Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 1507/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 1835 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1502/2023 г. Административен съд (АС) - Варна, ІX-ти състав, е отменил по жалба на Ей Ди Л. Б. ООД Решение № 32218973/12.06.2023 г. към MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) М. В. към А. М. в частта му, в която е отказано да се приеме митническата стойност (МС) на декларираната под № 13 стока - трикотажни обагрени платове от памук - 427 кг, поз. 37, PC = 8 по MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021 г., определена е нова МС в размер на 3 416,00 лева (427 кг х 8 лв./кг.), разпоредено е да се коригира МД за стока № 13 и са определени дължими суми за доплащане за ДДС в размер 432,66 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, като е отхвърлил жалбата на Ей Ди Л. Б. ООД в останалата ѝ част. С решението съдът е присъдил в полза на дружеството разноски по делото в размер на 780,00 лева.
Срещу отменителната част от решението е подадена касационна жалба от директора на ТД М. В. към А. М. чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Л. С.. В същата се правят оплаквания, че решението на АС Варна, в отменителната му част, е неправилно поради издаването му при нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Варна в обжалваната му, отменителна част, като вместо него - да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Ей Ди Л. Б. ООД да бъде отхвърлена като изцяло неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Ответното по касационната жалба дружество - Ей Ди Л. Б. ООД, с ЕИК: 205878235, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, ул. Девня № 8, офис 110, представлявано от управителя Д. Г. А., чрез процесуалния си представител адв. С. Ж., взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 22.01.2024 г., фактура и доказателства за заплащането им.
Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С решението, в обжалваната му част, АС Варна е отменил Решение № 32218973/12.06.2023 г. към MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021 г., издадено от директора на ТД М. В. към А. М. в частта му, в която е отказано да се приеме МС на декларираната под № 13 стока - трикотажни обагрени платове от памук - 427 кг, поз. 37, PC = 8 по MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021 г., определена е нова МС в размер на 3 416,00 лева (427 кг х 8 лв./кг.), разпоредено е да се коригира МД за стока № 13 и са определени дължими суми за доплащане за ДДС в размер 432,66 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. Решението, в останалата му, отхвърлителна част, не е обжалвано от Ей Ди Л. Б. ООД, влязло е в законна сила, поради което в частта му, в която жалбата на дружеството срещу определеният код по ТАРИК на стока № 13 6006240000 е отхвърлена, не е предмет на касационна проверка.
Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспореното митническо решение: извършения внос по посочената по-горе МД на 36 броя разни стоки, 522 колета, 9983,00 кг бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, с обща фактурна стойност 29 619,86 EUR, при курс за митнически цели 1,95583 лв. за 1 EUR; приложените към МД документи (фактура № EGK2021000000315/28.12.2021 г. от доставчика EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TIKARET LTD.STI, сертификат за движение A.TR № D1329172/ 28.12.2021 г., сертификат за непреференциален произход № U0720666/ 28.12.2021 г., международна товарителница CMR от 29.12.2021 г., транзитна декларация № 21TR34130003502024); издадените писма; предоставеното в размер на 323,35 лева обезпечение; разменената кореспонденция между страните; предоставените от дружеството за нуждите на допълнителната проверка документи (заверени копия от: писмо от митница и депозит по обезпечение; заверения копия на: документ, удостоверяващ плащане към доставчика; на документи, придружаващи и представени при внос (износна декларация, CMR, транзитна декларация, A.TR, сертификат за произход, търговска фактура); на МД за внос; на протокол за извършена митническа проверка; на фактура за продажба от Ей Ди Л. Б. ООД към клиенти: 6460/31.12.2021 г.; международен договор за продажба и извлечение от банковата сметка на дружеството); предприетите действия за проверка на документите по линия на международното сътрудничество, а също и основанията на митническите органи да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради невъзможност МС да бъде определена въз основа на идентични стоки по реда на чл. 74, 2, б. а от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като не е открита достатъчно изчерпателна информация за стоки от един и същ производител, същата е определена при прилагане на следващия по ред вторичен метод по чл. 74, 2, а именно по б. б от същия Регламент въз основа на сходни стоки, по декларация на трето лице. Наред с това съдът е обсъдил назначената по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която е кредитирана като компетентно и безпристрастно изготвена.
При така установените факти, са изложени мотиви, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, но при неправилно приложение на материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока се свеждат до следното: 1. На първо място е посочено, че спорът между страните е правен и касае въпроса налице ли са или не предпоставките за определяне на нова МС на стока по позиция № 13 по МД MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021 г. по реда на чл. 74, 2, буква б от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. (МКС) във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. 2. На следващо място е дадено тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на митническата стойност, при кои хипотези са налице основателни съмнения, кой носи доказателствената тежест и т. н. 2. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е посочено, че в настоящия случай административният орган не е успял да докаже основателните си съмнения в декларираната договорна стойност на стоките, тъй като от страна на Ей Ди Л. Б. ООД са представени всички документи, доказващи, че договорната стойност на стока № 13 съответства напълно на декларираната от него МС в подадената МД с MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021 г. В тази връзка е прието, че от представените по делото доказателства се установява по категоричен начин плащането по процесната фактура № EGK2021000000315/28.12.2021 г. към доставчика EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TIKARET LTD.STI обстоятелство, потвърдено и от заключението по изслушаната и приета по делото ССчЕ. 3. Съдът е приел, че митническите органи необосновано в подкрепа на съмненията за действителността на декларираната МС са съобразили обобщени данни за МС на стоки по установения нов тарифен код с произход Турция от национална база данни на митницата, установявайки приета средна МС в размер на 20,97 лв./кг. Според съда, доколкото липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище не би могла да бъде извършена преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки, като в тази връзка информацията, взета предвид от митническите органи, не отговаря на тълкуването, дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016 г ., EURO 2004, С-291/15, което тълкуване, при издаването на процесното митническо решение, е било неправилно интерпретирано. 4. Предвид изложеното е прието, че съмненията на органа относно декларираната от оспорващото дружество-вносител МС на процесната стока № 13 са останали недоказани и в този смисъл са неоснователни, поради което е отпаднала необходимостта от приложението на предвидените в МК вторични методи за определяне на нова МС на стоките. 5. Въпреки това е приета за недоказана както невъзможността за прилагането на метода по чл. 74, 2, б. а, обуславяща пристъпване към този по б. б, така и наличието на изискуемото от чл. 74, 2 б. б сходство между процесната стока по подадената от Ей Ди Л. Б. ООД МД и приетата за сходна стока по използваната МД на третото лице с MRN 21BG003009142920R2/09.12.2021 г. Във връзка с последното от първоинстанционния съд е съобразен факта, че по преписката не е бил представен договорът на третото лице, сключен с продавача на стоката по МД, използвана при промяната на МС, даващ възможност да се извърши анализ на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества, търговската марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл. 1, 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Наред с това съдът е приел, че не е извършен и анализ относно различния производител на стоките по двата вноса. Според съда не е ясно как митническите органи са стигнали до извода, че е налице сходство в показателите на стоките, като освен това отликите между тях са явни, а именно - същественото разминаване в състава им. Освен това е прието, че липсата на представена мостра от стоката, внесена от третото лице, препятства, според съда, установяването дали стоките по двете декларации действително са произведени от сходни материали. На последно място е посочено, че органът не е преценил, че международният договор за покупко-продажба, сключен 01.06.2021 г., и подписан за срок от три години, индикира за регулярни търговски отношения, при които е нормално да бъдат договорени индивидуални отстъпки. 6. По изложените съображения съдът е направил извод, че директорът на ТД М. В. е постановил частично незаконосъобразен административен акт.
Решението на Административен съд гр. Варна, в оспорената пред настоящата касационна инстанция част, е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба на директора на ТД М. В. се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради издаването му при наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. По същество са изложени аргументи, че неправилно първоинстанционният съд е приел за необосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл. 74, 2, б. б от МКС, довело до неприемане на декларираната МС и определянето на нова такава. В тази връзка на първо място е посочено, че наличието на разлика в декларираната цена на стока № 13 спрямо декларираната стойност на сходни стоки във всички държави - членки на ЕС, както и извършеният сравнителен анализ в МИСIIIА за сходни стоки, декларирани за допускане до свободно обращение с произход Турция от други вносители, са достатъчно основание за пораждане на обосновани съмнения за отхвърляне на декларираната МС. На следващо място според касатора, предвид естеството на внесените стоки и липсата на достатъчно индивидуализиращи белези, даващи възможност да бъде определена идентичността на стоките, правилно е преценено, че прилагането на метода по чл. 74, 2, б. а от Регламент (ЕС) № 952/2013 е било невъзможно, поради което и не е била нарушена задължителната последователност на условията за определяне на МС по реда на вторичните методи. Що се отнася до приложението на чл. 74, 2, б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013, касаторът е посочил, че при изследването му е направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки по същото или приблизително същото време, в резултат на който са намерени и приети декларирани в съответствие с член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски. Според касатора в МИСIIIА се съдържат достатъчно данни, за да могат митническите органи, без да разполагат с физическия носител, да извършат анализ и да приложат в последователност методите по чл. 74, 2, букви от a до г от МКС. В този ред на мисли е посочено, че данните от представената МД и извършения детайлен анализ в електронните системи и съпоставката на съдържащата се в тях информация, доказват по категоричен начин, че разглежданите стоки могат се определят като сходни, което не означава изцяло еднакви по описание и характеристики, но според касатора са взети предвид всички елементи на процесните стоки и мострите им, от значение за правилно определяне физическите, функционалните и качествените им характеристики, материалите за производство, влиянието върху тяхната икономическа стойност, като в резултат обосновано МС на процесните стоки е определена по декларация на трето лице. Наред с това касаторът излага конкретни аргументи защо смята, че първоинстанционният съд не се е съобразил с тълкуването, дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016 г ., EURO 2004, С-291/15. На последно място според касатора заключението на вещото лице по ССчЕ е неотносимо към предмета на спора, тъй като стоките, въз основа на които е определена новата стойност по процесната МД са сходни и не могат да се съотнесат към реално платена цена от вносителя. На отделен ред в касационната жалба е инкорпорирано искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267, 3 от Договора за функционирането на ЕС във връзка с чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 144 от АПК, в случай, че ВАС прецени наличие на противоречие между националното законодателство и законодателството на ЕС. В писмено становище касаторът моли настоящата инстанция да постави пред СЕС следните въпроси: 1. Следва ли съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рисковата прагова стойност, която е определена на базата на справедливи цени, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС по дело С-291/15? 2. Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка (извадка от системата) установява ли наличието/липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки? 3. Изхождайки от понятието за сходни стоки по смисъла на чл. 1, 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, 1от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447? 4. В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за определянето на нова митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определената рискова прагова стойност на база справедливи цени съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС по дело С-291/15?
По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:
Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, 2, б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. поради наличие на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е мотивирал приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента, поради което незаконосъобразно е определил нова митническа стойност на процесната стока.
Съгласно чл. 70, 1 и 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, 2, буква а или б МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Понятията идентични стоки и сходни стоки са дефинирани съответно в чл. 1, 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че идентични стоки са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. Сходни стоки са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция произтича от общото правило на чл. 22, 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.
В процесния случай правилно АС - Варна е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки, като в хода на развилото се административно производство дружеството е представило всички документи, с които разполага, в т. ч. международен договор за продажба, SWIFT за сумата от 29 619,86 EUR, извлечение от банкова сметка, сертификат за произход, заверено копие на фактура за последваща продажба, с които документи е безспорно доказана декларираната митническа стойност. Този извод се подкрепя и от констатациите на вещото лице по ССчЕ, видно от което е налице плащане по банков път на посочената във фактурата сума и платената сума отговаря на декларираната. В тази връзка извършеното от митническия орган сравнение в база данни не е достатъчно, за да се обосноват основателните му съмнения. Следва да се посочи, че липсват мотиви в административния акт, че посочените средни стойности на внос в рамките на Съюза касаят стоки, които имат сходни характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав, след като по делото се установява, че е налице съществено различие в състава на ползваните за сравнение стоки. Наред с това митническият орган се позовава на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, което може да бъде индиция за деклариране на занижени цени, но само по себе си не може да послужи за определяне на по-високи от декларираните стойности. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач в приблизително същия период не обосновава приложение на чл. 74, 2, б. б. от Кодекса. Бланкетното посочване в митническото решение на митническа декларация на трето лице от приблизително същия период (09.12.2021 г.) относно стока Трикотажен плат /печатан/ 70% памук и 30% полиестер: - 160GR/M2 - 121.80кг.; - 140GR/M2 - 668.30 кг. - 8.00 лв./кг., със същия тарифен код по ТАРИК 6006240000, с произход Турция не означава, че органът е изпълнил задължението си да мотивира акта си относно приетата като осреднена митническа стойност, доколкото общото е, че се касае за платове, но липсва анализ на характеристиките и съответните съставни материали на стоките, предмет на сравнение, качеството, търговската марка, търговското равнище, на което се предлагат. Необосновани в този ред на мисли са изводите на митническите органи за сходство между стоката по цитираната MRN 21BG003009142920R2/09.12.2021 г. и процесната стока по смисъла на чл. 1, 2, т. 14 от Регламента за изпълнение.
Освен това, в случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ е установено, че е налице пълно съответствие между фактурираната и платена цена на стоките и декларираната стойност по МД, а посоченото опровергава изразеното от митническите органи съмнение, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, 2, б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Изложените съображения за противното в касационната жалба не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция.
Относно позоваването от касационния жалбоподател на решение по дело С-291/15 на СЕС действително в него е прието, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл на административния орган, доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки, но процесният случай не е такъв, доколкото дружеството е представило всички документи, доказващи, че договорната стойност на стока № 13 съответства напълно на декларираната от него МС в подадената МД. В този смисъл събраната от митническия орган информация не е достатъчна, за да обоснове основателни съмненията в декларираната от Ей Ди Л. Б. ООД МС, както правило е приел първостепенният съд.
Предвид изложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна, в оспорената му част, не страда от пороците, изложени в касационната жалба на директора на Териториална дирекция М. В. при А. М. поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По отношение искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до СЕС:
Съгласно чл. 628 от ГПК, приложим в съответствие с чл. 144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В конкретния случай искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се отклони, защото значението и смисълът на посочените норми на общностното право са пределно ясни и не пораждат съмнение относно неговото тълкуване. Предвид горното, настоящият състав приема, че направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
При този изход на процеса А. М. в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза ТД М. В. следва да бъде осъдена даозаплати на ответното по касация дружество разноски по делото в размер на 480лв.
Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1835 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1502/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, ІX-ти състав.
ОСТАВЯ без уважение искането на директора на Териториална Д. М. В. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ОСЪЖДА А. М. гр. София да заплати на Ей Ди Л. Б. ООД, с ЕИК: 205878235, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, ул. Девня № 8, офис 110, представлявано от управителя Д. Г. А., разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 4800,00 (четиристотин и осемдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
секретар:
Членове:
/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
/п/ ЛОЗАН ПАНОВ