О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60661

гр. София 14.10.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията В. И.

гр. дело № 1447/2021 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. С. чрез адв. Т. П., против въззивно решение № 260014/20.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1013/2020 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, с което е потвърдено решение № 523/11.11.2020 г. по гр. д. № 1541/2020 г. на Районен съд - Хасково, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Т. Е. К. - Р., извършено със заповед № 13/07.07.2020 г., издадена от кмета на О. С. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 КТ – когато работникът или служителят не притежава необходимото образование, Т. Е. К. - Р. е възстановена на заеманата преди уволнението на длъжност главен специалист „Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури“ в Дирекция „Устройство на територията, техническо обслужване и общинска собственост“, О. С. и О. С. е осъдена на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да й заплати сумата от 398,69 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение, за периода от 08.07.2020 г. до 08.11.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.08.2020 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до сумата от 2720 лева, като погасен чрез извършено прихващане с вземане на О. С. в размер на 2321,31 лева, представляващо сбор от изплатените обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ, както и в останалата част за разликата до пълния му предявен размер от 4080 лева за периода от 09.11.2020 г. до 08.01.2021 г. като неоснователен.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поставя следния въпрос: „За разликата и случаите на приложимост на основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда – непритежаване на необходимо образование в съответствие с въведени нови изисквания за изпълняваната работа с изменение на щатното разписание и длъжностната характеристика и чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда – съкращаване на щата при преобразуване на длъжност без намаляване на числения състав на персонала на работодателя?“. Твърди, че съдебната практиката, според която съкращаване на щата е налице в случаите на осъществена от работодателя трансформация на длъжности е погрешна, като с оглед разпоредбата на чл. 21, т. 2 ЗМСМА съкращаване на щата е налице само при намаляване на числения състав. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно, поради явна необоснованост и грубо нарушение на формалната логика.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация Т. Е. К. - Р., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима.

По делото е установено, че Т. Е. К. - Р. е работила в О. С. по трудов договор и е заемала длъжността главен специалист „Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури“ в Дирекция „Устройство на територията, техническо обслужване и общинска собственост“ до 08.07.2020 г., когато със заповед № 13/07.07.2020 г. на кмета на О. С. трудовият й договор е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ, поради липса на необходимото образование в съответствие с въведените нови изисквания за заемане на длъжността по време на съществуващо вече трудово правоотношение. Ищцата е била в разрешен отпуск за отглеждане на дете до 06.07.2020 г. включително. При явяването си на работа на 07.07.2020 г. й било връчено предизвестие № 12/07.07.2020 г., с което е била известена, че след изтичане на законния срок от 30 дни ще бъде прекратен трудовият й договор на основание чл. 328, ал. 1 т. 6, вр. чл. 326, ал. 2 КТ. С предизвестието се предоставял тридневен срок за представяне на диплома за изискваната образователна степен, а именно „професионален бакалавър“. Предизвестието й било връчено при условията на отказ в присъствието на двама свидетели и на същата дата, преди изтичане срока на предизвестието, със заповед № 13/07.07.2020 г. кметът на О. С. е прекратил трудовия договор на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В мотивите на заповедта е посочено, че „със заповед № 183/30.06.2020 г. е утвърдено изменение на длъжностното разписание, като длъжността главен специалист „Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури“ е преобразувана в младши експерт „Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури“. В О. С. не е представена диплома за минимална образователна степен „професионален бакалавър по …“. От представеното по делото длъжностно разписание, утвърдено от кмета на Общината на 22.11.2019 г. е установено, че Дирекция „УТТООС” включва освен директор още 6 длъжности, от които: 5 главни специалисти с различен ресор и един младши експерт, като в длъжностите главен специалист е включена и длъжността главен специалист „Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури“, за която се изисква средно образование. Посочената длъжност е била заемана от ищцата преди прекратяване на трудовия й договор. Изискването за средно образование за заемане на длъжността, на което изискване ищцата е отговаряла съответства и на представената длъжностна характеристика за длъжността, връчена й на 01.08.2012 г. Съгласно представеното по делото длъжностно разписание, утвърдено от кмета на Общината на 03.07.2020 г. и изготвено въз основа на допуснатото изменение със заповед № 183/30.06.2020 г. на кмета на Общината след изменението Дирекция „УТТООС” включва 5 длъжности, от които 4 главни специалисти с различен ресор и един младши експерт „Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури“, за която последна длъжност се изисква висше образование – професионален бакалавър. Посоченото изискване съответства и на представената длъжностна характеристика за длъжността, разработена и утвърдена на 03.07.2020 г., която не е била връчена на ищцата.

Въззивният съд е изложил, че съгласно длъжностното разписание, утвърдено на 03.07.2020 г. /в сила от същата дата/ в Дирекция „УТТООС“ длъжностите са с една по-малко от предходното длъжностното разписание в сила от 22.11.2019 г. Длъжностите „главен специалист“ и „младши експерт“ с оглед разпоредбите на чл. 7, ал. 4 и чл. 9, ал. 4 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията са различни, като различията произтичат от нормативно определените функции на тези длъжности в Наредбата, а не от функциите на същите, описани в длъжностните характеристики. Независимо от това при съпоставката на областите на дейност и преките задължения, включени в длъжностните характеристики за двете длъжности има различие, тъй като в новата са включени изцяло нови функции по анализ, систематизация и обработка на данни. Изискването за висше образование „професионален бакалавър“ се отнася за длъжността младши експерт „ППАТП“, а не за заеманата от ищцата длъжност главен специалист „ППАТП“. Потестативното право на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не е възникнало, тъй като в действителност не са променени изискванията за заеманата от ищцата длъжност, тоест липсват елементи от състава на материалноправното основание. Промяната на изискванията може да има, когато длъжността се запазва и продължава да съществува, само че вече при различни условия за заемането й от тези, които са били досега. В случая длъжността, която е изпълнявала ищцата е трансформирана в нова такава, а длъжността „главен специалист“ е закрита. Видно от приложената по делото длъжностна характеристика, връчена на ищцата на 01.08.2012 г. е, че същата касае длъжността „главен специалист“ и която длъжност ищцата е заемала преди прекратяване на трудовия договор. Към момента на уволнението на ищцата тази длъжност по характеристики и трудови функции не е била идентична с изискванията за длъжността „младши експерт”. Новата длъжностна характеристика за длъжността младши експерт „Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури“, която не е връчена на ищцата включва нови функции и отговорности. Тоест в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от ищцата и в длъжностната характеристика на длъжността младши експерт „Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури“ съществува разлика и тази разлика касае както добавянето на нови функции така и въвеждането на нови отговорности. Доколкото в новото длъжностно разписание е предвидено, че длъжността „младши експерт“ се заема по трудово правоотношение, то правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, отговарящо на фактическите обстоятелства, е това по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не както е посочено в заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Към момента на прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата от заеманата длъжност „главен специалист“ не е установена промяна в изискванията за изпълняване на възложената работа, поради което неправилно и незаконосъобразно трудовия й договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В случая на практика ищцата не е започнала работа на длъжността, която е заемала преди ползването на отпуск за отглеждане на дете, тъй като длъжността й е била съкратена. Ако уволнението е било извършено на основание съкращаване в щата или на друго основание по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ /която разпоредба е посочена във фактическите твърдения на исковата молба/, отговарящо и на фактите и обстоятелствата по делото предпоставка за неговата законност би било предварителното разрешение на инспекцията по труда, тъй като при тези основания за прекратяване на трудовото правоотношение ищцата се ползва от предвидената защита по чл. 333 КТ, като майка на дете до 3-годишна възраст и в този смисъл работодателят е действал недобросъвестно.

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда prima facie - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението очевидно съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен contra legem до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен extra legem, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Въпросът е обусловил изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на извършеното уволнение поради липса на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 КТ и наличието на основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, но по него не е налице поддържаното от касатора допълнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В решение № 730/29.11.2010 г. по гр. д. № 28/2010 г., Върховният касационен съд приема, че за да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, изменението в изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Когато наред с въвеждането на нови изисквания за образование и квалификация се променят и трудовите функции /изцяло или отчасти/, работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но поради съкращаване на щата, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В мотивите на атакуваното решение е прието, че длъжностите „главен специалист“ и „младши експерт“ с оглед разпоредбите на чл. 7, ал. 4 и чл. 9, ал. 4 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите са различни, като различията произтичат от нормативно определените функции на тези длъжности в Наредбата, независимо от функциите, описани в длъжностните характеристики. Но и в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от ищцата и в длъжностната характеристика на длъжността младши експерт „Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури“ съществува разлика и тази разлика касае както добавянето на нови функции така и въвеждането на нови отговорности. В случая ищцата не е започнала работа на длъжността, която е заемала преди ползването на отпуск за отглеждане на дете, тъй като длъжността й е била съкратена. Правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, отговарящо на фактическите обстоятелства, е това по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не както е посочено в заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Изводите на въззивния съд са в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд. Разпоредбата на чл. 21, т. 2 ЗМСМА, според която Общинският съвет одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на кмета на общината, не налага приемане на стеснително тълкуване на понятието съкращаване на щата, каквото е настояването на касатора.

Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260014/20.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1013/2020 г. по описа на Окръжен съд - Хасково.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: