Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Т. Н. по административно дело № 840/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директорът на Териториална дирекция (ТД) М. Б. подадена чрез пълномощника юрк. С. срещу решение № 2068 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1096/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на Е. Н. Д. е отменено решение рег. № 32-113984 от 24.03.2023 г. на директора на ТД М. Б.
В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че е било нарушено правото на изслушване на Е. Д.. Твърди, че са неправилни и изводите на съда, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 Регламент за изпълнение 2015/2447 и че не са изложени аргументи за приложението на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Според касатора декларираната с митническата декларация стойност на стоката не е доказана. Излага съображения, че липсват доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложеният платежен документ, като например договор, поръчки, оферти, кореспонденция или други подобни предшестващи сделката. Приложената към декларацията фактура не съдържа реквизити, удостоверяващи договорни условия по сделката, като условия и начин на плащане и т. н. Същата представлява частен, диспозитивен, нсподписан документ. Твърди, че чак в съдебна фаза е представила фактура № RA-Е1912704 от 17.12.2019 г., отнасяща се до такси и услуги, извършени от продавача, на стойност 5 540 CAD. Излага съображения, че от писмо peг. № 32-441111 от 16.12.2022 г. на канадските власти и приложен към него оригинален електронен файл BG_ExportDeclaration-9396- 9053 Quebeclnc, представляващ електронна таблица с данни за 546 автомобила, изнесени от Канада за Р. Б. се установява действителната продажна цена на процесния автомобил. При износа на процесният автомобил от Канада за България е декларирана доста по-висока цена, а именно 5 140 CAD. Твърди, че заключението на вещото лице по третия зададен въпрос е некомпетентно, тъй като неправилно в него се твърди, че „Информация за платени разходи по транспорта до входен граничен пункт на ЕС се намира в коносамента, описан в процесната митническа декларация като търговска товарителница № МЕБиМТ836092“. В транспортния документ няма записи за платени разходи по транспорта. Съгласно чл. 71, 1, буква 0 от Регламент (ЕС) № 952/2013, при определяне на митническата стойност, към действително платената или подлежащата на плащане цена, за внасяните стоки следва да се прибавят разходите за транспорт и застраховка. В касационната жалба е посочено, че изчислените в административният акт разходи за транспорт, в действителност са по-ниски от реално заплатените от Д. по представената пред съда фактура. Иска оспорваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго - по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу митническото решение. В представено писмено становище претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение от ответната страна.
Ответникът - Е. Н. Д., чрез адв. Т., в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 800 лв., съобразно представен договор за правна защита и съдействие (л. 25).
Прокурорът от Върховна прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред административният съд е било решение рег. № 32-113984 от 24.03.2023 г. на директора на ТД М. Б. с което на стока, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN № 20BG001008016894R8 от 14.02.2020 г., е определена нова митническа стойност в размер на 7 690.92 лв., определено е вносно митническо задължение за досъбиране в размер на 471.63 лв. и допълнително задължение по ЗДДС в размер на 1 037.58 лв.
По делото е установено, че на 14.02.2020 г. в МБ Свободна зона Бургас е прита МД с MRN 20BG001008016894R8 (л. 49) за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в „ел. д.“ № 6/8 - „употребяван пътнически автомобил - катастрофирал”, марка Mercedes-Benz, модел : Е350, тип : Е350, първа peг.: 01/01/2012, цвят : silver, р. обем : 3498, Д-тел : няма данни, шаси: WDDHF8JBXCA573931, като за стоката е посочено - 5/14 - код на държавата на изпращане/износ - Канада; 4/1 - условие на доставка - CFR - стойност и навло; 6/14 - код на стоката - код по комбинираната номенклатура № 6/15 - код по ТАРИК - 8703 24 90 00; 4/16 - метод на определяне на стойността - 1 - договорна стойност на внасяните стоки /чл.70 от Кодекса/; 4/14 - цена на стоката - 2 200; 4810 - валута - CAD; 7/10 - идентификационен номер на контейнера - GLDU7608040. Декларираното условие на доставката е CFR - стойност и навло и към МД са приложени : фактура № RA-E19121703/17.12.2019г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.”; опаковъчен лист № RA-E19121703, изд. от „9396-9053 QUEBEC Inc.”; морска товарителница № MEDUMT836092. Митническата стойност е формирана от: цена на автомобила съгласно приложената фактура – 2 200 CAD; цена на автомобила при условие на доставка CFR, CAD – 2 200 (което се отбелязва, че означава - транспорта е включен в посочената стойност); митническа стойност, лв. /к.2 х валутен курс 1.35211 BGN / CAD - 2 974.64; определени, взети под отчет и заплатени вземания - мито 297.46 лв. и ДДС 654.42 лв.
Въз основа на предоставена информация от канадските митнически власти (писмо от 16.12.2022 г. на ЦМУ) за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС и постъпила в ТД митница Бургас на 13.01.2023 г., е осъществен последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ по отношение стоката, декларирана с МД с MRN 20BG001008016894R8 от 14.02.2020 г. При анализ на приложените към МД документи и предоставените данни от канадските митнически власти - но без да са описани конкретни данни, относими към стоката по МД, е прието за установено следното налице е съответствие относно декларираната стока; налице е несъответствие относно декларираната в МД цена в размер на 2 200 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 5 140 CAD - като отсъства информация за данни, въз основа на които е формирана посочената цена от митническите власти на Канада.
Във връзка с посочената информация за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. Констатирали са, че не са налице достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена, поради което са приели, че декларираната въз основа на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена на база на фактура следва да бъде отхвърлена.
Митническите органи са приели, че в случая митническата стойност на стоката не може да бъде определена по реда на чл. 74, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и следва да бъде определена въз основа на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като е взета предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските митнически власти в размер на 5 140 CAD. Към тази сума е прието, че следва да бъдат прибавени и транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза в размер на 741.07 лв. - средноаритметичен размер, съгласно информация в база данни МИСЗА за допуснати за свободно обращение автомобили с пристанище на натоварване Монреал.
Със съобщение с рег. № 32-60099 от 14.02.2023 г. Е. Д. е уведомена на осн. чл. 22 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., че предстои издаване на решение, с което ще бъде определен нов размер на митническата стойност на стоката по МД. В срока за отговор е представено становище, с което лицето е изразило становище за несъгласие във връзка с мотивите, съдържащи се в съобщението, като не са представени допълнителни документи.
При тези факти е било издадено оспореното митническо решение.
Пред административния съд е прието заключение по СИЕ и от жалбоподателката са представени фактура № RA-E19121704 от 17.12.2019 г., с предмет „такса за обслужване, съхранение, проверка на място, разходи, каросерия и механична работа, части, транспорт“ на обща сьтойност 5 540 CAD (л. 25 от делото) и фактура № RA-E19121703 от 17.12.2019 г., с предмет „Мерцедес-Бенц“ на стойност 2 200 CAD (л. 27 от делото).
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 АПК, във връзка с чл. 146 АПК, е формирал извод за незаконосъобразност на процесния административен акт.
Първоинстанционният съд е приел, че от съдържанието на административната преписка се установява неспазване на задължителния процесуален ред, предвиден за случая и съдържащ се в норми на общностното право и в ЗМ (чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. - чл.84 ЗМ). Съдът е приел, че и в двата случая на чл. 84 ЗМ е приложима нормата на чл. 84в ЗМ - императивна и изискваща за проверката в рамките на последващ контрол да се издава заповед за възлагане от органите по чл. 84, ал.2 ЗМ. Съдът е приел, че такава заповед в случая не е издадена, като отсъствието й е съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна. В тази насока съдът се е позовал на решение по адм. дело № 11796/2022 г. на ВАС.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че в случая е нарушено и правото на изслушване на Д., което е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение - Решение от 13 март 2014 г. по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49, като е посочил, че императивно изискване в чл. 22, пар. 6 МКС е спазено само формално.
Съдът е приел, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Според съда изложените от митническия орган съображения за неприложимост на чл. 74, 2 са бланкетни, като неправилно е прибегнато към прилагане на разпоредбата на чл. 74, 3 от МК.
Първоинстанционният съд е кредитирал като обективно и кореспондиращо на събраните по делото доказателства заключението на вещото лице по СИЕ, съобразно което според данните във фактурата цената на автомобила 2 200 CAD включва и транспорта.
Решението е правилно като краен резултат.
Основателни са доводите на касатора, че изводът на решаващия състав за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт не намират нормативна опора. Разпоредбата на чл. 48 МКС регламентира последващ митнически контрол на декларирането, като тази правна уредба е възприета и доразвита в ЗМ – чл. 84 до чл. 84а. Съгласно чл. 84, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗМ, последващата проверка е свързана със спазването на изрично определена в закона процедура по чл. 84а и следващите ЗМ, изискваща издаване на нарочна заповед за възлагане на контрола, уведомяване на субекта по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ при последващата проверка на декларацията митническите органи не са длъжни да спазват точно разписана процедура и са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице.
В случая оспореното решение е издадено на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, въз основа на проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и в придружаващите я документи, спрямо която законодателят не е предвидил изискване за издаване на заповед за възлагане, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. Към тази процедура е приложимо изискването по чл. 22, 6 МКС във връзка с чл. 29 от Кодекса, което видно от писмо с рег. № 32-60099 от 14.02.2023 г. за предприетата проверка е спазено. В тази насока е неправилен изводът на административния съд, че е било нарушено правото на изслушване на Д.. Видно от писмо с рег. № 32-60099 от 14.02.2023 г., преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи са съобщили на Д. мотивите, на които ще се основава решението, и са й предоставили възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получила. В дадения срок от Е. Д. е подадено възражение, което е обсъдено от административния орган. Обстоятелството, че от лицето не са изискани да бъдат представени допълнителни доказателства за действителната цена на стоката и направените разходи за транспорт, не води до извод за нарушаване на процедурата по чл. 22, 6 МКС във връзка с чл. 29 от Кодекса, тъй като в случая митническите органи са се позовали на получена официална информация от канадските власти.
Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, 3 от Регламент № 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос.
Съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви от „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, 2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба.
Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена.
Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни.
Настоящият касационен състав преценява като неправилен изводът на административния съд за неоснователност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от канадските митнически власти, е за декларирана в износната МД цена на автомобила – 5 140 CAD, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура – 2 200 CAD. Информацията е предоставена въз основа на Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област.
Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др., тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето, регламентирани в чл. 74 МКС.
Относно обстоятелството на немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл. 74, 2, букви от „а“ до „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, настоящата инстанция съобрази следното: Чл. 141, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 изрично сочи, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а по силата на 3 когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Митническият орган не е определил митническа стойност за така описания автомобил в МД, а е изложил мотиви, според които в националната митническа информационна система (МИСЗА) не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки, които са идентични или сходни с процесната, като справка в този смисъл по делото не е представена. При горните твърдения, митническият орган е следвало да се позове на сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза. По тълкуването на чл. 31, 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл. 31, 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.
По изложените съображения настоящият касационен състав счита, че като не е мотивирал неприложимостта на методите по чл. 74, 2 от Кодекса чрез обсъждане на наличните данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, без да доказва липсата на такива данни по предвидения в ЗМ ред, коментиран по-горе, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт.
Като е отменил оспореното решение на митническите органи, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касацията следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2068 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1096/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Е. Н. Д., [населено място], [улица], [ЕГН], сумата от 800 (осемстотин) лева, представляващи осъществените в касационното производство разноски.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА
секретар:
Членове:
/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА