Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: П. Н. Членове:

КАЛИНА АРНАУДОВАХАЙГУХИ БОДИКЯНДЕСИСЛАВА С. Й. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията К. А. по административно дело № 1181/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на „МД Строй 07“ ЕООД за отмяна на влязло в сила Решение №10502 от 01.11.2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), Второ отделение, по адм. дело №5347/2023 г. и оставеното с него в сила Решение №2099 от 30.03.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №11174/2022 г.

Искателят сочи, че е налице основание за отмяна на решението на ВАС по чл. 239, т. 1 АПК. Счита, че са налице нововъзникнали обстоятелствя и това са две решения на АССГ.

Излага, че с Решение №4097 от 17.06.2022 г. на АССГ по адм. дело № 7048/2021 г., образувано по протест на Софийска градска прокуратура (СГП) за прогласяване на нищожността на Разрешение за строеж № 116 от 20.07.2020 г. издадено от главния архитект на Столична община (СО), съдът е приел за установено, че разрешението за строеж не страда от съществен порок, който да води до нетърпимостта му в правния мир. С Решение № 4972 от 19.07.2022 г. на АССГ по адм. дело № 10328/2021 г., образувано по протест от прокурор при СГП срещу Разрешение за строеж № 117 от 20.07.2020 г., издадено от главния архитект на СО, съдът е приел, че разрешението за строеж е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, като при издаването му не са допуснати такива нарушения на процесуалния и материалния закон и целта му, които да обуславят нищожността на разрешението за строеж, поради което същото е валиден административен акт. Предвид посоченото издадените разрешения за строеж са съобразени с действащия Подробен устройствен план (ПУП) и Общ устройствен план (ОУП) и е недопустимо да се извършва служебно изменение на ПУП – плана за застрояване (ПЗ), още повече, че съгласно чл. 134, ал. 2, т. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) изменение на действащ ПУП се допуска единствено при съществени закононарушения, а не с оглед преценка за целесъобразността на неговите предвиждания.

Счита, че е налице и основанието по чл. 239, т. 5 АПК. Излага, че касационният съд е възприел мотивите на АССГ, че не трябва да се изследва по същество наличието на материалноправните предпоставки на посочените в заповедта правни основания по чл. 134, ал. 2, т 4 и т 5 ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП - ПЗ, поради това не следва да се излагат съображения относно съответствието/противоречието на действащия ПУП с ОУП. Неизлагането на съображения относно съответствието/противоречието на действащия ПУП с ОУП, касаещи изработването на проект за изменение на ПУП - ПЗ, допуснато с оспорения административен акт - Заповед № РА50-534 от 06.08.2021 г. на главния архитект на СО, нарушава правото на участие на дружеството по делото. По този начин то на практика е лишено от всички съдебни инстанции, пред които може да реализира правото си на защита. Възможността за участие в делото не се изчерпва само с физическото присъствие на страната и/или неин представител. Участието в делото обхваща и възможността за страната да упражни ефективно всички свои процесуални права и да използва всички допустими доказателства и доказателствени средства, за да установи своите твърдения в процеса.

Твърди, че при разглеждането на делото са нарушени чл. 56 от Конституцията на Република България, редица процесуални правила в АПК и указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени с Решение № 11181 от 06.12.2022 на ВАС, Второ отделение, по адм. дело № 5437/2022 г. Сочи, че с нарушаването на редица процесуални правила АССГ и ВАС са нарушили правото на защита на дружеството и не са му осигурени две състезателни съдени инстанции, които да разгледат оплакванията му в цялост. Излага подробни твърдения за наличието на нарушения на съдопроизводствените правила в хода на разглеждането на делото пред АССГ, които според него водят до нарушаване на правото му на защита. Излага и твърдения за противоречието на заповедта на главния архитект на СО с административнопроизводствените правила и с материалния закон.

Предвид изложеното прави искане влезлите в сила съдебни решения на АССГ и на ВАС да бъдат отменени и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Дружеството се представлява от адв. Г. З.-Манолова.

Ответникът – главният архитект на Столична община излага възражения за недопустимост, евентуално – за неоснователност на искането. Счита, че в случая не са налице сочените от искателя правни основания по чл. 239, т. 1 и 5 АПК.

Счита, че Разрешение за строеж №116 от20.07.2020 г. за строеж: „Укрепване на изкоп и изкопни работи" в УПИ 1-5448, 5449 и Разрешение за строеж №117 от 20.07.2020 г. за строеж: „Укрепване на изкоп и изкопни работи" в УПИ II - 5448, потвърдени съответно с Решение №4097 от 17.06.2022 г. по адм. дело № 7048/2021 г. на АССГ и Решение №4972 от 19.07.2022 г. по адм. дело № 10328/2021 г. на АССГ, не представляват по същността си ново обстоятелство или ново писмено доказателство, по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което при решаване на делото не е било известно на страната. Цитираните съдебни решения са постановени преди решението, чиято отмяна се иска, а молителят, като възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ, на чието име са издадени разрешенията за строеж, е участвал като заинтересована страна в съдебния процес.

Излага, че наведените от молителя доводи не могат да се квалифицират като такива, обуславящи отменителното основание на чл. 239, т. 5 АПК, тъй като от данните по делото се установява, че „МД строй 07" ЕООД, представлявано от управителя Ц. В., като последният е редовно уведомяван и призоваван за всеки етап от касационното производство. Дружеството е надлежно представлявано от процесуален представител по силата на представеното в съдебното заседание пълномощно. Недопустимо е молителят по чл. 239, т. 5 АПК да претендира накърняване на процесуалните му права, които е имал възможност надлежно да упражни в редовното производство, но същите не са упражнени поради собственото му бездействие.

Моли искането на „МД Строй 07“ ЕООД да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от искателя разноски.

Към възражението са представени Разрешение за строеж № 116 от 20.07.2020 г. издадено от главния архитект на СО, Разрешение за строеж № 117 от 20.07.2020 г. издадено от главния архитект на СО, Решение №4097 от 17.06.2022 г. на АССГ по адм. дело № 7048/2021 г., влязло в сила на 27.01.2023 г. и С Решение № 4972 от 19.07.2022 г. на АССГ по адм. дело № 10328/2021 г., влязло в сила на 18.01.2023 г.

Ответникът се представлява от юрисконсулт А. М..

Върховният административен съд, Петчленен състав, приема искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С Решение №10502 от 01.11.2023 г. на ВАС по адм. дело №5347/2023 г. е оставено в сила Решение №2099 от 30.03.2023 г. на АССГ по адм. дело №11174/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на „МД Строй 07“ ЕООД срещу Заповед №РА50-534 от 06.08.2021 г. на главния директор на Столична община.

За да постанови решението си ВАС е посочил, че производството пред АССГ е било образувано по жалба на „МД Строй 07“ ЕООД срещу Заповед № РА50-534 от 06.08.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗУТ, чл. 16в, ал. 2, т. 3 от Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО) и устройствени категории по т. 13 и т. 38 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, е наредено служебно да се изработи проект за ПУП – изменение на ПЗ за УПИ І-5448, 5449 и УПИ ІІ-5448, от кв. 170а, м. "Студентски град", Столична община. Приел е, че с решението на АССГ са изпълнени дадените му задължителни указания с Решение № 11181 от 06.12.2022 г. на ВАС по адм. дело № 5437/2022 г., както и че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Счел е, че изменението на ПУП – ПЗ, за което е допуснато служебно изработване, съответства на изискванията за устройство на територията, на ОУП на Столична община и на и специфичните изисквания на ЗУЗСО. Изложил е, че съображенията на „МД Строй 07“ ЕООД, свързани с конкретни изисквания към проекта за изменение на ПУП – ПЗ, като изпълнение на условията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, и в частност приложимостта на чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗУТ, както и доколко по действащия ПУП процесните УПИ-та попадат в устройствени зони, съответни на ОУП на Столична община, са извън предмета на производството и следва да бъдат обсъдени в производството по оспорване на крайния, приключващ административната процедура акт, с който се одобрява проектът за изменение на ПУП, ако такъв акт бъде издаден.

В чл. 239, т. 1 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната разпоредба визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен. Обстоятелствата или писмените доказателства трябва да са съществували по време на гледане на делото, но да не са били известни за страните и да не са станали достояние на съда, а да са от съществено значение за изхода на делото.

За да обоснове основателност на искането си за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, „МД Строй 07“ ЕООД се позовава на Решение №4097 от 17.06.2022 г. на АССГ по адм. дело № 7048/2021 г., влязло в сила на 27.01.2023 г. и на Решение № 4972 от 19.07.2022 г. на АССГ по адм. дело № 10328/2021 г., влязло в сила на 18.01.2023 г.

Посочените съдебни актове са съществували преди влизане в сила на съдебните решения, чиято отмяна се претендира. Те удостоверяват факти и обстоятелства, съществували при постановяването му, които са били известни на „МД Строй 07“ ЕООД. Предвид изложеното те не са ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Посоченото обосновава липса на предпоставките за отмяна на атакуваните решения на релевираното правно основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Текстът предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Общата идея на нормативния текст е страната да е лишена от възможността да се защити. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита.

Н. П. състав на ВАС счита, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на исканите от „МД Строй 07“ ЕООД решения. „МД Строй 07“ ЕООД е било надлежно уведомявано и представлявано и е участвало както в първоинстанционното, така и в касационното производство, като е сезирало съответния съд с искане за отмяна на твърдян от него незаконосъобразен административен, съответно - съдебен акт. Доводите на „МД Строй 07“ ЕООД в искането му за отмяна относно неразглеждането на оплакванията му в цялост, неизлагането на съображения в решенията относно съответствието/противоречието на действащия ПУП с ОУП и относно твърдени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на проведеното съдебно производство, по съществото си касаят правилността на решенията, чиято отмяна се претендира и не могат да бъдат предмет на преценка в производството по отмяна.

Въз основа на установените факти настоящият Петчленен състав на ВАС счита, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на исканите от „МД Строй 07“ ЕООД съдебни решения.

При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на главния архитект на СО искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, „МД Строй 07“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на Столична община сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „МД Строй 07“ ЕООД за отмяна на влязло в сила Решение №10502 от 01.11.2023 г. на Върховния административен съд, по адм. дело №5347/2023 г. и оставеното с него в сила Решение №2099 от 30.03.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело №11174/2022 г.

ОСЪЖДА „МД Строй 07“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на Столична община, сумата от 100, 00 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ Х. Б. п/ Д. С. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ