Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 844/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от Г. Д. ЕООД, с адрес: гр. София, [жк], [адрес], представлявано от Г. М. управител, чрез адв. Ж. срещу решение №6728 от 07.11.2023 г. постановено по адм. д.№3288 по описа на Административен съд София град за 2023 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22002221006091-091-001 от 16.09.2022 г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден изцяло с решение №2008/20.12.2022 г. издаден от директора на дирекция ОДОП гр. София.

Според касаторът при постановяването на атакуваното решение са допуснати нарушения, които обосновават неговата отмяна на всички основания по чл.209, т.3 АПК.

В мотивите на решението обстойно и безкритично са повторени тезите от ревизионния доклад и ревизионния акт. Не са обсъдени възраженията в подадената жалба и не е съобразена относимата правна уредба.

Решението не е съобразено и с изслушаната по делото експертиза. С нея се установява, че резултатът от доставките е налице. Правото на данъчен кредит е отказано само въз основа на твърдения, които касаят доставчиците и не могат да бъдат вменени във вина на ревизираното лице. Да се допусне обратното означава де се допусне жалбоподателят да носи отговорност за евентуални чужди административни нарушения.

Неправилно е прието от решаващия състав, че се касае за фактури с невярно съдържание, така като е приел административният орган и в последствие, съдът е възприел тази теза.

Неправилна е и преценката на съда, че приемо-предавателните протоколи /ППП/ са с лаконично съдържание и поради тази причина не следва да бъдат кредитирани. В закона не се предвиждат реквизити за ППП, нито дори има изискване за съставяне на такива протоколи за да бъде установявана реалност на доставките.

В още по-голяма степен са неоснователни изложените мотиви по ЗКПО. Наличието на реално извършени услуги доказват документалната обоснованост на осчетоводените разходи. Документалната обоснованост при ревизираното лице не може да бъде свързана с отразяване на доставките в счетоводството на доставчиците.

Въз основа на горното се иска да бъде отменено атакуваното решение и да бъде постановено друго такова, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски.

О. Д. на дирекция ОДОП гр. София, намира касационната жалба за неоснователна. Решението е правилно постановено и моли да бъде оставено в сила.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5439 лв.

Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Аргументите за това са изложени в писмено становище приложено по делото.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлеждна страна, засегната неблагоприятно от постановеното съдебно решение, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е бил ревизионен акт №Р-22002221006091 /16.09.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение №2008/20.12.2022 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС, в размер на 37 135.74 лв. главница и лихви в размер на 19 462.95 лв. и корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г., в размер на 2 220.73 лв. главница и лихва 1005.58 лв.

Ревизията е повторна за посочените периоди и задължения. От доставчиците не са представени обяснения и писмени доказателства, не са намерени на посочените адреси и са дерегистрирани по чл.176 ЗДДС.

Обсъждайки писмените доказателства и горните констатации, органите по приходите са заключили, че не се доказва реално получаване от ревизирания субект на посочените в спорните фактури стоки и услуги. С наличните доказателства не може да се установи мястото на изпълнение на доставките, както и от кого и как са извършени. Съдът е констатирал, че представените договори са бланкетни и не съдържат конкретика по отношение същността на доставките.

При извършената проверка съдът е констатирал, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган и при спазване изискванията на ДОПК. Ревизионният акт и ревизионният доклад и ЗВР са подписани с електронен подпис, за действителността и автентичността на която са представени доказателства. Спазени са административно-производствените правила, правилно е бил приложен и материалният закон разпоредбите на ЗДДС и ЗКПО.

Изискванията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в чл.68, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като първото от тези изисквания е наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 ЗДДС.

В тежест на ревизираното лице е да докаже наличието на всички предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит. Притежаването на данъчна фактура не е основание да се приеме, че е налице реалност на доставките.

Според изводите на АССГ, приложените в хода на ревизията доказателства и събраните пред съда не установяват реалност на доставките. Приложените договори и ППП са неубедителни относно обстоятелството, че са извършени такива доставки като фактурираните.

Допълнителен аргумент за липса на реално осъществяване на фактурираните доставки са обстоятелствата, че в хода на ревизионното производство не са ангажирани документи за наличието на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Косвена индиция за липса на реалност на доставките е и обстоятелството, че регистрацията на доставчиците по ЗДДС е прекратена служебно от органите по приходите.

Ползвайки ПДК по фактури, които не са обвързани с реални стопански операции от посочените в тях доставчици, жалбоподателят фактически участва в сделки свързани с данъчна злоупотреба.

По отношение на установените задължения по ЗКПО. По чл.26, т.2 ЗКПО не се признават за данъчни цели, разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Установено е, че процесните фактури не отразяват реални доставки на услуги.

Съдът е изложил мотиви и относно преобразуването на финансовия резултат за 2016 и 2017 г. във връзка с отчетени разходи за амортизации на офис обзавеждане.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Изводите на съда са подкрепени от събраните в хода на делото писмени доказателства. Обсъдена е и изслушаната СТЕ, както съдът е обосновал защо не кредитира заключението във връзка с твърдението за реалност на извършените СМР. Не се констатират твърдените съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В случая спорът по делото е фактически касае действителното извършване на фактурираните доставки на стоки/услуги от Стоев строй 2016 ЕООД, О. П. ЕООД, Т. С. ЕООД, Рангелов К.А. ЕООД, Ки Комерс 2017 ЕООД, Юликос 11 ЕООД, Рекламна къща АБС ЕООД, П. Е. ЕООД, Б. К. 52 ЕООД Отиконс ЕООД и Лео експрес 06 ЕООД. Правилно съдът е извършил проверка относно наличието на предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит реално извършване на доставката на стоки/извършването на услуги от съответния издател на фактурите. Установените в решението факти, които са изложени подробно и систематизирано, се подкрепят от събраните доказателства и обосновават извода, че въпреки представените фактури, договори и фискални бонове, не се установява реалното извършване на фактурираните рекламни услуги, СМР и доставка на стоки. Ангажираните от страна на дружеството доказателства са частни свидетелстващи документи и нямат обвързваща съда доказателствена сила. Съдържанието на представените по делото документи следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, което е съобразено от състава на съда, който е изложил мотиви защо не може въз основа на тези доказателства да приеме реалност на извършените доставки.

Съобразно изискването на ЗДДС, съответно с практиката на СЕС, за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура за доставката, която е осъществена именно от доставчика, издател на фактурата. В конкретния случай е установено разминаване в представените фактури от ревизираното лице и неговите доставчици. За това разминаване не е дадено обяснение на какво се дължи. Въз основа на преценка на фактите и анализ на наличните доказателства, обосновано е прието от съда, че в случая не е установена реалност на фактурираните доставки. В случая е налице оформяне на доставките ведно със съпътстващи ги документи /фактури, ППП и договори/, но същите не отразяват фактическото движение на стоката/изпълнение на услугата към касатора. Както правилно е констатирал решаващият състав на АССГ договорите и ППП са бланкетни, не съдържат описание на предадената стока/услуга. Не е ясно на кого, как и кога е предадено изпълнението. Наличието на представени еднотипни договори и протоколи, без изясняване на механизма на доставката, не може да обоснове извод за нейното действително осъществяване. Договорите са доказателство за възникнали облигационни взаимоотношения между страните, но не и за реалността на доставките. По отношение на представените договори за осъществяване на обществен превоз също не се установява, че доставените количества горива са употребени за извършването на тези превози. Отчетните документи не позволяват да се установи връзка между конкретна доставка и последваща реализация.

В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding C-342/87, Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink Cofreth AG Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11. Липсата на данъчно събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът /ДДС/ се явява неправомерно начислен, поради което законосъобразно с ревизионния акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури, издадени от доставчиците на ревизираното лице.

По ЗКПО:

За данъчни цели признаването на разходи се основава на документалната им обоснованост. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО гласи, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Начисляването на разход не се свързва единствено с наличието на фактури, а следва да са налице реално осъществени доставки, отразяващи вярно и точно събитията в съответствие с критериите за признаването на разход.

Предвид изложеното по-горе, че фактурите, издадени от посочените дружества, не документират действително осъществени доставки, законосъобразно съдът е приел, че не отговарят на изискването по чл. 10, ал.1 от ЗКПО за документална обоснованост. Така издадените фактури не отразяват вярно стопанските операции. В този случай на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО правилно разходите не са признати за данъчни цели и е начислен допълнително корпоративен данък.

Споделят се мотивите на АССГ и относно непризнатите разходи за амортизации, въз основа на които е променен финансовият резултат на дружеството за 2016 г. и 2017 г.

По изложените аргументи настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата срещу процесния ревизионен акт, е правилно и следва да се остави в сила.

Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора в полза на Националната агенция за приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 5 439 лв.

Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6728/07.11.2023 г., постановено по адм. д. № 3288 по описа на Административен съд София-град за 2023 г.

ОСЪЖДА Г. Д. ЕООД, с [ЕИК], с адрес: гр. София, [жк], [адрес], представлявано от Г. М.-управител, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 5 439 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ ИВА КЕЧЕВА