О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1171

Гр.София, 14.03.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.3630 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Б. Д. М. и Апелативна прокуратура Пловдив срещу решение №.58/4.04.23 по г. д.№.618/22 на АС Пловдив - с което е потвърдено реш.№.1240/11.10.22 по г. д.№.605/22 на ОС Пловдив за осъждане на Прокуратурата на РБ да плати на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ 10 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва от 1.03.22 до окончателното изплащане, и искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100 000лв., със съответно произнасяне по разноските. Б.М. оспорва решението в отхвърлителната му част, Прокуратурата на РБ – в осъдителната.

Б. М. не взема становище по жалбата на Прокуратурата на РБ; последната не взема становище по неговата.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение е прието, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ - Б.М. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.214 ал.2 т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.213а и чл.20 ал.2 НК /изнудване/, по което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда. Установено е и, че незаконното обвинение, в това...