О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60158

София, 18.10.2021 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията В. А. гр. д. № 1801/2021 година.

Производството е по чл. 248 ГПК.

Подадена е молба от „Щрабаг“ ЕАД, чрез адв. П. Н., за изменение, евентуално за допълване на определение № 60334 от 16. 08. 2021 г. по гр. д. № 1801/2021 г. на ВКС, 1 г. о., в частта за разноските, като бъде осъдено „Уникредит лизинг“ ЕАД да заплати на „Щрабаг“ ЕАД сумата 1800 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, в какъвто смисъл са и мотивите към определението.

Ответната по молбата страна „Уникредит лизинг“ ЕАД, чрез адв. Г. П.-С., изразява становище за неоснователност на молбата, тъй като съгласно представената по делото фактура адвокатското възнаграждение е следвало да бъде преведено по банков път и няма доказателства това да е извършено. При условията на евентуалност се прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на размера на договореното възнаграждение и несъответствието му с фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния представител на „Щрабаг“ ЕАД действия в производството по чл. 288 ГПК.

Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, но неоснователна.

Дружеството – молител и ответник по иска и по подадената касационна жалба, е представило списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който фигурира сумата 1800 лв. разходи за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Към списъка е приложена фактура № 2030/16. 04. 2021 г., издадена от Адвокатско дружество „П.“, доставчик на услугата „процесуално представителство пред касационната инстанция с/щу Уникредит лизинг“, в която като получател на услугата е посочено „Щрабаг“ ЕАД, като цена на услугата е посочена сумата 1500 лв., като сума за плащане – сумата 1800 лв. с ДДС, а като начин на плащане – „банков превод“. Не са представени доказателства сумата 1800 лв. да е платена от „Щрабаг“ ЕАД на адвокатското дружество по банков път, в брой или по друг начин. Според задължителните указания по приложение на чл. 78 ГПК, дадени с ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1, на възмездяване подлежат само заплатените от страната разноски. Когато е уговорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая, такива не са представени нито към отговора на касационната жалба, нито към списъка по чл. 80 ГПК, нито към молбата по чл. 248 ГПК. Според разясненията, дадени в точка 11 от цитираното по-горе тълкувателно решение и съобразно установената практика на ВКС, по аргумент от чл. 80 ГПК, когато производството пред касационната инстанция приключва с произнасяне в закрито заседание с определение по чл. 288 ГПК, като жалбата не се допуска до разглеждане по същество, както искането за присъждане на разноски, така и доказателствата за извършване на претендираните разноски следва да бъдат представени най-късно до приключване на закритото заседание. Пропускът на ответника до този момент да ангажира доказателства за извършване на претендираните разноски не може да бъде компенсиран в производството по чл. 248 ГПК, тъй като последното е предназначено единствено за отстраняване на пропуски и грешки, допуснати само от съда при произнасянето му по разноските. В този смисъл е определение № 157 от 5.07.2018 г. по гр. д. № 4575/2017 г. на ВКС, 1 г. о и цитираните в него определения: определение № 1189 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 2588/2015 г. на ВКС, 3-то г. о., определение № 167 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3303/2014 г. на ВКС, 2-ро т. о., определение № 16 от 29.01.2015 г. по т. д. № 1341/2014 г. на ВКС, 2-ро т. о., определение № 29 от 24.01.2014 г. по т. д. № 1427/2013 г. на ВКС, 1-во т. о., определение № 397 от 11.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2600/2015 г. на ВКС, 4 г. о., определение № 106 от 16.05.2017 г. по т. д. № 2248/2016 г. на ВКС, 1 т. о. и др.

Поради изложеното, молбата на „Щрабаг“ ЕАД за изменение, евентуално за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, чрез осъждане на „Уникредит лизинг“ ЕАД да заплати на „Щрабаг“ ЕАД сумата 1800 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС за процесуално представителство пред касационната инстанция, следва да бъде оставено без уважение, независимо че в мотивите към определението е направен извод, че посочената сума следва да бъде присъдена. В тази връзка следва да се добави, че разпоредбата на чл. 248 ГПК предоставя възможност произнасянето относно отговорността за разноски да бъде пререшавано не само поради допуснати от съда фактически грешки, но и поради допуснати от съда грешки във фактическите и правни изводи, касаещи разноските и отговорността за тях.

С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Щрабаг“ ЕАД, подадена чрез адв. П. Н., за изменение, евентуално – за допълване на определение № 60334 от 16. 08. 2021 г. по гр. д. № 1801/2021 г. на ВКС, 1 г. о., в частта за разноските, като бъде осъдено „Уникредит лизинг“ ЕАД да заплати на „Щрабаг“ ЕАД сумата 1800 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение с ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: