Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Х. Членове: Л. М. С. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Т. Х. по административно дело № 816/2024 г.

Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община В. Т., чрез юрк. Д. И., против решение № 7109 от 21.11.2023 г., постановено по адм. д. № 6170/2023 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на С. И. П. е отменен мълчалив отказ на кмета на Столична община по заявление вх. №РТР23-ГР94-548/21.02.2023 г. на жалбоподателя и делото е изпратено като преписка на кмета на Столична община за произнасяне по подаденото до него заявление с изричен акт в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции и възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. В открито съдебно заседание се представлява от юрк. И..

Ответникът С. И. П., чрез адв. Н. Р., в представен писмен отговор по касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила.

Като прецени доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на кмета на Столична община за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на С. И. П. срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община по заявление, вх.№ РТР23-ГР94-548/21.02.2023 г., с което на основание чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост е поискал от кмета на Столична община, чрез кмета на район Т. С. община, да му бъде разрешено да изкупи идеалните части от общински имот частна общинска собственост, съответстващи на отстъпеното/притежаваното право на строеж върху УПИ XV, кв. 3 по плана на гр. София, местността [местност].

С оспореното решение № 7109 от 21.11.2023 г. е отменен мълчалив отказ на кмета на Столична община по заявление вх. №РТР23-ГР94-548/21.02.2023 г. и делото е изпратено като преписка на кмета на Столична община за произнасяне по подаденото до него от жалбоподателя заявление с изричен акт в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София-град е приел, че подаденото от П. заявление отговаря на изискванията на чл. 35, ал. 3 от ЗОС и чл. 46 и сл. от Наредбата за общинската собственост, приета с решение № 210 по протокол № 87 от 14.04.2011 г., в сила от 10.05.2011 г., на С. О. съвет, поради което ответникът, кметът на Столична община, като надлежно сезиран по предвидения в Наредбата ред, е следвало да се произнесе по искането с изричен акт. Доколкото по делото не са налице представени доказателства за служебно снабдяване с документите по чл. 35, ал. 3 от ЗОС, а на ответника било вменено задължение да образува, придвижи и приключи производството за издаване на административен акт от неговата компетентност, при наличие на фактическите обстоятелства, които законът изисква за това, първоинстанционният съд е формирал извод, че не е завършен сложният фактически състав на производството по чл. 35, ал. 3 от ЗОС вр. чл. 46 и сл. от Наредбата и мълчаливият отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за произнасяне с изричен акт.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, налагащи неговата отмяна.

Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че административното производство е инициирано със заявление с вх. №РТР23-ГР94-548/21.02.2023 г., подадено от С. И. П. до кмета на Столична община чрез кмета на район Триадица, с което като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1002.127.1.23, ведно със съответните идеални части 3.80% от правото на строеж върху мястото, както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1002.127.1.21, ведно със съответните идеални части 4.83% от правото на строеж върху мястото, е подал искане до компетентния орган да му разреши закупуването на съответните идеални части от правото на собственост върху имота. Правилно е прието, че липсата на произнасяне е формирала мълчалив отказ, който като незаконосъобразен следва да бъде отменен.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето на административния орган в срок, включително и неизвършването на административна услуга, формира мълчалив отказ, който представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, и следователно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С въвеждането на фикцията по чл. 58, ал. 1 от АПК се цели решаването в предвидения от закона срок, на въпроса, с който е сезиран административния орган, и конкретно в хипотезата на бездействие на органа. С мълчаливия отказ органът едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Както правилно е приел административния съд, в случая е налице императивно законово задължение за административния орган за произнасяне по заявлението. При изрично предвиден ред, съобразно чл. 35, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 2 от ЗОС и чл. 46 и сл. от Наредбата на СОС, който ред правилно е обсъден от първоинстанционния съд, административният орган е следвало да издаде изричен акт, като районната администрация служебно прилага към преписката документите по чл. 35 от Наредбата. При правилни изводи на първоинстанционния съд за наличие на сложен фактически състав, осъществяването на който приключва с издаване на окончателния акт на кмета, то следва да се съобрази, че макар заявлението за закупуване да се подава чрез кмета на района до кмета на Столична община, мълчаливият отказ по негово задължение отново възниква предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от АПК.

В случая заявителят и административният орган не са равнопоставени субекти и органът, при настъпилата законова хипотеза с подаване на заявлението от заинтересовано лице, дължи поведение съобразно властническите си правомощия и в предвидения срок, като издаде изричен акт съобразно компетентността си. След като това не е сторено, правилно административният съд е приел, че е формиран мълчалив отказ и е отменил същия като незаконосъобразен. Неоснователни се явяват твърденията в този смисъл в касационната жалба, поради подаването на заявлението чрез кмета на район Триадица, тъй като освен, че именно такива са изискванията на специалната нормативна уредба, тази хипотеза попада в обхвата на чл. 58, ал. 2 от АПК. Оплакванията на касатора относно необходимостта от решение на общинския съвет за разпореждане с имоти общинска собственост, вкл. относно определянето на пазарни цени на имотите, са неоснователни именно отново с оглед чл. 35, ал. 3 от ЗОС, който предвижда приложение на чл. 46 и сл. от Наредбата. Изключението по чл. 35, ал. 3 от ЗОС спрямо ал. 1 е съобразено със статута на собственика на законно построена върху земята сграда, като потенциален купувач на земята, върху която е реализиран строежът, и само той може да закупи имота с директна сделка, която се извършва от кмета на общината, без решение на общинския съвет и не е необходимо провеждане на търг или конкурс, а определянето на пазарната цена на имота е по реда на същата наредба или Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на Столична община.

По тези доводи на касационната инстанция и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съдебен акт не страда от пороците - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и на основание 143, ал. 3 от АПК ответната страна има право на разноски за адвокатско възнаграждение. С. И. П. е представляван от адв. Р. и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер 840 лв. с ДДС. С писмения отговор по касационната жалба е представен списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие, съгласно който е договорено адвокатско възнаграждение е в размер 840 лева, и фактура. В случая, ответникът по делото е удостоверил заплащането на адвокатското възнаграждение, а отправеното възражение за прекомерност съдът намира за неоснователно.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7109 от 21.11.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 6170/2023 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Столична община, ЕИК 000696327, да заплата на С. И. П., [ЕГН], разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер 840 (осемстотин и четиридесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА

/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ