Р Е Ш Е Н И Е

№ 382

София 20.06.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: М. Р.

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3749 по описа за 2023г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 1507 от 28.03.2024г. само по касационната жалба на М. А. Ю., подадена чрез процесуалния представител адвокат Й. против въззивно решение № 155 от 12.05.2023г. по в. гр. д. № 43/2023г. на Окръжен съд Смолян, с което частично е отменено решение № 10008 от 20.01.2021г. по гр. д.№ 1/2020г. на Районен съд Мадан в отхвърлителната му част за сумата от 100 000лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъдено„Горубсо-Мадан“АД да заплати на М. А. Ю. сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес, влошаване на здравословното състояние, изразено в непрекъснати болки и страдания от 1992г. до настоящия момент, в резултат на причинена при трудова злополука на 25.02.1992г. гръбначно-мозъчна травма с пълно обездвижване на долните крайници, ведно със законната лихва от 20.11.2017г., като е потвърдено решението в останалата част и са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради евентуално противоречие на въззивния акт с указанията, съдържащи се в т.ІІ от ППВС № 4/1968г., доразвити в последвалата съдебна практика по въпроси, свързани с критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД и по-специално относно релевантните обстоятелства от значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при ексцес и за подлежащите на обезщетяване вреди.

В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват. Единствено се явява процесуалният представител на касатора, който желае касационната жалба да бъде уважена с присъждане на обезщетение в претендирания размер. Представя подробна писмена защита. Желае, доколкото процесуалното представителство е осъществено при условията на чл.38, ал.1 ЗЗД, съдът да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение, което да присъди.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :

Безспорно е, че ищецът е работил в ответното дружеството, когато на 25.02.1992г. е претърпят трудова злополука, изразяваща се в счупване на гръбначния стълб. С решение на ТЕЛК № 788 от 29.06.1998г. му е определен пожизнен срок на инвалидност с 100% загуба на работоспособност с диагноза: „счупване на гръбначен стълб с указание за увреждане на гръбначен мозък, синдром на долната вяла параплегия със сетивно равнище по проводников тип на 5-6см., дистално от ингвиналните гънки, последица от фрактура на трети пояснен прешлен и увреда на конската опашка“. Било му е присъдено обезщетение в размер на 50 000лв. за претърпени неимуществени вреди с решение на ВКС през 1992г. Впоследствие ищецът е лекуван многократно. Пред 2009г. е приет в МБАЛ Мадан „Хирургично и травматично отделение“ с диагноза: „Други уточнени локални инфекции на кожа и подкожие – флегмона дигиториум ет педис ет крурис декстра“. Опериран е – „извършена е радикална ексцизия на флегмонозен участък“ и е последвало медикаментозно лечение /вж.Епикриза, на стр.18/. През 2012г. е лекуван в МБАЛ Смолян, Хирургично отделение, с диагноза „Остра венозна недостатъчност“. Постъпил е по спешност с оплаквания, болки, напрежение и тежест в десен крак от няколко дни“ /вж.Епикриза, на стр.20/ През 2014г. е приет в МБАЛ Мадан с диагноза: „Флегмон на лакет, мишница и предмишница в ляво“ и отново е опериран. Извършена е „радикална ексцизия на флегмонозен участък“ /вж.Епикриза, на стр.19/. През същата 2014г. е приет и в СБНАЛ“С. Л. Казанлък с диагноза:“Парализа на дясна мимическа мускулатура“ и е лекуван медикаментозно по клинична пътека, свързана с „болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси“ /вж.Епикриза, на стр.21/. През 2017г. му е извършена операция в Истанбул като на ниво Л2 е направена корпоректомия /премахване на прешлено тяло/, извършен е транспедикулярна титаниева стабилизация на поясния отдел на гръбначен стълб с 8 винта, две пръчки и конектор, обхващаща Тх12, Л1, Л3 и Л4 прешлени /вж.Епикриза, на стр.22/ На 1.07.2020г. е извършена томография на поясния отдел на гръбначния стълб на ищеца в МБАЛ Златоград, където е установена настъпила деформация на телата на съседния на Л2 прешлени, както и локална кифоза – хипер изкривяване на гръбначните прешлени с повече от 40 - 45%.

Делото е за втори път пред касационната инстанция след като с решение № 50260 от 18.01.2023г. по гр. д.№ 5152/2023г., състав на ІІІ г. о. на ВКС е отменил постановения въззивен акт и е върнал делото за ново разглеждане. В отговор на въпроса, във връзка с който тогава е допуснато касационно обжалване е прието, че в случаите, когато с решение на ТЕЛК е определен пожизнен срок на инвалидност с 100% загуба на работоспособност в резултат на травма, получена при трудова злополука, при настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалото лице, не се изисква издаването на ново решение на ТЕЛК, защото не е предвидена такава административна възможност и не може да се очаква издаване на акт с по-висок процент на ТНР. Доколкото – в тази хипотеза – доказването на настъпване на усложнения е възможно с всякакви доказателствени средства, делото е върнато със задължителни указания за назначаване на експертиза, която да установим дали е налице ексцес и дали същият е в причинна връзка с трудовата злополука.

След приемане на заключението на така назначената съдебно-медицинска експертиза, въззивният съд е преценил за установено наличието на екцез - настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца, което се намира в пряка причинна връзка с увреждането, резултат от трудовата злополука, за което е присъдил обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 100 000лв. Възприел е данните за установената - със приетото заключение – настъпила промяна в здравословното състояние в сравнение със състоянието, за което вече е било присъдено обезщетение, като е посочил, че отчита многобройността на уврежданията, които са засегнали почти всички системи и органи, а именно: 1.настъпилото пълно и трайно обездвижване на долните крайници /за което през 1992г.-1993г. е прието, че е възможна неблагоприятна прогноза/, 2. В резултат на фрактурата на трети поясен прешлен и на гръбначния мозък, както и на настъпилото пълно и трайно обездвижване на долните крайници е нарушена функцията на тазовите резервоари /уринирането е затруднено, често е налице самоволно изпускане, налагащо използване на памперси/, 3. Развила се е бъбречно - каменна и хронично уроинфекция /макар и овладени към настоящия момент, трудно предсказуемо е бъдещето развитие/, 4.Настъпили са тежки анатомични и функционални промени в поясния отдел на гръбначния стълб, които грубо са променили формата и размерите на гръбначния канал. Деформирани са телата на съседните прешлени, налице е локална кифоза, тежко-степенни спондилоатрозни промени на ниво Л2-3 и Л4, дискови хернирания с компресия на медуларните структури, които изменения предизвикват постоянни болки и страдания. 5. Настъпили са съдови и възпалителни усложнения – флегмон на десния крак, флегмон на мишница и предмишницата вляво, тромбофлебит на десен крак. Те са в следствие от неблагоприятното влияние на полученото гръбначно-мозъчно увреждане върху почти всички органи и системи в организма и са провокирани от нарушаване на кръвообращението в резултат на обездвижването, 6. Нарушена е сексуалната функция до степен на детеродна неспособност, 7. Настъпила е промяна и в тежестта и интензитета на търпените болки и страдания. Особено силни са в поясната област, а като времетраене – през нощта. Касае се за болки с хроничен характер, които с времето прогресивно се засилват и задълбочават. Ако до 2015г., по скала до 10 единици, описаната от ищеца болка през деня е до 5,а през нощта до 7, то за периода 2021- 2022г. тя е през деня до 7, а през нощта – 9,10. В тази връзка се е съгласил на операция в Турция, но тя не е облекчила състоянието му. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил, че настъпилите промени са само в негативна посока, като експертът квалифицира състоянието на ищеца като „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“. Настъпилите промени са и във физически, и в психически аспект, като се отразяват пряко на начина на живот на пострадалия.

По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя трайно установената съдебна практика /например решения по гр. д.№ 996/2023г. на ІV г. о., по гр. д.№ 2468/2022г. на ІV г. о., гр. д.№ 3159/2022г. н ІV г. о./, съгласно която - с оглед разпоредбата на чл.212 КТ правилото на чл.51, ал.1 ЗЗД намира приложение и при определяне на обезщетението на претърпените вреди вследствие на ексцес. На обезщетяване подлежат всички нови вреди които са пряка и непосредствена последица от настъпилата трудова злополука, които са резултат от установеното съществено влошаване на състоянието на пострадалия и които поради това, че не са съществували – не са взети пред вид при определяне на първоначалното обезщетение. Приложим е принципът за пълно обезщетяване на така установените вреди. Размерът на дължимото обезщетение и за тези неимуществени вреди се определя според законовия критерии за справедливост, изискващ съобразяване на всички обстоятелства, които са от значение за спора при отчитане на вида, броя и тежестта на допълнително настъпилите увреждания.

С оглед така даденият отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за частично основателна. При постановяване на акта си въззивният съд не е съобразил в пълна степен критерия за справедливост, доколкото са останали неотчетени следните обстоятелства: 1. Броят и тежестта на допълнително настъпилите усложнения - вещото лице, изготвило заключението на приетата медицинска експертиза е обсъждало шест на брой експертизи, установяващи проведено лечение, включително и оперативно, в различни болници и за различни заболявания, за периода 2009г.-2014г., ренгенова снимка от 2008г., компютърна томография от МБАЛ Златоград от 2020г., магнитно-резоннасна томография от МБАЛ Смолян от 2020г. На практика, в резултат на трудовата злополука, ищецът е в такова здравословно състояние, че е принуден непрекъснато /от 2009г. до 2020г./ да се нуждае от медицинска помощ. Счупването на гръбначния стълб и последвалото пълно и трайно обездвижване на долните му крайници не само, че е засегнало функциите на всичките органи и системи в тялото, но и причиняват постоянна болка, която с годините не намалява, а се засилва. В заключението е посочено, че ако за периода 2020г.-2023г. цялостното здравословно и неврологично състояние на ищеца се запазва без промяна, то не е така с установената хронична болка – мускулноскелетна, висцеларна и невропатна, която прогресира, 2. Продължителният период /повече от 21 години, от 1992г. до сега/ на трайно, непрекъснато и необратимо влошаване на здравословното състояние на ищеца. Разпитан в съдебно заседание, вещото лице установява, че обездвижването, залежаването, нарушената трофика специално на долните крайници води до увреждане на нервните сплитове, които са около всички съдове, артерии и вени. По този начин се уврежда не само двигателната и повърхностната сетивност, но и вегетативната, 3. Фактът, че определеният му с решение на ТЕЛК пожизнен срок на инвалидност с 100% загуба на работоспособност, всъщност поглъща още поне две други заболявания, включени в Списъка на трайните, невъзвратими и прогресиращи страдания /СТНПС/, а именно: уроинфекцията и детеродната неспособност, която е тежка телесна повреда и определя 10% трайно намалена работоспособност, 4. Степента на влошаването на качеството на живот на пострадалото лице и 5. Неизбежното психологическото отражение на ежедневните физически проблеми, които следва да търпи. Съобразявайки изложеното и преценяйки в съвкупност установените като претърпени от ищеца болки и страдания, настоящият съдебен състав намира, че следва да се определи допълнително обезщетение в размер на 120 000лв. В останалата част предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен.

С оглед изхода от спора, направеното искане и с оглед представените доказателства за осъществено процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата пред настоящата касационна инстанция и пред втората въззивна инстанция, следва да се определи адвокатско възнаграждение за двете в общ размер на 15 000лв. Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени установените като реално направените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в останалите инстанции в размер на 5 500лв. /изчислени при съобразяване, че пред първата инстанция е представен договор на стр.7, в който е отразено, че е заплатена при подписването му сумата от 10 000лв., пред първата въззивна инстанция в представения договор за правна защита – на стр.9, в което е договорено възнаграждение, за което няма доказателства да е платено, пред първата касационна инстанция - на стр.409, са представени доказателства за заплащане на сумата от 2 500лв., или при уважен иск в размер на 220 000лв. и установена като реално платена сумата е от 12 500лв./

Следва да се начисли и дължимата държавна такса.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 155 от 12.05.2023г. по в. гр. д. № 43/2023г. на Окръжен съд Смолян и частично отмененото с него решение № 10008 от 20.01.2021г. по гр. д.№ 1/2020г. на Районен съд Мадан в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата между 100 000лв. и 220 000лв. и в частта за разноските ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА „ГОРУБСО Мадан“ АД [населено място], [ЕИК], с адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на М. А. Ю., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], на основание чл.200 КТ, допълнително сумата от 120 000лв. /сто и двадесет хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди за влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в непрекъснати болки и страдания о т1992г. до настоящия момент, в резултат на причинена при трудова злополука на 25.02.1992г. гръбначно-мозъчна травма, ведно със законната лихва от 2.01.2020г., както и сумата от 5 500лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 155 от 12.05.2023г. по в. гр. д. № 43/2023г. на Окръжен съд Смолян в останалата отхвърлителна част.

ОСЪЖДА „ГОРУБСО Мадан“ АД [населено място], [ЕИК], с адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати общо на адвокат К. Н. Й. и адвокат И. Ж. М., двамата от Адвокатска колегия София сумата от 15 000лв./петнадесет хиляди лева/ адвокатско възнаграждение, или за всеки по 7 500лв.

ОСЪЖДА „ГОРУБСО Мадан“ АД [населено място], [ЕИК], с адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати по сметка на ВКС сумата от 4 800лв./четири хиляди и осемстотин лева / държавна такса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :