Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Л. Г. Членове: ЮЛИЯ Р. Д. при секретар А. И. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 1422/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на Столична община чрез адв. С. С. от САК срещу Решение № 5905/10.10.2023 год. постановено по адм. д. № 3496/2023 год. по описа на Административен съд София-град.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че ателието следва да се разглежда като жилище, тъй като задоволява жилищни нужди и се намира в жилищна сграда. Отдаването на „апартамент за гости“ е с туристическа цел, а не с цел отдаване под наем за задоволяване на жилищни нужди. Според касатора процесният имот представлява „ателие“ и не отговаря на условията на регистрация на местата за настаняване клас „В“ съгласно чл. 113, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ). За имота не е извършвана смяна на предназначението, поради което съгласно чл. 178, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) не е разрешено строежи или части от строежи да се използват не по предназначението им. Подаденото заявление-декларация от „Таласа БГ“ ЕООД не отговаря на изискването на § 1, т. 28 и 29 от ДР на ЗТ, с оглед на което не са изпълнени условията на чл. 31, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости. Прави се искане съдът да отмени обжалваното решение.

Ответникът - „Таласа БГ“ ЕООД, чрез адв. С. Б. в писмен отговор намира същата за неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

По делото е постъпила частна жалба от „Таласа БГ“ ЕООД срещу Определение № 10906/08.12.2023 год. по адм. д. № 3496/2023 год., с което съдът е отхвърлил искането на „Таласа БГ“ ЕООД за изменение на Решение № 5905/10.10.2023 год. по адм. д. № 3496/2023 год. на Административен съд София-град в частта за разноските. Частният жалбоподател намира определението за неправилно. Счита, че не съществува законова пречка на представляващия дружеството, който е и адвокат, да му бъде заплатено адвокатско възнаграждение. Обратната хипотеза би нарушила нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, както и правото на адвоката на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. Прави искане съдът да отмени обжалваното определение и да присъди на жалбоподателя разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба - кметът на Столична община, чрез адв. С. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли определението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна. Съображенията за това са следните:

С оспореното решение Административен съд София-град е отменил по жалба на „Таласа БГ“ ЕООД Заповед № РНД23-РД96-43/23.02.2023 год. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 31, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 1, б. „в“, вр. ал. 2 от Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и условията и реда за регистриране на стаи да гости и апартаменти за гости (Наредбата) във връзка с чл. 129а от ЗТ и чл. 40 и 178, ал. 4 от ЗУТ е отказано регистриране на място за настаняване клас „В“ – апартамент за гости „А. П. 47“ с адрес на имота гр. София, [улица], ет. 3, ат. № 13 по заявление вх. ПТМ22-РСА-1017/12.12.2022 год. на „Таласа БГ“ ЕООД.

В мотивите на заповедта е посочено, че съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Наредбата в заявлението трябва да се посочат данни за идентификатор на недвижимия имот, който се регистрира по смисъла на чл. 26, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). При извършената проверка на посочения идентификатор е установено, че процесният обект няма статут/предназначение на жилище съобразно разпоредбата на чл. 40 от ЗУТ, тъй като същият представлява ателие № 13 и не отговаря на условията за регистрация на местата за настаняване. Имотът не попада и в обхвата на определението за жилище по § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. На дружеството е дадена възможност за отстраняване на недостатъците на заявлението, но в предвидения от наредбата срок това не е сторено, поради което на основание чл. 31, ал. 3 от Наредбата е издадена обжалваната пред административния съд заповед.

С обжалваното съдебно решение заповедта е отменена и преписката е изпратена на кмета на Столична община за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, но същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона.

Според първоинстанционния съд спорният по делото въпрос е дали процесният имот следва да се възприема като „жилищен“ или „нежилищен“ имот. За да отговори на този въпрос, съдът се е позовал на § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ, съгласно която „Жилищна сграда“ е сграда, предназначена за постоянно обитаване и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища, а съгласно т. 30 от същата разпоредба „Жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. След анализ на горепосочените разпоредби и въз основа на представения нотариален акт за покупко-продажба съдът приема, че сграда с идентификатор 68134.302.457.5, в която се намира процесното ателие, е жилищна сграда. Ателието отговаря на изискванията за жилище по § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и чл. 40, ал. 1 от с. з., тъй като притежава архитектурно всички изисквания, за да се ползва фактически за жилище – има отделен санитарен възел, кухненски бокс и повече от едно помещение. Ателието представлява жилище, тъй като същото се отдава под наем за задоволяване на жилищни нужди, а не за осъществяване на стопанска дейност.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

От доказателствата по делото се установява, че „Таласа БГ“ ЕООД е подало заявление-декларация за регистриране за упражняване на дейност хотелиерство в стая за гости или апартамент за гости „А. П. 47“. В чл. 31, ал. 1 от Наредбата са изброени изискванията, на които следва да отговаря заявлението, като едно от същите е да се посочи идентификатор на недвижимия имот, който се регистрира по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗКИР. След извършена справка е установено, че заявеният за регистрация имот няма предназначение на „жилище“, а на „ателие“. Правилно първоинстанционният съд е определил спорния по делото въпрос, а именно дали ателието представлява жилище, но изводът му е неправилен.

В Закона за устройство на територията се съдържа легална дефиниция на понятията „жилище“ и „жилищна сграда“. Първото е дефинирано като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, а второто като сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗТ типовете места за настаняване, определени по класове са: клас „В“ – стаи за гости и апартаменти за гости. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредбата „апартамент за гости“ е място за настаняване по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗТ, а съгласно тази норма „Апартаменти за гости“ са самостоятелни апартаменти в една жилищна сграда предоставяни на туристи за нощувка. В ЗТ и ЗУТ няма легална дефиниция на „ателие“, но ЗУТ съдържа редица разпоредби, които разграничават двете понятия. В чл. 38 ЗУТ е предвидено, че в надземните етажи на жилищна сграда освен жилища могат да се изграждат и ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност, както и че в съществуваща жилищна сграда с режим на етажна собственост се допуска преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или на самостоятелно жилище в кабинет за здравни нужди, за офис или за ателие за индивидуална творческа дейност. Двете понятия са разграничени и в Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, където се съдържа Класификаторът за предназначението на сградите, съоръженията на техническата инфраструктура и на самостоятелните обекти в тях. Съгласно т. 4 от Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от посочената наредба „жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение“ е с код 500, а „ателие в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение“ е с код 510.

От анализа на горепосочените норми касационната инстанция намира, че в настоящия случай процесният обект, който е с предназначение на ателие, не може да се възприеме като жилище, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Съгласно чл. 98, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони в многофамилните жилищни сгради освен жилища може да има и придадени към жилищата или самостоятелни ателиета, стаи-кабинети за индивидуална творческа и научна дейност. Ясно е посочено разграничението между жилища (за задоволяване на жилищни нужди) и ателиета, които служат за индивидуална творческа и научна дейност.

Не може да се сподели и изводът на АССГ, че имотът ще се отдава под наем за задоволяване на жилищни нужди и поради това същият се определя като жилище. Самото заявление-декларация, което е подало дружеството, е за регистриране за упражняване на дейност хотелиерство в стая за гости или апартамент за гости, а съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗТ апартаменти за гости са самостоятелни апартаменти в една жилищна сграда, предоставяни на туристи за нощувка. По смисъла на ЗТ турист е лице, което посещава дестинация извън обичайното му местоживеене за период, по-кратък от една година, с цел отдих, спорт, лечебни процедури, бизнес, поклонничество, участие в културно, конгресно, конферентно събитие или друга туристическа цел. Туристът може да осъществи посещението в рамките на денонощието без нощувка (еднодневен турист) или с престой обичайно над 24 часа, който включва поне една нощувка в посетената дестинация. Процесният обект е заявен да се ползва като място за настаняване на туристи, поради което не може да се приеме, че служи за задоволяване на жилищни нужди.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не са представени доказателства, че имотът е с променено предназначение, поради което законосъобразно кметът на Столична община е издал заповедта, с която е отказал регистрация на туристически обект Апартамент за гости „А. П. 47“.

Във връзка с гореизложеното настоящата инстанция намира, че касационната жалба е основателна, тъй като е налице касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението като неправилно следва да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на „Таласа БГ“ ЕООД срещу обжалваната заповед на кмета на Столична община.

По отношение на частната жалба:

„Таласа БГ“ ЕООД е подало частна жалба срещу Определение № 10906/08.12.2023 год. по адм. д. № 3496/2023 год., с което в производство по чл. 248 ГПК съдът е отхвърлил искането на „Таласа БГ“ ЕООД за изменение на Решение № 5905/10.10.2023 год. по адм. д. № 3496/2023 год. на Административен съд София-град в частта за разноските.

С частната жалба се иска от съдът да отмени определението и да присъди на жалбоподателя разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав на ВАС намира частната жалба за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна с оглед изхода на главния спор. Определение № 10906/08.12.2023 год. като правилно следва да се остави в сила.

Касаторът е направил искане за присъждане на разноски по делото за двете инстанции. С оглед изхода на спора искането е основателно. За касационната инстанция процесуалният представител на касатора претендира разноски в размер на 1 000 лева адвокатски хонорар и 370 лева държавна такса, за които са представени доказателства за реалното им извършване. За производството пред първата инстанция претендираният размер на разноските е 1 000 лева за адвокатски хонорар платен по банков път. Следва да се осъди ответникът по касация да заплати на Столична община разноски по делото в общ размер на 2 370 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5905/10.10.2023 год. постановено по адм. д. № 3496/2023 год. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Таласа БГ“ ЕООД срещу Заповед № РНД23-РД96-43/23.02.2023 год. на кмета на Столична община.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 10906/08.12.2023 год. постановено по адм. д. № 3496/2023 год. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „Таласа БГ“ ЕООД ЕИК 206405025 да заплати на Столична община разноски в размер на 2 370 (две хиляди триста и седемдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Р. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА