Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж. П. ЧЛЕНОВЕ:С. Б. А. А. при секретар А. С. А. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаС. Б. по адм. дело № 536/2021

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/, подадена чрез юрисконсулт Е. М., против решение № 4995/28.09.2020 г., постановено по адм. дело № 3402/2020 г. по описа на Административен съд - София-град, с което Агенцията е осъдена да заплати на „Р-ТИЙМ“ ЕООД сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 11441/2017 г. по описа на Районен съд – София и по КНАХД № 11891/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, както и 465 лв. за разноски пред административния съд. Излагат се твърдения за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това се иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен иска. Претендират се разноски.

Ответната страна – „Р-ТИЙМ“ ЕООД, представлявано от Р. Донър, със седалище и адрес на управление гр. София, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Прави искане за присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на „Р-ТИЙМ“ ЕООД, представлявано от Р. Донър, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № F201618/12.03.2016 г., издадено от ТД на НАП гр. София, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 11441/2017 г. по описа на Районен съд – София и по КНАХД № 11891/2018 г. на Административен съд – София-град. Присъдени са и съдебни разноски за сумата от 465 лева.

Административният съд е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на НАП.

Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП № F201618/12.03.2016 г., издадено от ТД на НАП гр. София, на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 17 100 лева. НП е оспорено и въз основа на жалбата е образувано НАХД № 11441/2017 г. по описа на Районен съд – София. В производството пред районния съд е представен договор за правна защита и съдействие от 06.10.2017 г., в който е посочено, че възнаграждението за адвокатското представителство е в размер на 1500 лева, платими при подписване на договора. В производството пред АССГ също е представен договор за правна защита и съдействие от 20.03.2019 г., в който е посочено, че възнаграждението за адвокатското представителство е в размер на 1500 лева, платими при подписване на договора. И двата договора са сключени с адвокат Н. П..

С решение от 30.08.2018 г., постановено по НАХД № 11441/2017 г. по описа на Районен съд – София, наказателното постановление е потвърдено. Решението на СРС е оспорено пред АССГ, който с решение № 5271/02.08.2019 г., постановено по КНАХД № 11891/2018 г., е отменил наказателното постановление.

Съдът посочил, че в процесния случай спорният въпрос по делото е дали в действителност са заплатени уговорените възнаграждения за осъществяване на правна помощ и процесуално представителство, поради което от страна на НАП е представил справка за изплатените доходи на Н. П. от страна на дружеството. От представените справки е установено, че за 2019 г. е заплатена сумата от 2000 лв. – доход от упражняване на свободна професия по чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ. Представена е и справка върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ за „Р-ТИЙМ“ ЕООД, за периода 2009-2018 г., от която е видно, че не са декларирани изплатени доходи по правоотношения като процесното, но от същата справка за 2019 г. е установено, че е вписано изплащане на 2000 лв. от страна на дружеството. От представената годишна данъчна декларация за 2018 г. на Н. П. е установено, че той е декларирал доход в размер на 1000 лева от „Р-ТИЙМ“ ЕООД.

Въз основа на така установеното съдът приел, че исковата молба е основателна поради това, че са налице предпоставките по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ а именно – отменено по съответния ред наказателно постановление, по повод на което са заплатени адвокатски възнаграждения в претендирания размер от 3000 лева, които съответно са заплатени във връзка със съдебната защита на дружеството по повод обжалването на наказателното постановление.

Касационната инстанция намира, че административният съд е направил законосъобразен извод за наличието на основанието по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Разходите на дружеството, свързани с ангажирането на адвокатска защита, представляват пряка и непосредствена последица от неправомерно издаденото наказателно постановление. Със заплащането на адвокатското възнаграждение, дружеството е понесло имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване.

Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето.

Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства ищецът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт.

Настоящият състав обаче счита за основателен довода на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради и което решението в тази му част следва да бъде частично отменено. Следва да се посочи, че административният съд не е взел под внимание възражението за прекомерност, направено от страна на процесуалния представител на НАП в проведеното на 01.09.2020 г. открито съдебно заседание по делото на АССГ.

В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - справедлив и обоснован.

Съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), в редакцията му към момента на съставяне на договора, а и в настоящата редакция, адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от тежестта на съответната глоба или имуществена санкция. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален.

Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес.

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 1040 лв. за една инстанция. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на „Р-ТИЙМ“ ЕООД сума над 2080 лв. за разликата до 3000 лв. общ размер на претендираните като имуществена вреда заплатени адвокатски възнаграждения.

С обжалваното решение АССГ е осъдил НАП да заплати на „Р-ТИЙМ“ ЕООД съдебни разноски в размер на 465 лв. С оглед изхода от настоящия спор, съдебното решение, в частта му, с която в полза на „Р-ТИЙМ“ ЕООД са присъдени съдебни разноски за процесуално представителство пред АССГ в размер на 465 лв. следва да се отмени за разликата над 328 лв. до пълния присъден размер, съобразно уважената част на иска.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, разноски на страните не се дължат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4995/28.09.2020 г., постановено по адм. дело № 3402/2020 г. по описа на Административен съд - София-град в частта, с която Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на „Р-ТИЙМ“ ЕООД, представлявано от Р. Донър, със седалище и адрес на управление гр. София, сума за разликата над 2080 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 11441/2017 г. по описа на Районен съд – София и КНАХД № 11891/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, както и в частта за разноските за сумата над 328 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата молба на „Р-ТИЙМ“ ЕООД, представлявано от Р. Донър, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена против Национална агенция за приходите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на отменено Наказателно постановление № F201618/12.03.2016 г., издадено от ТД на НАП гр. София, за разликата над 2080 лв. /две хиляди и осемдесет лева/ до пълния претендиран размер от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 11441/2017 г. по описа на Районен съд – София и КНАХД № 11891/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, както и искането за присъждане на разноски за сумата над 328 лв. /триста двадесет и осем лева/.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Жанета Петрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Светлана Борисова

/п/ Аглика Адамова