Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. А. Членове: В. А. Р. Й. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Р. Й. по административно дело № 1567/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Б. ЕООД енд Ко КД, ЕИК-131129282), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Л. И., срещу решение № 7169 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело № 6015/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 571/31.05.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която му е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: Да предоставя невярна информация за произхода на стоката (вкл. на свинско каре без кост и свински бут без кост) чрез етикет, поставен в близост до нея в магазин Кауфланд - Ялта в гр. Русе, находящ се на [улица], както и в другите стопанисвани от него магазини.

Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с изводите на съда, че е прилагал заблуждаваща нелоялна търговска практика. Счита, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е изяснена пълната фактическа обстановка. Не е изискано становището му и не е отчетено, че след констатираното несъответствие, дружеството незабавно е предприело коригиращи действия. Така, органът е можел да не издава заповед, а да го предупреди с предписание, тъй като няма данни за предходно такова нарушение. Намира, че не е било отчетено, че дружеството оперира в широка мрежа от магазини с множество артикули и без да е извършена проверка на практиките в търговската верига е била издадена заповед за забрана на нелоялна търговска практика. Заповедта касае цялата верига от търговски обекти и води до сериозни последици, включително налагане на по-високи санкции при бъдещи нарушения. Счита, че заповедта не съответства на целта на закона, тъй като не е налице установено нарушение на правата на потребителите. По изложените съображения иска отмяна на съдебното решение и на потвърдената с решението заповед. В съдебно заседание претендира присъждането на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - председател на КЗП, не ангажира становище по подадената касационна жалба и не прави искания.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отхвърли жалбата, АССГ е приел от фактическа страна, че при извършена проверка в магазин Кауфланд - Ялта в гр. Русе, съгласно констативен протокол № К-2734119 от 03.05.2023 г., длъжностните лица установили, че търговецът предлага за продажба в търговска зала свинско каре без кост и свински бут без кост, в близост до които е поставен търговски етикет с информация за произход и продажна цена в лева, съответно: свинско каре без кост /Страна на произход: България/Дентур ЕООД [населено място] 0405011 EU/11.99 лв./кг.; свински котлет нарязан /Страна на произход: България/Дентур ЕООД [населено място] 0405011 EU/11.99 лв./кг. От документите за произход на стоките - складови разписки за доставените продукти било видно, че същите са доставени по партида L04-3001 св. бут без кост и L04-3030 св. котлет нарязан, с изписана на български език информация - отгледано в Белгия; заклано в Белгия, производител: Дентур ЕООД BG0405011. Установеното несъответствие, че двата продукта съдържат указание за произход - България, а съгласно документите за получената доставка, произхода на месото е от Белгия, били обсъдени на заседание на КЗП, за което е изготвен приложеният по делото протокол № 18 от 18.05.2023г. По т. 23 от него било взето решение, че К. Б. ЕООД енд Ко КД прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), при продажбата на свинско каре без кост и свински бут без кост, като предоставя невярна информация за произхода на стоката. Въз основа на решението, предвид установената заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1, предл. 1, вр. чл.68г, ал. 4, вр. чл.68в ЗЗП, председателят на КЗП издал процесната заповед.

От правна страна съдът е приел, че същата отговаря на изискванията за форма, издадена е от компетентен орган и съдържа фактически и правни основания за поставновяването. При издаването й не са допуснати нарушения, които да са ограничили правата на жалбоподателя да релевира възраженията си и да направи доказателствени искания. След обсъждане на приложимите в случая правни норми и неоспорените от жалбоподателя факти, че предлаганите продукти са били с посочена невярна информация за географски произход - България, вместо Белгия е прието, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Изложено е, че представената невярна информация влияе при вземането на търговско решение за покупка. Предлаганият продукт е пресен и географската отдалеченост на страната по неговия произход от мястото на което се извършва търговската му реализация, се отразява на преценката на потребителя да го закупи. Това е мотивирало съда да възприеме извода на органа за приложена заблуждаваща търговска практика. Преценено, че заповедта съответства и на целта на закона, тъй като принудителната административна мярка има както преустановителна, така и превантивна функция. При тези мотиви първоинстанционният съд е постановил атакуваното решение с което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно.

По отношение компетентността на органа, издал обжалваната заповед, наличието на законоустановените реквизити от съдържанието й, както и за установените при проверката факти, няма спор между страните, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не следва да бъдат преповтаряни.

Въпреки твърдението, че в хода на производството не е изяснена пълната фактическа обстановка, касационният жалбоподател нито твърди, нито доказва наличието на други факти, които да обосноват различни изводи от фактическа страна. Възраженията му, предвид застъпените в касационната жалба защитни тези, са по приложението на материалния закон и спазването на административно-производствените правила, в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие.

Съгласно чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, търговска практиката е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Според ал. 4 на същия член, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. По предписанието на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, на което се е позовал и административният орган, търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация, включително и по отношение географския или търговския произход на стоката, съгласно ал. 2, т. 2 от същия член. Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява използването на нелоялна практика, а нормата на чл. 68л, ал. 1 задължава председателя на КЗП, когато такава е установена с акт на КЗП, да забрани с нарочна заповед прилагането й.

Така направения преглед на приложимата нормативна уредба сочи, че правните изводи на АССГ за законосъобразност на административния акт кореспондират на фактите по случая и на събрания доказателствен материал. Съдът е достигнал до правилен извод, че са налице материалните предпоставки на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП за издаване на административния акт. По делото е установено по безспорен начин, че дружеството е предоставило информация за продаваните продукти върху поставения пред тях етикет, че са с географски произход - България, но в документите им за доставка е посочено, че месото е произведено в Белгия, т. е. налице е констатираното от административния орган несъответствие относно географския произход на стоката.

По отношение възражението, че от страна на К. Б. ЕООД енд Ко КД незабавно са предприети коригиращи действия във връзка с констатираното несъответствие и че не е изследвана каква е практиката в другите му търговски обекти, същото е неотносимо към установените по случая факти. По аргумент от цитираното легално определение, за наличието на нелоялна търговска практика е достатъчно еднократна проява по смисъла на нормата, а не системност или продължителна последователност от такива. След като ревизираният субект е приложил нелоялна практика, то е логично именно той да бъде адресат на волеизявлението по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, без значение дали стопанисва и други обекти и дали практиките, осъществявани в тях отговарят на условията регламентирани в закона.

Не могат да бъдат възприети и твърденията, че заповедта не съответства на целта на закона. Целта на ЗЗП е да осигури защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги. С оспорената заповед тази цел е осъществена изцяло.

По изложените съображения, както правилно е приел и първоинстанционният съд, председателят на КЗП е постановил акт, който отговаря на изискванията за законосъобразност по чл. 146 АПК. От извършената касационна проверка следва категорично заключение, че процесната заповед съответства на приложимия материален закон, тъй като отразява воля за прилагане на принудителна административна мярка, чиито елементи са безспорно установени по делото, както и е издадена при спазване на административно-производствените правила.

Във връзка с възражението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 3 АПК следва да се посочи, че АССГ е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява и обосновано.

В контекста на изложеното настоящият касационен състав намери, че не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила.

При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7169 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело № 6015/2023 г. по описа на Административен съд София - град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ