4№ 3343/28.06.2024 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3766 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Обжалвано е решение № 2304/04.05.2023 г. по гр. д. № 926/2022 г., в частта, с която Софийски градски съд по частна жалба от Столична община – Район Слатина е отменил частично определение № 20215132/23.11.2021 г. по гр. д. № 30337/2020 г. на Софийски районен съд и по молбата по чл. 248 ГПК е изменил в частта по разноските първоинстанционното решение, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК у осъдил Столична община – Район Слатина да заплати на М. С. Ч. сумата 1 301.80 лв. – разноски в първоинстанционното производство.

В обжалваната част въззивното решение е с характеристика на частна касационна жалба, която настоящият състав е длъжен да разгледа по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Решението се обжалва от М. Ч. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния въпрос (обобщен и конкретизиран, така както изяснява т. 1 ТР 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС: При извършване на преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК какви са правомощията на съда в изпълнение на задължението да изследва дали уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно и обвързан ли е съдът в преценката от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен...