Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 977/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Диал 2022 ЕООД, с ЕИК: 206888289, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, [улица], представлявано от управителя Д. И. И., чрез процесуалния му представител адв. М. Ц., срещу Решение № 1594 от 16.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1511/2023 г. по описа на Административен съд (АС) - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000322006007-091-001/20.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 95/15.06.2023 г., издадено от директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. Варна при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с който за данъчен период м. 04 - м. 10.2022 г. на Диал 2022 ЕООД са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) в общ размер на 9 596,72 лева, от които главница в размер на 8 979,82 лева и лихви в размер на 616,90 лева. С решението в полза на НАП са присъдени разноски по делото в размер на 507,90 лева.

С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че Диал 2022 ЕООД и А. Д. ЕООД са лица, действащи съгласувано, по смисъла на чл. 96, ал. 10 от Закона за данъка върху добавена стойност (ЗДДС), като излага подробни аргументи в тази посока. Наред с това са изложени съображения, че доколкото в облагаемия оборот за задължителна регистрация може да се включва само оборот, който е реализиран от нерегистрирано по ЗДДС лице в точно описани от закона хипотези, то необосновано към облагаемия оборот на Диал 2022 ЕООД е включен и реализирания оборот на А. Д. ЕООД, тъй като последното дружество е било регистрирано по ЗДДС още през 2019 г. Във връзка с това според касатора не е налице и основание за прилагане на чл. 96, ал. 1, изр. второ във връзка с чл. 96, ал. 10 от ЗДДС. Освен това е посочено, че не са налице и предпоставките за приложение хипотезата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, като това обстоятелство, според касатора, подлежи на контрол в производството пред съда. В заключение е изложено, че неправилно с процесния РА на Диал 2022 ЕООД са определени задължения по ЗДДС. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Варна, и вместо него - да постанови друго по същество на спора, с което обжалваният РА да бъде отменен като незаконосъобразен. В условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - директорът на дирекция ОДОП - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И. П., взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в молба. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Прокурорът от Върховна прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С решението си, АС - Варна е отхвърлил жалбата на Диал 2022 ЕООД срещу РА № Р-03000322006007-091-001/20.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 95/15.06.2023 г., издадено от директора на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м. 04 - м. 10.2022 г. на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 9 596,72 лева, от които главница в размер на 8 979,82 лева и лихви в размер на 616,90 лева. С решението в полза на НАП са присъдени разноски по делото в размер на 507,90 лева.

За да обоснове преценката си за законосъобразност на РА първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, както и в съответствие с материалния закон.

Този извод е обоснован, след като решаващият съд на първо място е възпроизвел установената в хода на ревизията фактическа обстановка и основанията на органите по приходите да приемат, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС обстоятелство, обусловило приложението на нормата на чл. 102, ал. 4 във връзка с чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС.

Според съда в хода на проверката на Диал 2022 ЕООД, приключила с влязъл в сила Акт за регистрация по ЗДДС № 030422204027887/20.10.2022 г., е безспорно установено наличието на предпоставките на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС във връзка с 1, т. 93 от ДР на ЗДДС. В тази връзка съдът е приел, че в производството за целите на регистрацията е констатирано категорично, че търговският обект по смисъла на 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, в който Диал 2022 ЕООД е извършвал дейност, е същият, в който без прекъсване по смисъла на чл. 96, ал. 11 от ЗДДС е извършвало дейност и дружеството А. Д. ЕООД, с ЕИК: 205514370. Освен това е установено, че икономическата дейност на дружествата е еднородна, с работния процес са заети едни и същи физически лица, извършват се покупки на стоки от едни и същи доставчици, дружествата са с един и същ адрес за кореспонденция с НАП на територията на страната - dial91ood@abv.bg, като фискалното устройство (ФУ) с № DY494990, регистрирано първоначално на А. Д. ЕООД, е прехвърлено на Диал 2022 ЕООД. Наред с това е прието, че двете дружества са действали съгласувано, тъй като е установено, че представляващият А. Д. ЕООД - Р. Т. е майка на лицето, упълномощено да представлява Диал 2022 ЕООД - Д. М..

Съдът е приел, че оплакванията на Диал 2022 ЕООД досежно факта на съгласуваност между двете дружества не са част от предмета на спора и е недопустимо да бъдат разглеждани по същество, т. к. касаят осъществяването на предпоставките за задължителна регистрация на Диал 2022 ЕООД по чл. 96, ал. 10 от ЗДДС въпрос, който, според съда, е решен с влезлият в сила акт за регистрация - стабилен административен акт, включително по отношение на датата, на която е достигнат облагаемия оборот за задължителна регистрация, като разпоредената с него правна промяна обвързва както адресата му, така и администрацията.

Съдът е приел, че правилно, при определяне на дължимия данък, органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Според съда приложимите разпоредби са тълкувани стриктно и в съответствие със закона дължимият данък е определен от датата, на която е надвишен оборотът - в случая първия ден на започване на еднородната дейност и отчитане на първата продажба - 05.04.2022 г. до датата, на която дружеството е регистрирано от органа по приходите - 20.10.2022 г. Според съда, подавайки заявление за регистрация на основание чл. 96, ал. 1, изр. първо от ЗДДС, т. е. по общия ред - на 06.10.2022 г., дружеството не е спазило императивно предвидения срок по реда на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС, която разпоредба е специална спрямо общия случай на задължителна регистрация по ЗДДС по изр. първо и цели защита на фискалните интереси на държавата.

На следващо място съдът е отхвърлил доводите на дружеството за недължимост на установените с РА задължения за ДДС за процесния период, мотивирани с обстоятелството, че А. Д. ЕООД е било регистрирано по ДДС, а в облагаемия оборот за задължителна регистрация можело да се включва само оборот, реализиран от нерегистрирани лица. За да аргументира изводите си, съдът е посочил, че формираният общ облагаем оборот за периода 01.05.2021 - 05.04.2022 г. на А. Д. ЕООД съгласно Таблица - Приложение № 1 от акта за регистрация по ЗДДС в размер на 125 480,77 лева е взет предвид и е добавен към облагаемият оборот на Диал 2022 ЕООД за същия период в размер на 1 919,80 лева с цел за определяне на данъчния период, през който е надхвърлен облагаемият оборот от 50 000 лева, а също с оглед определяне на срока за подаване на заявление, но задълженията на Диал 2022 ЕООД са установени само въз основа на извършените от него облагаеми доставки за периода 05.04.2022 г. до 19.10.2022 г., като при съобразяване представената по делото оборотна ведомост за процесния период е прието, че дружеството е реализирало оборот в размер на 53 878,80 лева, а общата данъчна основа за извършените облагаеми доставки, въз основа на която са начислени задължения за ДДС, е в размер на 44 898,98 лева. В тази връзка съдът е приел за правилни изводите на органите по приходите, че посоченият оборот е реализиран единствено от отчетените приходи от продажби на Диал 2022 ЕООД по касов и по банков път.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Правилно съдът е определил спорния между страните по делото въпрос, който е за наличието на материалноправните основания за приложение на чл. 96, ал. 10 във връзка с чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС, въз основа на които в облагаемия оборот на Диал 2022 ЕООД се включва оборотът, реализиран в обекта от лицето, осъществяващо дейност преди него - А. Д. ЕООД, и същият се взема предвид при определянето на данъчния период, през който е надхвърлен изискуемия по ал. 1 на чл. 96 в приложимата редакция оборот, и въз основа на който е възникнало задължение за регистрация.

Правилен е изводът на съда, че от страна на административния орган е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 96, ал. 10 ЗДДС, регламентирани от законодателя кумулативно, а именно: 1. две или повече лица осъществяват дейност в един и същ търговски обект; 2. дейността е еднородна; 3. дейността се извършва последователно; 4. лицата са свързани или действат съгласувано.

По делото е безспорно установено, че Диал 2022 ЕООД и А. Д. ЕООД извършват стопанска дейност в един и същ търговски обект - ателие, находящо се на адрес: гр. Варна, [улица], като дружествата използват едно и също наименование на обекта - Шивашко ателие Диал и са с един и същ адрес за кореспонденция с НАП на територията на страната - dial91ood@abv.bg съгласно приложени към административната преписка справки за обща регистрация на задължено лице (л. 142 л. 145).

За да се приеме, че дейността е еднородна, според изречение второ на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС е необходимо да е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонал, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите. В случая е налице тъждество между в предлаганите услуги - производство на облекло; значителна идентичност в доставчиците/клиентите според извършена справка в информационния масив на НАП; идентичност по отношение на персонала, като е установено, че служителите на А. Д. ЕООД са сключили трудови договори с Диал 2022 ЕООД на 05.04.2022 г. за същите длъжности - шивач мъжко/дамско облекло и крояч (л. 74 л. 75). Налице е идентичност и в използваните активи, тъй като двете дружества са използвали едно и също ФУ. Тъждествено е и наименованието на използвания от двете дружества обект Шивашко ателие Диал (л. 135, л. 138), находящ се на адрес гр. Варна, [улица]. Посочените обстоятелства са напълно достатъчни, за да обосноват извод, че осъществяваната от двете дружества дейност е еднородна.

На следващо място, както вече беше посочено, несъмнен е и установеният факт, че предшестващото дружество А. Д. ЕООД и ревизираното лице (РЛ) са използвали едно и също ФУ с № DY494990, което първоначално е регистрирано в обекта - Шивашко ателие Диал на 11.04.2019 г., а на 08.04.2022 г. в 12:39 ч. е прехвърлено от А. Д. ЕООД, дерегистрирано в 09:41 ч., на Диал 2022 ЕООД (л. 134 л. 139). Според справка, направена в информационния масив на НАП, преди ФУ да бъде прехвърлено на Диал 2022 ЕООД, на 08.04.2022 г., в 08:44 ч. А. Д. ЕООД е отчело приход в размер на 193,20 лева (л. 141), а видно от приложения на л. 14 регистър дневник на сч. сметка 503 Банка в лева още на следващия ден - 05.04.2022 г. РЛ, от своя страна, е отразило получен приход по банков път от клиент, поради което следва да бъде прието, че няма прекъсване на дейността на А. Д. ЕООД до датата на започване на дейност на проверяваното лице, като в този смисъл същата се осъществява последователно.

Наред с изложеното според установяванията на приходните органи двете дружества са лица, действащи съгласувано по смисъла на определението в 1, т. 93 от ДР ЗДДС. Съгласно втората хипотеза на това определение лица, действащи съгласувано са лица, от взаимоотношенията между които или между всяко от тях и трето лице, според съществуващата между тях икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност, може да се направи извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.

Според данните от Търговския регистър едноличен собственик на капитала и управител на А. Д. ЕООД е Р. П. Т., която, съгласно справка за свързани лица (л. 148), е майка на упълномощената с нотариално заверено пълномощно с peг. № 985 от 04.04.2022 г. (л. 129) от управителя на Диал 2022 ЕООД да действа от името и за сметка на РЛ - Д. Ж. М.. В този ред на мисли правилно първоинстанционният съд е приел, че връзката между двете дружества дава основание да се приеме, че между тях е възможно уговарянето на условия, различни от обичайните по смисъла на 1, т. 93 ДР ЗДДС и обосновава извод за съгласуваност в действията им.

Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, че доколкото в облагаемия оборот за задължителна регистрация може да се включва само оборот, който е реализиран от нерегистрирано по ЗДДС лице в точно описани от закона хипотези, то необосновано към облагаемия оборот на Диал 2022 ЕООД е включен и реализирания оборот на А. Д. ЕООД, тъй като последното дружество е било регистрирано по ЗДДС още през 2019 г. Мотивите на първата инстанция, изложени в отговор на наведените от дружеството доводи в тази посока, се възприемат от настоящия касационен състав, поради което следва да бъде препратено към тях съгласно правомощието по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

В допълнение следва да бъде посочено единствено, че установените задължения за ДДС в размер на 8 979,82 лева главница и 616,90 лева лихви за просрочие са законосъобразно определени, като главницата е изчислена по правилата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС и стойността на реализирания от Диал 2022 ЕООД за периода 05.04.2022 г. до 19.10.2022 г. оборот в размер на 53 878,80 лева (съгласно представената по делото оборотна ведомост за процесния период) е умножена по данъчната ставка, а полученото произведение е разделено на 120. В тази връзка следва да бъде прието, че оборотът на предшестващото РЛ дружество - А. Д. ЕООД в размер на 125 480,77 лева действително е бил преценен само доколкото същият е послужил за определяне на данъчния период, през който е надхвърлен облагаемият оборот, а също и с цел определяне на срока за подаване на заявление. Ето защо същият не е бил взет предвид при определянето размера на задълженията по ЗДДС, а възраженията на касатора в тази насока са неоснователни.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника претендира разноски в размер на 507,90 лева за юрисконсултско възнаграждение, който размер следва да бъде редуциран поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, 1 от ДФЕС във връзка с член 4, 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая процесуалният представител на ответника не е участвал в откритото съдебно заседание, по делото е представена единствено молба, в която са изложени основните съображения по основателността на спора, като се претендира присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Наред с това спорът не е с висок материален интерес и не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1594 от 16.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1511/2023 г. по описа на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА Диал 2022 ЕООД, с ЕИК: 206888289, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, [улица], представлявано от управителя Д. И. И., да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ