2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1323

гр.София,

21.03.2024 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 3814 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК

Обжалвано е било решение от 03.05.2023 г. по гр. д. № 144/2023 г. на АС Варна, с което е уважен частично иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както от ЗАД „Армеец“ АД, така и от И. Д. Т., поставен под пълно запрещение на основание съдебно решение по гр. д. № 1442/2019 г. на ОС – Варна, действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т. .

С определение от 12.02.2024г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 03.05.2023 г. по гр. д. № 144/2023 г. на АС Варна. С определението е прието, че при приложение разпоредбата на чл.78 ГПК и чл.9, вр. чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ЗАД „Армеец“ АД следва да заплати на Д. Й. от Адвокатска колегия- [населено място] адвокатско възнаграждание за оказана безплатна правна помощ пред ВКС в размер на 29 737,50 лв, а И. Д. Т., действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т., следва да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата в размер на 100 лв. представляваща разноски за процесуално представителство пред ВКС от юрисконсулт.

С молба от 21.02.2024г. жалбоподателят – ЗАД „Армеец“ АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че присъденото на адв.Д. Й. възнаграждение следва да бъде намалено, тъй като с постановено решение на СЕС С-438/2022г. е прието, че съдът не е длъжен да приложи Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да се вземат предвид часовете положен труд и усилията на адвоката по конкретното дело.

С молба-становище от 14.03.2024г. адв. Д. Й. поддържа, че молбата за изменение на определението в частта му относно присъдените разноски е недопустима. Поддържа също така, че молбата е и неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд, както е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на И. Д. Т., поставен под пълно запрещение на основание съдебно решение по гр. д. № 1442/2019 г. на ОС – Варна, действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т. обезщетение за неимуществени вреди от 1 000000 лева, за претърпените болки и страдания, резултат от увреждането му при ПТП на 17.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 1000 000 лева, считано от 07.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.С въззивното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд в останалата част, с която предявения иск е отхвърлен до пълния му размер от 2000000 лева.

Върховният касационен съд е бил сезиран с две касационни жалби срещу въззивното решение: от ЗАД „Армеец“ АД, така и от И. Д. Т., поставен под пълно запрещение на основание съдебно решение по гр. д. № 1442/2019 г. на ОС – Варна, действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т. и не е допуснал касационно обжалване и по двете.

Ищецът и жалбоподател е представляван в производството от адв.Д. Й. при условията на чл.38, ал.1, т.2 и 3 от Закона за адвокатурата. В изготвената от него касационна жалба същият изрично е посочил, че претендира присъждане на разноски на основание посочените разпоредби от ЗЗД.

Процесуалният представител на жалбоподателя-ответник по иска - ЗАД „Армеец“ АД, нито в отговора на касационната жалба на И. Д., нито в своята касационна жалба е направил възражение за недължимост на разноските за процесуално представителство при условията на чл.38, ал.1, т.2 и 3 ЗЗД , нито е направил възражение да бъдат определяни същите под мининималните размери посочени в чл.36 ЗЗД, определени при условията на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно разпоредбата на чл.81 ГПК с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски, което в случая ВКС е направил, като е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на Д. Й. от Адвокатска колегия- [населено място] адвокатско възнаграждание за оказана безплатна правна помощ пред ВКС в размер на 29 737,50 лв при спазване разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК и разпоредбата на чл.36 ЗЗД. Възражение за недължимост или прекомерност на същото съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и 5 ГПК не е направено от ответника по иска нито в неговата жалба, нито в отговора по жалбата на ищеца. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ЗАД „Армеец“ АД , че цитираното от него решение на СЕС позволява неприлагане на чл.36 ЗЗД само поради посочената в него евентуалната възможност за противоречие между чл. 101, § 1 ДФЕС и предвидените в националното законодателство, с оглед механизма за определянето им, минимални размери на адвокатското възнаграждение, тъй като решението на СЕС само възлага на националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл. 36, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г. са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи на преследването на тази цел. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция, до който момент следва да се направи и възражението по чл.78, ал.5 ГПК /в този смисъл т.11 от ТД№6/2012г. ОСГТК на ВКС/. В случая такова възражение не е направено своевременно, поради което искането за изменение на определението в частта му за разноските, поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, следва да се остави без разглеждане.

Що се касае до направеното искане от адв.Д. Й. с молба от 19.02.2024г. за отмяна на определение от 12.02.2024г. по гр. д.№3814/2023г. по описа на ВКС, с което след надлежно подадена молба от ЗАД“Армеец“ АД , на основание чл.282, ал.2 ГПК, е спряно изпълнението на въззивно решение от 03.05.2023г. по гр. д.№144/2023г. на АС Варна, същото следва да се остави без уважение. Внесеното при спиране изпълненото на въззивно решение обезпечение се освобождава при наличие на предпоставките на чл.282, ал.5 ГПК и по искане на страната дала обезпечението, които обстоятелства в случая не са налице.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от 21.02.2024г. от ЗАД „Армеец“ АД за изменение на определение от 12.02.2024г по гр. д.№3814/2023г. по описа на ВКС в частта му относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИИЕ с молба от 19.02.2024г. на адв. Д. Й. за отмяна на определение от 12.02.2024г. по гр. д.№3814/2023г. по описа на ВКС.

Определението в частта му, с която е оставена без разглеждане молба за изменение на определението в частта му за разноските може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: