О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1169

Гр.София, 14.03.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Д. П.

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.3748 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ЗАД“А. И. АД и М. Х. К. срещу решение №.179/11.05.23 по т. д.№.146/23 на АС Пловдив-в частта му, с която е потвърдено решение №.260234/ 12.12.22 по г. д.№.91/19 на ОС Пловдив в частта, с която предявеният от М. Х. К. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания от нанесени травми от настъпило на 20.08.16г. ПТП/ е отхвърлен за разликата над уважения размер 80000лв. до 140 000лв., както и в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода 28.08.16-7.03.17.

М. К. оспорва жалбата на ЗАД“А. И. АД като недопустима. Сочи, че този касатор не е обжалвал първоинстанционното решение, то е потвърдено изцяло от въззивния съд в атакуваната му отхвърлителна част по жалба на ищцата /обратен иск не е бил предявяван/, мотивите не могат да бъдат обжалвани самостоятелно, а разпределяне и реализиране на евентуални регресни права са без значение за застрахования-застрахователят на който и да е от деликвентите дължи цялата компенсация.

ЗАД“А. И. ЕАД оспорва жалбата на М.К. като неоснователна; претендира юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач ЗД„Булинс“АД не взема становище.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, но процесуално допустима е само тази на М.К.. Жалбата на ЗАД“А. И. АД е недопустима, доколкото касаторът не е обжалвал първоинстанционното решение в осъдителната му част, в отхвърлителната то е било обжалвано само от ищцата и с въззивното решение е потвърдено изцяло /обратен иск не е бил предявяван и няма произнасяне по такъв/, а мотивите на последното не могат да бъдат атакувани самостоятелно. Предвид изложеното жалбата на ЗАД“А. И. АД следва да се остави без разглеждане.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС

съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките на чл.432 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника – налице е виновно противоправно поведение на застрахован при него по застраховка „гражданска отговорност“ /ГО/ водач /вината му е установена с влязла в сила присъда/, в резултат на което на ищцата е причинена многостепенна телесна повреда – средна и тежка телесна повреди, изразяващи се в контузия на белия дроб, кръвоизлив в корема, разкъсване на тънкото и сляпото черво, разкъсване на опората на червата, перитонит, травматичен шок-които както поотделно, така и по съвкупност са причинили разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на шест броя ребра-с което е причинено трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни, както и загуба на слезка. Изяснен е и механизма на ПТП /водачът на застрахования при ответника товарен автомобил „Мерцедес“ с прикачено към него полуремарке, излизайки от земен път, в нарушение на чл.49 ЗДП отнема предимството на движещия се по път с настилка лек автомобил (в който като пътник се е возила ищцата), в резултат на което настъпва удар между двата автомобила, довел до смъртта на водача на лекия автомобил и до телесни повреди на М.К./ и е прието, че не е налице виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, в който като пътник се е возила ищцата. Не е налице и съпричиняване от същата, доколкото от събраните по делото доказателства /експертно заключение и свидетелски показания/ се установява, че е пътувала с поставен предпазен колан. При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, които са в причинна връзка с ПТП, съдът се е позовал на комплексната автотехническа и медицинска експертиза и показанията на разпитаните свидетели. Отразил е, че предвид множеството травми, претърпените значителни по степен болки и страдания, продължителния възстановителен процес /около 7месеца/, невъзможността за обслужване и ползването на чужда помощ, наложилото се болнично лечение и оперативни интервенции, преживяната опасност за живота след инцидента, обезщетение, което може адекватно да репарира вредите, възлиза на 80 000лв. Законна лихва се дължи съобразно чл.429 ал.3 КЗ и по-ранната между визираните в разпоредбата дати съставлява 8.03.17 /с писмо изх.№.001/756 от 06.06.17, изпратено от застрахователя до ищцата, се признава обстоятелството, че тя е предявила пред него претенция за обезщетение чрез искане вх.№.901/233/08.03.17; няма данни застрахованият да е подал уведомление и то да е от по-ранна дата/.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя? Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната практика-ППВС 4/68?“ /реш.№.151/12.11.13 по т. д.№.486/12, ІІ ТО, реш.№.104/25.07.14 по т. д.№.2998/13, І ТО, реш.№.28/9.4.14 по т. д.№.1948/ 13, ІІ ТО, реш.№.124/11.11.10 по т. д.№.708/09, ІІ ТО, реш.№.88/17.06.14 по т. д.№.2974/13, ІІ ТО, реш.№.88/9.07.12 по т. д.№.1015/11, ІІ ТО/; 2.“Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „ГО на автомобилистите“, които отразяват промените в икономическите условия; нарушен ли е принципа на справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи /за периода 2004-2009, но при лимит 2-5 по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия/? Длъжен ли е съдът да посочи какъв е установения лимит към датата на събитието и факта, че го съобразява, или е достатъчно да посочи, че обезщетението е определено към момента на настъпване на събитието? Следва ли съдът да посочи какъв е действащият лимит към датата на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит?“ /реш.№.27/15.04.15 по т. д.№.457/14, ІІ ТО, реш.№.28/9.04.14 по т. д.№.1948/13, ІІ ТО, реш.№.184/8.11.11 по т. д.№.217/ 11, ІІ ТО, реш.№.360/29.03.17 по г. д.№.5031/16, ІV ГО/; 3. „Нарушен ли е принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, и задължителната съдебна практика - ППВС 4/68, при липса на извършено от съда адекватно съпоставяне на търпени морални вреди от получените телесни повреди в резултат на ПТП с необходимото и еквивалентно на същите обезщетение?“ /ППВС 4/68, реш.№.93/23.06.11 по т. д.№.566/10, ІІ ТО, реш.№.111/1.07.11 по т. д.№.76/10, ІІ ТО, и др./; 4. „Включват ли се в застрахователната сума по застраховка „ГО“ на основание чл.429 КЗ /в сила от 1.01.16/ лихвите за забава за периода от уведомяването на застрахователя от застрахования, респ. пострадалия, до изплащането на обезщетението, респ. от настъпването на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя?“ /реш.№.128/4.02.20 по т. д.№.2466/18, І ТО/; 5. „Приложима ли е правната норма на чл.429 ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяването от застрахования или от датата на уведомяването или представянето на застрахователната претенция от увреденото лице и предвид установено задължение за деликвента да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, за застрахователя по задължителна застраховка по „ГО“ на автомобилистите възниква ли задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден след настъпването на застрахователното събитие и като се отчете, че чл.429 ал.2 т.2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застраховният отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429 ал.3 КЗ?“.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС, в това число цитираната, обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост; съгласно постановките на ППВС 4/68 понятието справедливост не е абстрактно - то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер; справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства-емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди; същевременно обезщетението за същите има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която, наред с официалната статистика за средна работна заплата, за нивото на инфлация и пр., са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя /независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД/. Касационното обжалване се допуска за проверка съобразяването на така установената практика.

С оглед на изложеното и доколкото касаторът не дължи държавна такса /чл.83 ал.1 т.4 ГПК/, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ЗАД“А. И. АД срещу решение №.179/11.05.23 по т. д.№.146/23 на АС Пловдив, като недопустима.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.179/11.05.23 по т. д.№.146/23 на АС Пловдив в атакуваната му част по жалбата на М. Х. К..

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му; в останалата му част то е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: