Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ДИАНА ГЪРБА. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя М. Ч. по административно дело № 1649/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационен протест, подаден от прокурор А. А. при Окръжна прокуратура Варна срещу решение № 34/03.01.2024 г. по адм. дело № 2215/2023 г., по описа на Административен съд – Варна, с което е оставен без уважение протестът му за отмяна на чл. 67, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 69, ал. 1 от Наредбата за реда за упражняване правата на собственост на О. В. дол в търговски дружества с общинско участие в капитала, за участието на общината в граждански дружества и в сдружения с нестопанска цел /Наредабата/, приета с решение № 240 по протокол № 12/02.07.2020 г. на Общински съвет – община Вълчи дол.

В протеста се твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липса на мотиви. Счита, че първоинстанционния съд необосновано приел, че е спазена процедурата по чл. 26, ал. 2-4 ЗНА от страна на кмета и общинския съвет. Излага подробни съображения за наличие на материална незаконосъобразност на оспорените текстове от Наредбата. Иска отмяната на атакуваното съдебно решение и решаване на въпроса по същество, при условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответникът по касационната жалба – Общински съвет Вълчи дол не ангажира становище по спора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационния протест за процесуално допустим, като подаден от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледан по същество е основателен, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по протест на прокурор в Окръжна прокуратура - Варна, подаден против текстовете на чл. 67, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 69, ал. 1 от Наредбата за реда за упражняване правата на собственост на община Вълчи дол в търговски дружества с общинско участие в капитала, за участието на общината в граждански дружества и в сдружения с нестопанска цел. В протеста си прокуратурата твърди, че посочените разпоредби са материално незаконосъобразни, защото ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на чл. 67 от общинската наредба буквално преповтарят чл. 54а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост/ЗОС/, както и 27-31 от Наредба № 8/17.12.2009г. за утвърждаване на образците на актовете за общинска собственост, на досие на имот – общинска собственост и на регистрите, предвидени в Закон за общинската собственост, и за определяне реда за съставянето, воденето и съхраняването им /Наредба №8/17.12.2009г./. Счел, че чл. 69, ал. 1 от общинската наредба, на свой ред повтаря напълно чл. 35 от Наредба №8/17.12.2009г. Според прокуратурата, протестираните норми от наредбата на община Вълчи дол уреждат отношения, които вече са уредени от нормативен акт от по-висока степен, което е недопустимо, поради което поискал да бъдат прогласени за незаконосъобразни и отменени на основание чл.146, т.4 от АПК. След като е съобразил документите в административната преписка, съдът е приел, че наредбата, съдържаща оспорените текстове е издадена от компетентен орган в изискуемата писмена форма.

При постановяването на процесното решение съдът приел, че са били спазени изискванията на чл. 26, чл. 28 и чл. 37 и останалите разпоредби на глава ІV от Закона за нормативните актове и не са констатирани съществени нарушения на административно-производствените правила по приемането на Наредбата за реда за упражняване правата на собственост на община Вълчи дол в търговски дружества с общинско участие в капитала, за участието на общината в граждански дружества и в сдружения с нестопанска цел, приета с решение № 240 по протокол № 12/02.07.2020 г. на Общински съвет – община Вълчи дол.

За да отхвърли протестът като неоснователен, съдът е изложил решаващи мотиви, че преповтарянето в общинска наредба на разпоредби, съдържащи се в нормативен акт от по-горен ранг не води до незаконосъобразност, ако с тях не се създават нови правила за поведение, които да му противоречат, по аргумент от чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове и позовавайки се на решение № 6126 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5764/2016 г. и решение № 194 от 17.11.2004 г. на ОС-Ямбол по адм. д. № 177 от 2004 г. Приел, че с чл. 44, ал. 1, изр. второ от Указ № 883 от 24 април 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, законодателят изрично е допуснал да се възпроизвеждат разпоредби на закон по изключение, като се позовава и на решение № 5735/14.05.2016 г. по адм. д. № 11822/2015 г. на 5-членен състав на Върховния административен съд.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно, при постановяването му са допуснати нарушения, изискващи неговата отмяна. Основателно е възражението в касационния протест за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В случая липсва самостоятелен анализ относно законосъобразността на оспорената Наредба. Съгласно приложимия и в касационното производство чл. 168 АПК, при оспорването, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на атакувания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Едно от тези основания за оспорване е съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 146, т. 3 АПК, което систематически се намира преди основанието - материална законосъобразност на оспорения акт. В протестираното съдебно решение не се съдържат мотиви, от които да става ясно дали съдът е проверил и съответно счел, че при приемането на оспорените разпоредби са спазени съответните правила, регламентиращи процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт.

Първоинстанционният съд не се е произнесъл по възраженията на прокурора относно ал. 3 на чл. 67 на Наредбата, която според него е в противоречие с изискванията на Наредба № 8/17.12.2009 г. за наличието на четири отделни регистъра изброени в чл. 28-31 от същата. Липсата на обсъждане на посоченото по - горе представлява пречка и за извършването на касационен контрол от настоящата инстанция във връзка с преценката относно законосъобразността на горепосочената разпоредба.

За да отхвърлил протеста на прокурора, съдът се е позовавал единствено на мотивите на решение № 5735/14.05.2016 г. по адм. д. № 11822/2015 г. на 5-членен състав на Върховния административен съд, в което е посочено, че чл. 44, ал. 1, изречение второ от Указ № 883 от 24 април 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове изрично допуска по изключение да се възпроизвеждат разпоредби на закон. Основавайки се на това и без да изложи самостоятелни съображения в тази насока, и при липсата на извършено изследване с оглед цитирания текст и посочената практика на петчленния състав на понятието "по изключение", в настоящия случай остава изцяло неизяснено дали протестираните разпоредби попадат в изключенията на чл. 44, ал. 1 от Указ № 883 от 24 април 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Липсата на мотиви от страна на административния съд в тази насока, налагат извод за необоснованост и неправилност на решението.

Посоченото по - горе и липсата на мотиви, отговарящи на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, включващи обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи относно горните факти, съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като предвид изложеното по-горе е пречка за осъществяване на касационната преценка. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд.

Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 34/03.01.2024 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2215/2023 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. Г. п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ