4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2993

гр.София,

13.06.2024 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:В. Р.

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 2213 описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК.

Обжалвано е било решение от 03.05.2023 г. по гр. д. № 144/2023 г. на АС Варна, с което е уважен частично иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както от ЗАД „Армеец“ АД, така и от И. Д. Т., поставен под пълно запрещение на основание съдебно решение по гр. д. № 1442/2019 г. на ОС – Варна, действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т..

С определение от 12.02.2024г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 03.05.2023 г. по гр. д. № 144/2023 г. на АС Варна. С определението е прието, че при приложение разпоредбата на чл.78 ГПК и чл.9, вр. чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ЗАД „Армеец“ АД следва да заплати на Д. Й. от Адвокатска колегия - [населено място] адвокатско възнаграждание за оказана безплатна правна помощ пред ВКС в размер на 29 737,50 лв., а И. Д. Т., действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т., следва да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата в размер на 100 лв. представляваща разноски за процесуално представителство пред ВКС от юрисконсулт.

С молба от 21.02.2024г. жалбоподателят – ЗАД „Армеец“ АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че присъденото на адв.Д. Й. възнаграждение следва да бъде намалено, тъй като с постановено решение на СЕС С-438/2022г. е прието, че съдът не е длъжен да приложи Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да се вземат предвид часовете положен труд и усилията на адвоката по конкретното дело.

С молба-становище от 14.03.2024г. адв. Д. Й. поддържа, че молбата за изменение на определението в частта му относно присъдените разноски е недопустима. Поддържа също така, че молбата е и неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд, както е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на И. Д. Т., поставен под пълно запрещение на основание съдебно решение по гр. д. № 1442/2019 г. на ОС – Варна, действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т. обезщетение за неимуществени вреди от 1 000000 лева, за претърпените болки и страдания, резултат от увреждането му при ПТП на 17.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 1000 000 лева, считано от 07.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.С въззивното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд в останалата част, с която предявения иск е отхвърлен до пълния му размер от 2000000 лева.

Върховният касационен съд е бил сезиран с две касационни жалби срещу въззивното решение: от ЗАД „Армеец“ АД, така и от И. Д. Т., поставен под пълно запрещение на основание съдебно решение по гр. д. № 1442/2019 г. на ОС – Варна, действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т. и не е допуснал касационно обжалване и по двете.

Ищецът и жалбоподател е представляван в производството от адв.Д. Й. при условията на чл.38, ал.1, т.2 и 3 от Закона за адвокатурата. В изготвената от него касационна жалба същият изрично е посочил, че претендира присъждане на разноски на основание посочените разпоредби от ЗЗД.

Процесуалният представител на жалбоподателя-ответник по иска - ЗАД „Армеец“ АД, нито в отговора на касационната жалба на И. Д., нито в своята касационна жалба е направил възражение за недължимост на разноските за процесуално представителство при условията на чл.38, ал.1, т.2 и 3 ЗЗД , нито е направил възражение да бъдат определяни същите под мининималните размери посочени в чл.36 ЗЗД, определени при условията на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С определение от 21.03.2024г. ВКС е оставил без разглеждане молба вх. № 21.02.2024г. на „Армеец“ АД за изменение на определение от 12.02.2024г. по гр. д.№3814/2023г. по описа на ВКС в частта му относно присъдените разноски.

С определение от 07.06.2024г. по ч. гр. д.№1576/2024 г., друг тричленен състав на ВКС – четвърто г. о., е отменил определението за оставяне молбата без разглеждане и е върнал делото за произнасяне по същество по възражениетие по чл.78, ал.5 ГПК.

След преценка на обстоятелствата по делото, настоящия състав на ВКС приема следното:

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът се произнася по него, ако се осъществят предпоставките на съставите за ангажиране на гражданската отговорност за репариране на разноските, направени по делото пред съответната инстанция (на чл. 78, ал. 1, 3 и 4 ГПК), доколкото адвокатското възнаграждение е една от тези разноски. При преценката за неговата основателност съдът е длъжен да съобрази обективните предели (границите) на гражданската отговорност и да приведе дължимото в съответствие с тях. Ако за останалите разноски по делото, страната която дължи да ги репарира, не може да постави спор за техния размер, защото той е определен от закона (държавната такса) или от съда (разноските по събраните доказателства), чл. 78, ал. 5 ГПК допуска правния спор за еквивалентността на платеното възнаграждение с положения от адвоката труд. Адвокатското възнаграждение е равностойно на положения от адвоката труд, когато то съответства на фактическата и правна сложност на делото. Страната, която с неоснователното си поведение е предизвикала правния спор или е отнесла делото до по-горна инстанция, е длъжна да понесе само онези разноски, които насрещната е била принудена да направи, но точно тях. В конкретния случай спорът, предмет на разглеждане в производството по чл. 288ГПК, се характеризира с фактическа и правна сложност, но не и с извършване на множество процесуални действия. Адвокат Д. П. Й. от АК - Варна е осъществил безплатно процесуално представителство пред касационната инстанция като е подал касационна жалба от името на И. Т. и е подал от негово име и отговор на касационната жалба на ЗАД „Армеец“ АД. Следва да се вземе предвид обаче и факта, че настоящият състав е намерил са неоснователни съображенията, изложени и в двете жалби, поради което възражението по чл.78, ал.5 ГПК е основателно и определеното адвокатско възнаграждание за осъществено процесуално представителство пред ВКС на адв. Д. Й. следва да бъде намалено до сумата 15000лева при съобразяване и с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22г.

Ето защо определение № 590/12.02.2024 г. по гр. д. № 3814/2023 г. на ВКС, IV г. о. следва да бъде отменено в частта му, с която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на адв. Д. П. Й. от АК – Варна сумата над 15000лева до 29 737,50лева, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ВКС.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 590/12.02.2024 г. по гр. д. № 3814/2023 г. на ВКС, IV г. о. в частта му с която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на адв. Д. П. Й. от АК – Варна сумата над 15000лева до 29 737,50лева, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: