Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 1233/2024 г.

С. Д., чрез процесуален представител подава касационна жалба срещу решение № 7452 от30.11.2023 г., постановено по адм. дело № 8747/2023 г. по описа на Административен съд София град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касационен жалбоподател против заповед РД 09-613/27.07.2023 г., издадена от министър на културата. С тази заповед по отношение на С. Д., като изпълнителен директор на Национален фонд „Култура“, е наложена глоба в размер на 2000 лева, за извършено нарушение по чл. 58, изр. второ, във връзка с чл. 53 и 54 от ЗПКОНПИ. В касационната жалба са развити подробни оплаквания за незаконсъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното съдебно решение, поради което се иска отмяната му и да се постанови друго с което да се отмени заповедта на министъра на културата. Касационен жалбоподател твърди, че производството образувано срещу него по реда на ЗПКОНПИ е недопустимо, тъй като е образувано на основание анонимен сигнал, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт без мотиви, тъй като е преразказал изцяло обжалваната пред него заповед без да извлече правни изводи от оспорването и отговори на оплакванията. При постановяване на решението не е спазен основният принцип на служебното начало, постановен в чл. 9 и възпроизведен в чл. 168, ал. 1 от АПК. Нарушен е основният принцип на истинност, постановен в чл. 7 от АПК, като решението на АССГ не е основано на всички факти и възприел неточно фактическата обстановка. Касационен жалбоподател не приема, административното производство до с е развило по допустима процедура, тъй като е допуснато съществено нарушение на правилото по чл. чл. 47, ал. 6 от ЗПКОНПИ. Разпоредбите на чл. 47, ал. 6 от ЗПКОНПИ, респ. чл. 7 от НОРИПДУКИ имат императивен характер и забраняват да се развива производство по установяване на конфликт на интереси по сигнал, чието авторство не може да бъде установено. Оспорва се, че от страна на административен орган е нарушен принципа на предвидимост, тъй като факти по поети ангажимент към ТР „Сфумато“ са били известни преди образуване на административното производство по ЗПКОНПИ. АССГ не взема предвид, че подписването на договорите, подробно описани в обжалваното решение, и участието на касационен жалбоподател в двата проекта не противоречи на забранените дейности, предвидени за изпълнителния директор на Национален фонд „Култура”, изчерпателно изброени в чл. 29, ал. 3 от ЗЗРК, а попада в изключението на т. 3 от ал. 3 на чл. 29 (редакция, ДВ бр. 42/2009 г.), а именно упражняване на авторски права, тъй като С. Д. е взел участие в проектите като професионален актьор и режисьор. Оспорват се изводите на първоинстанционният съд при обсъждане на приложимата санкционна разпоредба е наложена глобата, предмет на заповедта. Искането е за отмяна на съдебното решение, оспорваната заповед и за присъждане на разноски направени пред съдебните инстанции.

Ответник по касационната жалба, министър на културата, чрез процесуален представител оспорва основателността й. Поддържа становище, че както решението на съда, така и оспорваната заповед са правилни и няма основание за отмяната им. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е заповед РД 09-613/27.07.2023 г., издадена от министър на културата, с която на касационен жалбоподател, като изпълнителен директор на Национален фонд култура (лице, попадащо в хипотезата на изброените лица в § 2, ал. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, заемащи публична длъжност) е наложена глоба в размер на 2000 лева. До налагане на санкция по реда на ЗПКОНПИ се стига след образуване на административно производство, за което настоящият съдебен състав на Върховен административен съд не приема оплакването на касационен жалбоподател, че производството е образувано незаконосъобразно. Действително, във връзка с дейността на касационен жалбоподател е подаден сигнал, който може да се приеме, че е анонимен. От доказателствата по административната преписка е установимо, че подателят на сигнала е бил известен, което не е от решаващо значение. Има изразено становище, че подаденият сигнал не следва да се разглежда, но от друга страна е предложено на министъра на културата да извърши проверка по дейността на касационния жалбоподател, относно участието му в два одобрени от фонда проекти по проведени програми през 2022 г. Както е посочил първоинстанционният съд производството е образувано като резултат от разпоредена проверка, а не, от и на основание анонимния сигнал. В тази връзка правилни са изводите на съда, по отношение спазената процедура за образуване на административно производство. След получаване на известие от инспектората на МС, органът по назначаване, министъра на културата, разпорежда проверка, която да се извърши от инспектората към МК. В изготвения доклад са посочени фактически обстоятелства, от които следвало да се образува производство за установяване на наличие на конфликт на интереси. Касационен жалбоподател се е запознал с доклада, своевременно подал възражения срещу него. Кредитирайки установеното от комисията по протокол № 2 с per. № 24-01-13/17.07.2023 г., ответникът по касационната жалба издал оспорвания административен акт, като е приел възражението срещу доклада на комисията за неоснователно. Правното основание, на което е издаден административния акт е извлечено от разпоредбата на чл. 171, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗПКОНПИ. След анализ на установеното от постоянно действаща комисия, назначена със заповед на министъра на културата № РД 09-380/10.05.2023 г., ответникът по касационната жалба приема, че касационният жалбоподател е лице, заемащо висша публична длъжност попадащо в обхвата на § 2, ал. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ – ръководител на юридическо лице на бюджетна издръжка, каквото е НФК, съобразно чл. 2 от Правила за работата на УС на фонда. От това е направена връзка със определения в чл. 171, ал. 1 от Закона, субект на нарушение, по отношение на когото се прилага санкционната разпоредба по ал. 2. В случая, касационен жалбоподател безспорно е лице заемащо публична длъжност и в това качество нарушава императивната забрана по чл. 58, изр. 2 от Закона да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. И двата договора, със Сдружение с нестопанска цел „Златният делфин“ и Театрална работилница „Сфумато“ са сключени от касационен жалбоподател, в качеството му на председател на УС на НФК, като по двата договора, той получава материална облага за дейност, несъвместима с правомощията му. По отношение установените фактически обстоятелства за хронологията на действията му като участник в двата проекта, както административен орган, така и първоинстанционният съд са възпроизвели правилно събраните доказателства. От страна на касационен жалбоподател не се противопоставят опровергаващи установеното факти. Безспорно са установени и материалните облаги, получени от касационен жалбоподател от дейността му като лице, сключвало договорите и финансово облагодетелствано от платени хонорари, след като е заел ръководна длъжност като изпълнителния директор на Национален фонд „Култура“. Правилни са изводите на първостепенния съд, съобразно установеното по делото, че ответникът по касационната жалба е съобразил установеното от постоянно действащата комисия, че са налице данни за конфликт на интереси по отношение на д-р С. Д., изпълнителен директор на НФК по образуваното производство, за това, че в качеството си на лице, попадащо в обхвата на § 2, ал. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, е извършил нарушение на законовата забрана, предвидена в чл. 58, изр. второ във вр, с чл. 53 и чл. 54 ЗПКОНПИ. И в двата подобрено описани случая комисията установява изпълнение на разпоредбата на чл. 53 във вр. с чл. 54 ЗПКОНПИ за наличие на частен интерес, който да е довел до облага от материален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, в размер на сумата общо 7 050 лева, в нарушение на чл. 58, изр. второ ЗПКОНПИ, която посочва, че „такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба“. Неоснователни и недоказани са оплакванията, че по отношение на участието на касационен жалбоподател като председател на жури, срещу възнаграждение, в одобрен проект от Национален фонд „Култура“, за организацията и провеждането на XVIII Международен куклен фестивал в гр. Варна, с кандидат за финансиране - Сдружение с нестопанска цел „Златния делфин“, финансовата договореност за участие в посоченото качество, било преди датата на назначаването му като изпълнителен директор. В тази връзка решаващият съд е проследил дейностите, включително и тези на жалбоподателя по организацията и договарянето на възнаграждения, както за членовете на журито, така и за председател и по отношение финансирането и начина на изплащане на хонорарите. Също така, правилни са изводите на съда и по отношение на следващия договор по отношение на участието на изпълнителния директор на НФК, в лично качество, като актьор и преводач, срещу възнаграждение в одобрения от Национален фонд „Култура“ проект „Декалог на тревогата“ с кандидат за финансиране — Театрална работилница „Сфумато“ през 2022г. Проектът на Театрална работилница „Сфумато“ с „Декалог на тревогата“ е кандидатствал по „Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти“ с проектно предложение, кандидатът е поискал предоставяне на финансиране от страна на фонда за сумата в размер на 61 320,00 лева. Проектът е одобрен за финансиране от НФК с Решение на Управителния съвет, с което е определено предоставянето на цялата поискана от кандидата сума. Във връзка с този проект, касационен жалбоподател е облагодетелстван със сумата от 5 500 лева. В случая, се прави възражение, че дейността на касационен жалбоподател в двата проекта не противоречи на забранените дейности, предвидени за изпълнителния директор на Национален фонд „Култура”, изчерпателно изброени в чл. 29, ал. 3 от ЗЗРК, а попада в изключението на т. 3 от ал. 3 на чл. 29, а именно упражняване на авторски права, тъй като е взел участие в проектите като професионален актьор и режисьор. С цитираната разпоредба законодателят е дал възможност на изпълнителния директор да извършва дейност и да упражнява авторски и сродни права. В този смисъл се възразява, относно извършването на законоустановена дейност и полученото възнаграждение за положен авторски труд, от която не могат да възникнат съмнения за липса на обективност и безпристрастност, и наличие на частен интерес при изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя в качеството му на изпълнителен директор на Национален фонд „Култура”. Подобно твърдение би имало значение, ако касационният жалбоподател на самостоятелно основание, като творец, а не като длъжностно лице, представляващо публична институция договори заплащане за труда си като актьор или преводач. Несъстоятелно е и твърдението, че хонорара от ТР „Сфумато“ бил от бюджета на театъра, а не от предоставените за финансиране средства от НФК. Произходът на средствата е без значение, при доказано облагодетелстване в частен интерес.

Неоснователно е касационното оплакване, че фактите, сочени в обжалвания административен акт били недействителни и от това имало съществено нарушение на принципа на истинност. Както административния орган, така и първостепенния съд са кредитирали всички надлежно установени обстоятелства, проверени и установени в административното производство. В случая, на това основание, оплакването за нарушено право на защита на касационен жалбоподател е неоснователно, а както се посочи, жалбоподателят не провежда обратно доказване. Следва да се посочи, че са спазени всички процесуални правила по отношение уведомяване на жалбоподателя за започналото административно производство, канен е да представи доказателства, дадена му е възможност за представяне на възражение. Такова е представено, както и доказателства към него. Проведено е изслушване, съобразно процедурните правила за тези производства. От изложеното и от това, прието от административния съд е безспорно, че процесуалните права на жалбоподателя не са засегнати или нарушени.

Правилни са изводите на административния съд, за компетентността на ответник по касационната жалба, министър на културата, като орган по назначаването на Драгунчев да издаде оспорваната заповед, с която е наложено административно наказание. В правомощието на този орган влиза и правомощието да постанови акт, с който се установява конфликт на интереси, но в случая такъв акт не е издаден. Министърът на културата, в оспорената заповед, е приел, че е налице извършено нарушение на чл. 58, изр, второ, във вр. с чл. 53 и чл. 54 от ЗПКОНПИ от оспорващия. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че нарушенията, за които жалбоподателят е санкциониран предполагат да е установен конфликт на интереси, тъй като той, като лице заемащо публична длъжност не само е участвал в проекти на трети лица, финансирани с публични средства, но е получил материална облага, възнаграждения за участие в проектите като член на жури и като договаряща страна от името на НФК. По този начин несъмнено е доказан и частния интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. По същество е нарушена императивната забрана по материалноправната норма, за извършване на дейности, вкл. и сключване на договори в частен (личен за оспорващия) интерес в нарушение на служебните задължения. Относно двата случая, за които е наложено административно наказание, са безспорно доказани фактическите обстоятелства, че в качеството на изпълнителен директор на НФК, касационен жалбоподател е представлявал институцията и сключвал договори, от които следва прякото му облагодетелстване с определянето и получаването на персонални възнаграждения.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Анализът на тази разпоредба води до извода, че конфликтът на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: 1. лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ, в случая по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ; 2. частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53 във връзка с чл. 54 от ЗПКОНПИ и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, или на задълженията му по служба. Разпоредбата на чл. 53 от ЗПКОНПИ определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облагата, съобразно чл. 54 от ЗПКОНПИ, представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.

Конфликт на интереси може да има в случаите, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. Поради санкционният характер на производството, наличието на конфликт на интереси следва да бъде безспорно установено от фактическа страна – на първо място, налице е знанието на касационен жалбоподател за проектите на трети лица, свързани и с финансиране с публични средства от НФК, както и че дори да е имало подготвителни разговори и/или кореспонденция със страните, финализирането на отношенията им с НФК е със сключването на договори за отпуснатото финансиране, по време когато касационен жалбоподател заема длъжността изпълнителен директор. С получаване на имотна облага – парично възнаграждение от всяко от третите лица, за касационен жалбоподател е установен частен интерес по смисъла на чл. 53 от ЗПКОНПИ, който се обективира в придобита лична облага, свързана с обществената и професионална позиция. Общо получената финансова облага е установена и по размер и затова, че е получена от касационен жалбоподател. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че действията във връзка с възможността по чл. 63 от ЗПКОНПИ не са повлияли на приетото за доказано административно нарушение от страна на органа по назначаването.

По делото е категорично установено, че касационният жалбоподател е упражнил правомощия по служба в частен интерес, обоснован като облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ –материална, за лично облагодетелстване. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени му в качеството на оперативен ръководител на публична институция. Дори само възможността съществуващият частен интерес, безспорно установен в настоящия случай, да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, по отношение на субекта, извършил нарушението е обществено укоримо.

По приложимостта на административнонаказателната разпоредба по чл.171, ал. 2 от Закона, вр. чл. 26, ал. 3 НОРИПДУКИ законосъобразно, предвид установените нарушения на чл. 58, изр. второ във вр. чл. 53 и чл. 54 ЗПКОНПИ, на касационния жалбоподател е наложено административно наказание - „глоба“, в размер на 2000 лева. Размерът на глобата е определен под средния, което е преценка на издателя на оспорваната заповед.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни норми, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими възражения. Административен съд е приложил правилно относимите към процесния спор правни норми, обсъжданите фактически обстоятелства и правните изводи от тях се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат възпроизвеждани, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК съдът препраща към тях.

По тези съображения, касационната жалба е неоснователна и се отхвърля.

Основателна е претенцията на представителя на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Такова се дължи на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и се определя в размер на 150 лева.

Мотивиран от изложеното, състав на шесто отделение на Върховен административен съд

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7452 от 30.11.2023 г., постановено по адм. дело № 8747/2023 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА С. Д., [ЕГН] да заплати на Министерство на културата сумата 150 (сто и петдесет) лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ