Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Г. С. по административно дело № 577/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от 1. главния архитект на Столична община, чрез юрк. П. и 2. Българска академия на науките, чрез адв. П., срещу решение №5874/09.10.2023 г., постановено по адм. дело №10369/2022 г. по описа на Административен съд – София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна, ведно със законните последици.

Ответниците Ц. М. и Н. Д., чрез адв. Б., с писмен отговор по касационните жалби, излагат доводи за тяхната неоснователност и молят да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Претендират разноски по приложен списък по чл.80 ГПК

Ответниците И. Б., С. Б. и М. И., чрез адв. Ч., оспорват основателността на касационните жалби и молят за оставяне в сила на обжалваното решение като обосновано и правилно. Претендират разноски по приложен списък по чл.80 ГПК.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснато съществено процесуално нарушение и предлага да се отмени решението и се върне делото за ново разглеждане.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и са процесуално допустими, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същите за неоснователни.

С обжалваното решение, административният съд е отменил по оспорване на настоящите ответници заповед № РА50-870/10.10.2022г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135 ал. 3 във вр. с чл.133, ал.1 от ЗУТ, е отказано да се разреши изработване на проект на изменение на ПУП - ПРЗ за УПИ ХI-2628 с образуване на нов УПИ ХI-6023 „ за жилищно строителство, обществено обслужване и пг“ в кв.1, м.Младост 1А – разширение м. БАН VII – VIII км., II етап“, район „Младост“, и е върнал преписката за ново произнасяне. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган при спазена административна процедура, но неправилно приложение на материалния закон, тъй като на този етап на производството установеният спор за материално право не е законова пречка за разрешаване на изменението на ПУП, след като заявлението изхожда от надлежно вписаните в кадастралния регистър собственици на имот с идентификатор 68134.4083.6023. Прието е също, че не е извършена преценка от административният орган за релевантните обстоятелства в производството по чл.135 ЗУТ досежно съответствие на мотивираното предложение с устройствените нормативи.

Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано като краен резултат, но предвид следните мотиви:

Предмет на преценката за законосъобразност в първоинстанционното производство е отказ да се издаде заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, допускаща изработване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ, а не заповед за одобряване проекта за изменение на ПУП-ПРЗ, както правилно е приел административния съд в обжалваното решение. В тази връзка се явяват несъответни на производството по чл.135 ЗУТ мотивите в обжалваното решение за наличие, респ. липса на основанието по чл.134,ал.2,т.6 ЗУТ, тъй като на тази фаза от производството не е изискуемо посочването на основанието на изменение на плана по чл.134, ал.1 и ал.2 ЗУТ. В този смисъл е постоянната съдебна практика на Върховният административен съд, която приема, че правното основание за изменението на ПУП е императивно изискуемо само при издаване на последващата заповед за одобряване на изменението на плана, тъй като проекта подлежи на корекции и преработка в производството по неговото одобряване. Производството по изменение на ПУП на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ е двуфазно, като първата фаза приключва с издаване на заповед за разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП, а втората – със заповед за одобряване на проекта за изменение на ПУП. Изискванията на ЗУТ за преценка от административния орган на наличието на съответните предпоставки за издаване на двете заповеди, респ. постановяване на отказ, също са различни, като обхвата на тези при одобряване проекта за изменение на ПУП е по-широк. Следователно, производството по чл. 135 от ЗУТ по разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП е предварителна процедура, в която административният орган дължи проверка единствено дали искането изхожда от лице/лица по чл.131 ЗУТ /вписаните в регистъра собственици на имота, предмет на скицата-предложение/, с приложена по смисъла на ал.2 скица и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. Мотиви в оспорената пред първата съдебна инстанция заповед досежно тези единствено релевантни за проверката на законосъобразността й обстоятелства не са изложени, поради което обосновано и законосъобразно е отменена с обжалваното решение, като са дадени указания на административния орган в тази насока.

Следва са се вземе предвид при новото произнасяне от главния архитект на Столична община и обстоятелството, че заявеното искане касае изменение на регулацията частично по кадастрални граници.

Неоснователен е доводът по касационната жалба на Българска академия на науките за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да се назначи поисканата допълнителна съдебно-техническа експертиза, тъй като въпросът дали има припокриване между имота, предмет на отказа по чл.135,ал.3 ЗУТ и предоставения такъв на БАН, е неотносим в настоящето производство, а касае евентуалното одобряване на заявеното изменение на ПУП с последваща заповед.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационните жалби - оставени без уважение, като неоснователни.

С оглед изхода на делото, касационните жалбоподатели дължат поравно своевременно заявените от ответниците и реално направени в настоящата инстанция разноски, както следва: 1. в полза на Ц. М. и Н. Д. – 2400лв, адв. в.ие по приложения Договор за правна защита и съдействие от 21.02.2024г. и 2.в полза на размер на И. Б., С. Б. и М. И. -8400лв, съставляващи адв. в.ие с ДДС , договорено и заплатено по банков път. От процесуалните представители на касаторите е заявено надлежно възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответниците, което настоящият състав намира за основателно, тъй като касационното производство не се явява такова с фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание.Предвид това следва по реда на чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.144 АПК, да се редуцират дължимите на на Ц. М. и Н. Д. разноски до размер на 1250лв, а тези на И. Б., С. Б. и М. И. – до размер на 1500лв /1250лв адв. в.ие и 250лв ДДС/.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховниѝят административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №5874/09.10.2023 г. по адм. дело №10369/2022 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати поравно на Ц. М. и Н. Д. сумата 625лв /шестотин двадесет и пет лева/, разноски.

ОСЪЖДА Столична община да заплати поравно на И. Б., С. Б. и М. И. сумата 750 лв /седемстотин и петдесет лева/, разноски.

ОСЪЖДА Българска академия на науките да заплати поравно на Ц. М. и Н. Д. сумата 625лв /шестотин двадесет и пет лева/, разноски.

ОСЪЖДА Българска академия на науките да заплати поравно на И. Б., С. Б. и М. И. сумата 750 лв /седемстотин и петдесет лева/, разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА