване на противното, а по същество служителят е уволнен именно заради извършването на деяние, попадащо изцяло в хипотезата на визираното по-горе престъпление т. е. уволнението му е резултат на недоказано виновно извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1 ЗМВР.

Дисциплинарнонаказващият орган е приел за установени факти - извършването на определени действия от страна на служителя, които действия осъществяват състав на престъпление по НК чл. 316, ал. 1, вр. чл. 309 НК. Министърът на вътрешните работи е приел за доказани обстоятелствата, които са послужили като фактическо основание за издаване на заповедта, преди да е налице влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд. Чрез извършеното от служителя деяние, по отношение на което е прието, че е несъвместимо с етичните правила и уронва престижа на службата, се осъществява и състав на престъпление съгласно НК. С едно и също деяние служителят е осъществил едновременно състав на престъпление и състав на дисциплинарно нарушение. Или казано по друг начин, елемент от фактическия състав на конкретното дисциплинарно нарушение (така както са описани фактите в заповедта) е извършването от страна на служителя на престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 309 НК. За да се приемат за доказани фактите, описани в заповедта, които факти покриват и състав на престъпление, е необходимо наличие на влязла в сила осъдителна присъда. Съпричастността на едно лице в извършването на каквото и да е престъпление се установява единствено и само с влязла в сила осъдителна присъда, каквато в настоящият случай не е налице. Законът допуска едно изключение от установеното правило и то е при произнасяне с решение на гражданския съд по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК в изчерпателно посочени хипотези.

Когато с едно и също деяние едновременно се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и състав на престъпление или когато извършването на престъплението е част от състава на дисциплинарното нарушение, то в тези случаи няма пречка да се търси както наказателна, така и дисциплинарна отговорност на служителите, но дисциплинарната отговорност се поставя в зависимост от установяването на факта на извършеното престъпление (т. е. от установяването на престъпни обстоятелства), което може да стане в случая единствено с влязла в сила присъда на наказателен съд. Не случайно законодателят е предвидил първо, че сроковете по чл. 195, ал. 4 от ЗМВР започват да текат от влизане в сила на присъдата и второ че осъждането за умишлено престъпление от общ характер представлява отделно и самостоятелно тежко нарушение на служебната дисциплина.

Ако се приеме, че дисциплинарнонаказващият орган има правомощия да налага наказание за деяние, което от фактическа страна, покрива състав на престъпление, преди да е налице влязла в сила присъда, то на практика би се стигнало до неприлагането на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, до обезмисляне на нейното съществуване и до нарушаване на презумпцията за невиновност. Приемайки нормите на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР и чл. 195, ал. 4 от ЗМВР законодателят е предвидил, че дисциплинарнонаказващият орган преди да наложи наказание в цитираната по-горе хипотеза, следва да изчака влизането в сила на осъдителна присъда на наказателния съд. В противен случай се губи смисълът на изключението, регламентирано в нормата на чл. 195, ал. 4 ЗМВР - сроковете за налагане на дисциплинарни наказания за деяния, които осъществяват и състав на престъпления, да текат от влизане в сила на присъдата, а не от откриване на нарушението.

В случая служителят, срещу когото е образувано дисциплинарно производство за поведение, несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата, когато това поведение от фактическа страна покрива и състав на престъпление, за което е привлечен и като обвиняем, може да бъде отстранен по реда на чл. 69 НПК или по реда на чл. 214 ЗМВР при наличието на предпоставките, визирани в закона. При всички случаи обаче дисциплинарнонаказващият орган, преди да се произнесе със заповед за уволнение, трябва да изчака произнасянето на наказателния съд и влизането в сила на осъдителната присъда, която по силата на чл. 300 ГПК и чл. 413 НПК е задължителна за всички органи, съдилища, лица и организации. Безспорно е налице преюдициалност на спора по образуваното наказателно производство по отношение на дисциплинарното производство. Необходимостта да се изчака влизането в сила на осъдителна присъда е с оглед обстоятелството, че престъпления и престъпни обстоятелства, съгласно българското законодателство, могат да се установяват само по два начина: 1. от наказателния съд, чрез осъдителна присъда, и 2. по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, при изчерпателно изброени хипотези, в които граждански съд може да се произнесе по предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство. Никой друг било то административен орган или съд, различен от посочените по-горе, не разполага с компетентността да установява престъпни обстоятелства дори и инцидентно във връзка с решаването на друг спор, който му е подведомствен или подсъден. Приемането на обратното би довело до нарушаване на презумпцията за невиновност. Следователно, за да се приемат за установени и доказани обстоятелства, които осъществяват и състав на престъпление съгласно българския наказателен закон, следва да е налице влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд или влязло в сила решение на гражданския съд, с което се установяват престъпни обстоятелства по предявен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на сторените от него разноски за тази инстанция е основателно. Същите следва да се присъдят в тежест на касатора - Министерство на вътрешните работи в доказания по делото размер от 800 лева, съобразно договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е близко до законоустановения минимум съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6736/08 ноември 2023 г., постановено по адм. д. № 116/2023 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на З. К., [ЕГН] сумата в размер на 800 (осемстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

/п/ РАДОСТИН РАДКОВ