Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 1683/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Б., подадена чрез адвокат И. Ч., против Решение № 6388/27.10.2023 г., постановено по административно дело № 11065/2022 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разрешение за поставяне № 91/17.12.2020 г., издадено от Директора на дирекция „Териториално планиране“, Столична община.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което спорът да бъде решен по същество като се отмени процесното разрешение. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява, като посредством постъпила молба заявява, че поддържа жалбата си и моли да бъде уважена по изложени съображения.

Ответната страна, Директор на Дирекция „Териториално планиране“ - Столична община, се представлява от юрисконсулт Д. П., която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде потвърдено, както и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

„А. М. ЕООД се представлява от адвокат А. Д., който в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде потвърдено. Заявява, че не претендира разноски за тази съдебна инстанция.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, тъй като при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е разрешение за поставяне, с което на „А. М. ЕООД е разрешено разполагане на рекламен елемент с едностранна рекламна площ над 12 кв. м. : 8/Зм., в поземлен имот с идентификатор 68134.1971.3142, с административен адрес: гр. София, район „Витоша“, [улица].

Съдът е отхвърлил подадената срещу това разрешение жалба, развивайки мотиви за това, че същото е постановено от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Изводите му се споделят от настоящия състав, тъй като са обосновани посредством събраните по делото доказателства и са съответни на приложимите разпоредби.

Жалбата е разгледана по същество и е приета за допустима, с оглед произнасяне на Върховния административен съд по административно дело № 2951/2023 г. по този въпрос. Тоест, дори да се приеме за неправилен изводът на първоинстанционния съд за това, че оспорващият не е бил заинтересовано лице в административното производство, това не обуславя неправилност на съдебното решение. Обстоятелството, че актът не му е бил съобщен и не е участвал в административното производство, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като доводите и възраженията си е имал възможността да изложи в хода на съдебния процес.

Не се споделя развито в касационната жалба твърдение за това, че първостепенният съд не е изследвал всички основания за незаконосъобразност на административния акт. Съдебният състав на АССГ е извършил пълна проверка за законосъобразност на акта, спазвайки разпоредбата на чл. 168 АПК. Правилни са изводите му за компетентност на органа, издал акта, спазване на законоустановената форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Разрешението е издадено по заявление, подадено от наемател на имота, съгласно действащ договор за наем от 30.06.2020 г. Към заявлението са приложени всички изискуеми документи по чл. 28, ал. 1 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община /НПОРИМДЕРДТСО/, в това число и проектна документация, която е подписана в съответствие с изискването на чл. 28, ал. 4 от лица с проектантска правоспособност и от заявителя. Проектът за схемата на рекламното съоръжение е разгледан на заседание на ЕСУТ, след което проектната документация е съгласувана от НАГ на Столична община.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗУТ, върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл.13а или по чл.56, ал.2. Съгласно чл. 24, ал. 1 НПОРИМДЕРДТСО, поставяне на преместваеми обекти и на рекламни елементи се извършва въз основа на разрешение за поставяне, което се издава на лице, притежаващо договор за наем или с друг вид договор със собственика на имота. Представен е договор за наем от 30.06.2020 г., със срок на договора 5 години, в който дружеството „А. М. ЕООД е посочено като наемател на част от поземлен имот с идентификатор 68134.1971.3142, с цел поставяне на рекламно съоръжение. Съдът правилно е установил, че не са били налице и отрицателните предпоставки по чл. 27 от Наредбата, които са пречка за издаване на разрешението.

Правилно съдът е приел за неоснователно възражението за неспазени разстояния при разполагане на рекламния елемент в съседен на притежавания от оспорващия имот. Съгласно т. 2.9. от Приложение № 1 към чл. 4 НПОРИМДЕРДТСО, при определяне на разстоянието до регулационните линии или имотни граници на този вид елементи, разположени в поземлени имоти, се прилагат нормативите за разполагане на застрояване със съответната височина в поземления имот. Видно от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните експертиза е, че разстоянието от рекламния елемент по одобрената схема до страничната граница с поземлен имот идентификатор 68134.1971.5129, е 3 метра, тоест е спазен регламентирания в Наредбата норматив за разполагане.

Съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, както и не се установиха процесуални нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6388/27.10.2023 г., постановено по административно дело № 11065/2022 г. по описа на Административен съд - София град.

ОСЪЖДА Д. С. Б. да заплати на Столична община, съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ