ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2740

Гр. София, 30.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т. д. № 1448 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „С. Б. ЕООД срещу решение № 14 от 10.01.2025 г. по в. гр. д. 497/2024 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил в частта, с която е потвърдено определение № 827 от 14.06.2024 г. по гр. д. 1480/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна молба вх. № 5431/08.05.2024 г. от „С. Б. ЕООД за изменение на решение № 366 от 08.04.2024 г. по гр. д. 1480/2022 г. по описа на РС-Кюстендил в частта за присъдените разноски на ответника „ФРМ нет“ ООД.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваният акт е неправилен предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон. Изтъква, че присъденият разход за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 990 лв. е прекомерен, тъй като адвокатът не е осъществил в пълен обем дължимата защита – не е подал писмен отговор на исковата молба, явил се е в едно о. с.з. от проведени пет и е депозирал идентични молби. Счита, че неправилно възнаграждението е определено по Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се позовава на практиката на Съда на ЕС по решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. По тези доводи моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде изменено решение № 366 от 08.04.2024 г. по гр. д. 1480/2022 г. по описа на РС-Кюстендил в частта за присъдените разноски на ответника „ФРМ нет“ ООД, като бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. При разглеждане на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК следва ли съдът за вземе предвид обема на извършената работа, действителната правна и фактическа сложност на делото и обвързан ли е от минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.?

2. Дължи ли съдът произнасяне по всички направени във въззивната жалба възражения?

3. Зависи ли размерът на адвокатското възнаграждение от обема на оказаната правна помощ? Следва ли да се вземат предвид броя и вида на извършените от процесуалния представител действия и липсата им представлява ли основание за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.?

4. В случай на непълно предоставена правна помощ, дължи ли се възнаграждение, съответстващо на размерите, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.?

5. От значение ли е за определяне на размера на адвокатското възнаграждение дали ответникът е подал отговор на исковата молба и дали е изпращал представител в насрочените по делото открити съдебни заседания?

Моли касационно обжалване да бъде допуснато по поставените въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата, „ФРМ нет“ ООД, в предоставения срок не депозира писмен отговор и не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3, изречение 2-ро ГПК съдебен акт в указания на страната преклузивен срок.

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че производството по чл. 248 ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски чрез допълване на съдебния акт, когато те не са присъдени, или чрез неговото изменение, когато са определени неправилно. Съобразил е, че ответникът „ФРМ нет“ ООД е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат за осъществяване на представителство и защита по делото, както и че е доказано, че е заплатил договореното възнаграждение в размер на 2 990 лева. Отчел е, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба №1/2004 г. на ВАС минималният размер на адвокатското възнаграждение е 2 932,90 лева. Посочил е, че в производството пред РС – Кюстендил са проведени множество съдебни заседания, събирани са разнообразни и много на брой доказателства, като за всяко от съдебните заседания процесуалният представител на ответника е предприемал действия на процесуална защита чрез лично явяване или депозиране на писмено становище. Подчертал е, че с оглед предявения интерес и минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата, заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника не се явява прекомерно, като се съобразят броя на проведените съдебни заседания и извършените от съда и страните процесуални действия. Изтъкнал е, че не е налице и основание, предвид задължителното за съда съгласно чл. 633 ГПК решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C - 438/2022 г., да бъде определен размер на подлежащото на заплащане възнаграждение под минималния размер по Наредбата, тъй като размерът на заплатеното възнаграждение съответства на усилията на защитата, положени при упражняване на процесуалните права на страната, на естеството на спора, на защитавания интерес, на вида и количеството на извършената работа, на фактическата и правна сложност на делото, която не е малка предвид множеството факти, установени в хода на процеса, чиито анализ – фактически и правен е предмет на юридически труд.

По тези доводи е намерил за неоснователна сезиралата го частна жалба и оставил същата без уважение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Формулираният от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК втори процесуален въпрос е обуславящ за изводите на въззивния съд, доколкото касае правомощията му при произнасяне по сезиралата го частна жалба, но по отношение на същия не е налице сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Цитираната от касатора практика на ВКС по ТР 1/2013 г. по описа на ОСГТК и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения е по приложението на чл. 269 ГПК в хипотеза на подадена въззивна жалба срещу първоинстанционно съдебно решение.

Правомощията на въззивния съд по подадена частна жалба, с каквато е сезиран ОС - Кюстендил, са очертани в ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. 6/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, като изрично е подчертано, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. С тълкувателния акт е прието, че инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Счетено е, че и подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Въззивният съд не се е отклонил от горецитираната практика на ВКС. Произнесъл се е по сезиралата го частна жалба, като е проверил всички правно релевантни факти, сам е преценил събраните доказателствата, въз основа на което е разрешил въпросите, включени в предмета на производството, включително подробно е обосновал извода си защо искането на ищеца за изменение на първоинстанционното решение, основано на възражение за намаляване на присъденото на насрещната страната адвокатско възнаграждение, е неоснователно.

По поставените първи, трети и пети въпроси също е налице утвърдена и задължителната съдебна практика.

Съобразно дадените разрешения с мотивите към т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Прието е, че правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за справедливост и достъп до правосъдие.

Задължително на основание чл. 633 ГПК за съдилищата в Р. Б. е и цитираното от частния касатор решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, с което по поставено преюдициално запитване от български съд е отговорено, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правно уредба, в случая Наредба 1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава забраната на чл. 101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална уредба, включително когато не е подписан договор.

Въззивният съд не се е отклонил от горецитираната задължителна за съдилищата съдебна практика, като е извършил преценка относно фактическата и правна сложност на спора, съобразил е доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, извършените от адвоката действия и сложността на делото в конкретния случай. Подробно е мотивирал извода си защо не намира, че е налице несъответствие между усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на ответника „ФРМ нет“ ООД и заплатеното от тази страна възнаграждение. Въззивният съд изрично се е позовал на задължителната за него практика на Съда на Европейския съюз по решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. и изложил конкретни доводи защо намира, че не следва да намали заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение като прекомерно, без да формира извод за обвързаност от минималните размери по Наредба 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по поставения четвърти въпрос, доколкото последният не покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил изводите на въззивния съд, а напротив въвежда фактически твърдения, противоположни по смисъл на приетото от въззивния съд за пълноценно оказана защита от адвоката.

По тези съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалвания акт.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 10.01.2025 г. по в. гр. д. 497/2024 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил в обжалваната част, с която е потвърдено определение № 827 от 14.06.2024 г. по гр. д. 1480/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.