Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: В. Н. Н. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдията Н. Г. по административно дело № 1121/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. А. Т. от гр. София, чрез процесуалния представител адв. П. В., против Решение № 6713 от 07.11.2023 г., постановено по адм. дело № 6215/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 52 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да бъдат присъдени направените разноски.

О. К. за противодействие на корупцията, чрез главен юрисконсулт Ц. Т., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява неоснователна.

С Решение № 6713 от 07.11.2023 г., постановено по адм. дело № 6215/2023 г., Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Б. А. Т. срещу Решение № РС-651-23-041 от 17.05.2023 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и е присъдил разноски. Съдът е приел, че издаденият административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е установено, че с оспореното решение по отношение на Б. Т., зам. министър на културата за периода от 03.08.2022 г. до 17.02.2023 г., е установен конфликт на интереси по чл. 52 ЗПКОНПИ (отм.) и е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лева нарушение на чл. 56 ЗПКОНПИ (отм.) и на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) е постановено отнемане в полза на държавата на сумата от 257.28 лева, представляваща нетното дневно възнаграждение за 24.08.2022 г., получено от деянието, породило конфликт на интереси. От фактите е установено, че Б. Т. в качеството си на зам. министър на културата и лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ (отм.) е гласувала за приемането на т. 2 от дневния ред Програма за възстановяване и развитие на частните културни организации по Протокол № 15 от редовно видео заседание на УС на НФК, проведено на 24.08.2022 г., в полза на свързано с нея лице и неин син А. А. - председател на УС на сдружение Д. Д. К. Като правни основания са посочени разпоредбите на чл. 52 и чл.56 ЗПКОНПИ. Министърът на културата проф. М. е упълномощил проф. д-р Б. Т. - зам. министър на културата да го замества в качеството му на председател на УС на Национален фон Култура (НФК) на заседанието, насрочено за 24.08.2022 г. Т. е гласувала т. 2 от дневния ред - Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации. Видно от съдържанието на протокола е, че след разисквания между членовете на УС дали да се гласува поотделно всеки проект, предвид декларирания конфликт на интереси от някои членове, е прието проектите да се гласуват анблок, като членовете с конфликт на интереси не са участвали в гласуването по т. 2 от дневния ред. Видно от датата на заявлението за участие в конкурсната процедура - 08.05.2022 г. е, че проектът е подаден преди Б. Т. да е назначена за зам. министър на културата. По делото е приет като доказателство доклад от работата на експертна комисия, назначена със Заповед № 3-303-4 от 10.05.2022 г. на изпълнителния директор НФК по Програма за възстановяване на и развитие на частни културни организации, с който на УС се представя електронна таблица, която съдържа предложените за финансиране проекти - общо 160 проекта на обща стойност 9.812.897.43 лева, проектите, които не са предложени за финансиране поради недостиг на средства - 44 броя, неодобрените за финансиране проекти - 297 броя, технически недопустими проекти - 35 броя и мотивите за решенията на комисията. Докладът е изпратен на членовете на УС ведно с дневния ред на заседанието, насрочено за 24.08.2022 г. от експерт Програми и проекти към НФК. По делото е представен Договор № VRCHKO-22-51/19.09.2022 г. между НФК и сдружение Д. Д. К. който не е подписан от изпълнителния директор на фонда. От Протокол № 1124 на заседание на КПКОНПИ, проведено на 26.04.2023 г. става ясно, че Б. Т. е изслушана по реда на чл. 72, ал. 5 ЗПКОНПИ (отм.) в присъствието на процесуалния си представител адв. П. В.. При изслушването Б. Т. е изтъкнала, че съгласно чл. 26 Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), председател на НФК е министърът, като съгласно закона зам. министърът дори не е член на УС, както и ако е знаела, че ще се разглежда процесният проект, не би поела да ръководи това заседание.

Досежно упражнените от лицето властнически правомощия - неоснователно е твърдението, че никъде в конкурсната процедура Б. Т. не е имала обективна възможност да повлияе по какъвто и да е начин върху възможността който и да е от кандидатите да бъде финансиран.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗПКОНПИ (отм.), конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Анализът на тази разпоредба води до извод, че конфликтът на интереси по смисъла на чл. 52 ЗПКОНПИ (отм.) изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: 1. лице, което заема висша публична длъжност по см. на чл. 6 ЗПКОНПИ (отм.), в случая по 2, ал. 1, т. 1 ДР на ЗПКОНПИ; 2. частен интерес на това лице по см. на чл. 53, във вр. чл. 54 ЗПКОНПИ (отм.) и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, или на задължението му по служба. Разпоредбата на чл. 53 ЗПКОНПИ (отм.) определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облагата, съобразно чл. 54 ЗПКОНПИ (отм.), представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.

Само наличието на свързани лица само по себе си не представлява конфликт на интереси. Конфликт на интереси може да е налице в случаите, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. Конфликтът на интереси като административно нарушение има формален характер, като достатъчно е частният интерес да съществува като възможност. Достатъчно е лицето, заемаща публична длъжност, да има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задължението му по служба. Конфликтът на интереси в конкретния случай се обективира не в резултат - придобита лична облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията.

Законосъобразно административният съд е приел, че в настоящия случай предпоставките по специалния закон, а именно: овластено лице, частен интерес и действия по служба в нарушение на забраната по чл. 56 и чл. 58 от ЗПКОНПИ (отм.) са налице. Обстоятелството дали съществуващият частен интерес реално е повлиял при упражняването на правомощията на съответното лице не следва да бъде доказвано, тъй като дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено укоримо и като такова не следва да бъде допускано.

Б. Т. в качеството си на заместник-министър на културата за периода от 03.08.2022 г. до 17.02.2023 г. и като такава лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ (отм.), като упълномощена от министъра на културата за председател на Управителния съвет (УС) на Национален фонд Култура (НФК) е гласувала за по т. 2 от дневния ред на редовно видео заседание на УС на НФК, проведено на 24.08.2022 година. Така Т. е участвала в приемането на решение, с което е утвърден протокол на назначената за провеждане на конкурс експертна комисия, посочващ одобрените за финансиране от НФК кандидати по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации. Т. е упражнила правомощие в полза на свързано с нея лице по смисъла на 1, т. 15, б. а от ДР на ЗПКОНПИ (отм.), а именно нейния син - А. О. А..

В своята съдебна практика Върховният административен съд последователно поддържа становището, че за съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Настоящият случай е именно такъв. Законодателят не изисква дори доказване на обстоятелството дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияли на установения частен интерес.

С оглед спецификата на висшата публична длъжност, изпълнението на задълженията и осъществяването на правомощията, които са й вменени, не следва да допускат наличие на съмнение за съществуването на частен интерес при реализирането им. Изложените съображения се извеждат от целта на ЗПКОНПИ (отм.), а именно да се попречи не само на възможността за незаконно обогатяване и/или получаване на облага чрез използване на служебното положение на лицето, но и да се изключи каквото и да е било съмнение, че такива действия ще бъдат осъществени при реализиране на правомощията на лицето.

Именно с оглед избягването на горепосочените съмнения законодателят е въвел забраната по чл. 56 от ЗПКОНПИ (отм.).

Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Била е извършена самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Видно от изложеното релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. При извършена на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника за настоящото производство разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 (сто) лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6713 от 07.11.2023 г., постановено по адм. дело № 6215/2023 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Б. А. Т., [ЕГН] от гр. София, [улица]да заплати на Комисия за противодействие на корупцията (старо наименование - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество), с адрес гр. София, ул. С. Н. №6, разноски в размер на 100 лева (сто лева), под формата на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ