О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1655

гр. София, 04.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3643 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К. срещу Решение № 297 от 25.05.2023 г. по в. гр. д. № 342/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено Решение № 32 от 03.02.2023 г. по гр. д. № 431/2022 г. на Районен съд – Петрич в частта, в която е отхвърлен предявеният от Д. Г. К. срещу „С. Ш. ЕООД иск с правно основание чл. 121а, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от КТ за заплащане на сумата от 1 000 лева, представляваща разлика между дължимите му суми за труд, вкл. нощен такъв, по минималните ставки на К. Б. и платеното му от ответника трудово възнаграждение за периода от 10.08.2018 г. до 17.12.2021 г., както и в частта, в която предявеният от Д. Г. К. срещу „С. Ш. ЕООД в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 лева, представляваща разлика между дължимите му суми за труд, вкл. нощен такъв, по минималните ставки на К. Б. и платеното му от ответника трудово възнаграждение за периода от 10.08.2018 г. до 17.12.2021 г., с която ищецът обеднял, неполучавайки от ответника действителната парична равностойност за престирания от него труд, а ответникът се е обогатил, спестявайки си разходите, които би направил обичайно, за да получи престирания от ищеца труд за периода от 10.08.218 г. до 17.12.2021 г., е оставен без разглеждане, а производството по този иск е прекратено.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал.2 ГПК.

Ответникът по касация „С. Ш. ЕООД навежда възражение, че касационната жалба е недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Изразява становище, че не са налице основания за достъп до касация, съответно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното.

Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване съдебно решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по исковете за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева.

В настоящия случай въззивното решение, с което е потвърден първоинстанционният акт за отхвърляне на предявения от касатора иск за заплащане на сумата от 1 000 лева – трудово възнаграждение, представляващо разликата между размера на платеното трудово възнаграждение, и това, което му се полага да получи в К. Б. дължимо за периода от 10.08.2018 г. до 17.12.2021 г., през който ищецът полагал труд по трудовото правоотношение на територията на К. Б. на основание чл. 128 КТ, вр. чл. 121а, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, б. а КТ, включително в частта, в която претенцията за присъждане на тази сума на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази част, е изключено от обхвата на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК и чл. 274, ал. 4 ГПК.

Решението е постановено по иск с правно основание чл. 128 КТ, вр. чл. 121а, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, б. а КТ, който е с цена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК 1 000 лева. Обжалваният въззивен акт в частта, в която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото, е постановен от окръжен съд по жалба на страна срещу определение на първоинстанционен съд, с което се прегражда по-нататъшното развитие на дело, образувано по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД с цена 1 000 лева. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение по тези искове не би подлежало на касационно обжалване, а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване онези преграждащи определения на въззивните съдилища, които са постановени по дела, по които решенията не биха подлежали на касационно обжалване.

Ето защо касационната жалба се явява насочена срещу акт, неподлежащ на последващ инстанционен контрол, поради което следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а образуваното по нея производство - да се прекрати.

С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 1 200 лева за адвокатско възнаграждение, уговорено (и заплатено) в минималния размер по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По тези съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Г. К. срещу Решение № 297 от 25.05.2023 г. по в. гр. д. № 342/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3643/2023 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение.

ОСЪЖДА Д. Г. К., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „С. Ш. ЕООД, ЕИК:[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева).

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.