Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. А. Членове: ВЕСЕЛА АН. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 1737/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенцията по заетостта (АЗ/Агенцията), с БУЛСТАТ 121604974, със седалище в гр. София, бул. „Дондуков“ № 3, представлявана от изпълнителния директор – С. В., чрез процесуален представител - юрисконсулт Е. М., срещу Решение № 7201/ 23.11.2023 г., постановено по адм. дело № 7962/2021 г. по описа на Административен съд - София – град (АССГ).

С обжалваното решение съдът е осъдил АЗ да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Българска търговско промишлена палата“, с ЕИК 000703066, със седалище в гр. София, ул. „Искър“ № 9 (СНЦ „БТПП“/Сдружението), обезщетение за имуществени вреди в размер на 403 308,08 лева, ведно с лихвата за забава върху посочената сума, за периода от 08.07.2019 г. до 15.09.2020 г., в размер на 48 845,09 лева, както и законната лихва върху сумата след датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът излага, че СНЦ „БТПП“ доброволно е предоставило на касатора сумата от 403 308,08 лева въз основа на акт, издаден на основание чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ), като не се е възползвало от предоставената възможност да направи възражения във връзка с основателността и размера на определената финансова корекция. Сочи, че тези средства не се запазват в бюджета на Агенцията - част от сумата се превежда към Европейския социален фонд (ЕСФ), а друга част - към държавния бюджет. Твърди, че такова възражение е направено и пред първата инстанция, но не е разгледано от съда. Намира, че възстановяването на претендираните финансови средства произтича не от отменените актове на ръководителя на Договарящия орган (ДО), а от договорните правоотношения между страните по договора, поради което не е налице обоснованата от съда пряка причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния индивидуален административен акт.

Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът по касационната жалба - СНЦ „БТПП“, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. С доводи, обосноваващи нейната неоснователност, прави искане обжалваното съдебно решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представлява се от адв. Т. Г. – Софийска адвокатска колегия (САК).

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел от фактическа страна следното:

СНЦ "БТПП" е бенефициер по Договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП/Договора) № BG051РО001-2.1.07/12.10.2009 г. по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР) 2007-2013 по проект "Повишаване на обществената нетърпимост към неформалната икономика при трудовоправните и осигурителните отношения и превантивни действия за ограничаването й".

С Акт с рег. № 20-09-91#3/18.02.2016 г. и Акт с рег. № 20-09-91#4/10.03.2016 г. на ръководителя на ДО (РДО) на БТПП е определена финансова корекция в размер на 403 308,08 лева от верифицираните по Договор № BG051РО001-2.1.07/12.10.2009 г. разходи

На 10.03.2016 г. и на основание чл. 16, т. 16.1 от Общите и административни условия (ОУ) към ДБФП РДО е изпратил до СНЦ „БТПП“ искане за възстановяване на средствата по договора в размер на 403 308, 08 лева чрез превод по банковата сметка на Агенцията, в срок до 5 работни дни от получаване на искането.

С платежно нареждане от 21.03.2016 г. СНЦ „БТПП“ е превело сумата по банкова сметка на Агенцията.

С Решение № 2191/02.04.2018 г., постановено по адм. дело № 14154/2017 г. по описа на АССГ, влязло в сила на 08.07.2019 г., са отменени Акт с рег. № 20-09-91#3/18.02.2016 г. и Акт с рег. № 20-09-91#4/10.03.2016 г. на РДО.

С оглед постановеното решение СНЦ „БТПП“ е поканило Агенцията да му възстанови сумата от 403 308, 08 лева, ведно с дължимата лихва, с покани за доброволно изпълнение от 13.08.2019 г., 27.08.2019 г. и 19.05.2020 г.

На 15.09.2020 г. СНЦ „БТПП“ е подало до АССГ искова молба срещу АЗ, претендирайки заплащане на заплатената сума, ведно с лихвата за забава до подаване на иска пред съда и законната лихва до момента, в който ще бъде извършено плащането.

За установяване на спорни по делото факти и обстоятелства е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), от заключението по която се установява, че общият размер на определената на СНЦ „БТПП“ финансова корекция възлиза на 403 308, 08 лева, като сумата е постъпила в Агенцията на 22.03.2016 г. и е осчетоводена по Дебитна сметка 444 - Вземания по съдебни спорове с основание платени на Агенцията по заетостта – одит от ИА "Одит на средствата от ЕС" при Министерство на финансите (МФ). Размерът на лихвата за забава върху посочената сума за периода от 08.07.2019 г. до 15.09.2020 г. (вкл.) е 48 845, 09 лева.

С Решение № 6045/04.11.2020 г., постановено по адм. дело № 9088/2020 г. по описа на АССГ, в производство по реда на чл. 203 АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), АЗ е осъдена да заплати на СНС „БТПП“ обезщетение за имуществени вреди в размер на 403 308, 08 лева, претърпени от незаконосъобразен административен акт, ведно с лихвата за забава върху посочената сума от датата на влизане в сила на съдебното решение – 08.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба на 15.09.2020 г., в размер на 48 845,09 лева, както и законната лихва върху сумата след датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

С Решение № 9021/04.08.2021 г., постановено по адм. дело №534/2021 г. на Върховния административен съд, III. o., решението на АССГ е отменено и делото е върнато по реда на чл. 222, ал. 2 АПК за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В мотивите на касационното съдебно решение е прието, че административният съд е разгледал спора на правно основание, каквото не се извежда от твърденията по исковата молба. Според решаващия състав на Върховния административен съд, независимо че договорът между АЗ и СНЦ „БТПП“ е сключен преди измененията и допълненията на АПК (ДВ, бр. 74 от 16 септември 2016 г.), липсата на нормативна уредба не променя неговата правна същност на административен договор, поради което при решаването на спора следва да се изхожда именно от тези му характеристики. И доколкото ищецът се позовава на нарушено материално право, произтичащо именно от сключения договор, бенефициерът, който е възстановил доброволно отпуснатите му финансови средства, има право на иск срещу институцията, в чийто състав е управителният орган на оперативната програма. С оглед административния характер на правоотношенията е прието, че спорът е подведомствен на административните съдилища, компетентни да разглеждат искания за изпълнение на административни договори съгласно чл.128, ал. 1, т. 3 АПК.

При новото разглеждане на делото е назначена нова ССчЕ, от която се установява, че извършените реални плащания по сключения ДБФП са в размер на 9 705 239,02 лева, като от окончателното плащане са прихванати 1919,55 лева начислени лихви. Верифицираните разходи са в общ размер на 9 707 158,57 лева, като отправените искания за верифициране на разходи са в общ размер на 10 386 733,46 лева.

Въз основа на така установените факти по делото, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че в съществуващото договорно правоотношение Агенцията е неизправна страна, предвид неизпълнение на законовото задължение за добросъвестно и точно изпълнение на задълженията си по финансиране на проекта и възмездяване на изпълнението му. Административните актове за определяне на финансова корекция са отменени като незаконосъобразни, поради което РДО е следвало да възстанови първоначалното положение, така че бенефициерът да не понася неоправдани от гледна точка на договореното между тях и общото задължение за изпълнение на договора неблагоприятни последици. По тези съображения за ищеца е възникнало субективното право да претендира обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно неизпълнение на сключения административен договор, поради което и предявената искова претенция в размер на 403 308,08 лева се явява основателна. В съответствие с т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г., постановено по т. д. №3/2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд, съдът е счел, че началният момент, от който лихвата за забава може да се претендира, е датата, на която е влязло в сила решението за отмяна на административните актове, а именно – 08.07.2019 г. В този смисъл според съда лихвата до 15.09.2020 г. (вкл.) е в размер на 48 845,09 лева, която следва да бъде присъдена на ищеца, заедно с лихвата след тази дата до окончателното изплащане на сумата. Като неотносим към предмета на спора е приет доводът, че постъпилият паричен превод не се запазва в бюджета на Агенцията.

Решението е правилно.

Преди всичко настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Възраженията фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи, включително е разгледал възражението на касатора относно факта, че претендираните суми не са запазени в бюджета на Агенцията. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

По отношение обосноваността и съответствието на решението с материалния закон, следва да се има предвид следното:

Разглеждането на правния спор от АССГ е повторно, след като с Решение № 9021/04.08.2021 г., постановено по адм. дело №534/2021 г. на Върховния административен съд, ІІІ о., е отменено предходно съдебно решение по делото и последното е върнато на първата инстанция за ново разглеждане при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Нормата на чл. 224 АПК въвежда задължителност на указанията на съда при по-нататъшното разглеждане на спора и в този смисъл всяко отклонение от тях би опорочило упражняваната съдопроизводствена дейност. В случая Върховният административен съд е определил правната рамка на спора, като решаващият мотив за връщането на делото по реда на чл. 222, ал. 2 АПК е свързан с неправилното квалифициране на претенцията като такава по ЗОДОВ, а не каквато в действителност според касационната инстанция е – за неизпълнение на административен договор.

Следователно, при така конкретизираната нормативна рамка, съдът, на когото делото е било изпратено, е бил длъжен да провери основателността на притезанието по чл. 19ж АПК, с оглед твърденията, изложени в исковата молба. Т.е. да прецени дали е налице неизпълнение на сключения между АЗ и СНЦ „БТПП“ договор.

Съглашението в случая съставлява двустранна възмездна правна сделка, по силата на която най-основно ДО се задължава да предостави БФП на бенефициера, който от своя страна приема да разходва получените средства целево – с оглед изпълнението на определени дейности, при спазване на специален комплекс от правила. Съгласно чл. 4, т. 4.3 Договора ДО извършва авансово плащане към бенефициера в размер до 20% от общата стойност на допустимите разходи в срок до 30 дни от датата на получаване на искането за плащане. В съответствие с чл. 4, т. 4. 4. ДБФП, ДО извършва междинни/окончателни плащания в срок от 45 работни дни от представянето на съответното искане от бенефициера, а съгласно т. 4.6 Договора размерът на окончателното плащане се изчислява, като от всички общо верифицирани разходи по проекта, финансирани чрез безвъзмездна финансова помощ (БФП), се приспаднат отпуснатите авансови и междинни плащания. В чл. 15, т. 15.4. ОУ към ДПБФП е предвидено, че размерът на БФП по Договора е дължим до размера на верифицираните допустими разходи по чл. 12.

Следователно с договора е въведена положителна предпоставка за пораждане на задължението за заплащане на предоставяната на Сдружението БФП, а именно - успешно проведено производство по верификация на заявените разходи. Окончателното плащане се получава като от цялата верифицирана сума се извадят авансовото и междинните плащания.

В случая страните не спорят, че сумата от 403 308,08 лева е била платена на бенефициера в съответствие с условията, предвидени в ДПБФП. Не е спорно и че СНЦ „БТПП“ е възстановило на ДО процесната сума с оглед определени финансови корекции и в изпълнение на поетото задължение, описано в чл. 16, т. 16.1. ОУ към ДБФП, според което бенефициерът дължи на ДО всички авансови средства, платени в повече от сертифицираните разходи, в срок от 5 работни дни от получаване на искането за това.

Излизането на процесните парични средства от правната сфера на бенефициера е обусловено от определени с два акта на ДО финансови корекции, които обаче в последствие са били отменени. Отпадането на основанието за разпределяне на ресурса към ДО е възстановило съществуващото преди определянето на финансовите корекции право на бенефициера да получи договорения финансов ресурс, правейки другата страна по договора неизправна.

В контекста на изложеното и доколкото от приетата ССчЕ се установява, че общият размер на определените на СНЦ „БТПП“ финансови корекции е на стойност 403 308, 08 лева и тази сума е била надлежно заплатена на Агенцията, но същевременно по делото не са представени доказателства, а не се и твърди, да е била възстановена на Сдружението след отмяната на актовете на РДО, същата се явява дължима и към момента, както правилно е установил първоинстанционният съд. Неотносимо, както е приел и АССГ, е възражението, че получените от АЗ средства са били платени на трети субект. Подобно изключващо отговорността за неизпълнение обстоятелство не се извежда от съдържанието на сключения ДПБФП. Несъстоятелна е и тезата, че бенефициерът не е упражнил правото си да направи възражения срещу констатациите за наличие на основание за определяне на финансова корекция. Това очевидно е сторено, предвид данните по делото за съдебната отмяна на актовете на РДО.

Предвид неизпълнението от страна на касатора на задължението му да плати на ответника дължимото окончателно плащане по процесния договор и да му възстанови сума в общ размер от 403 308, 08 лева без ДДС, представляваща определена финансова корекция, отменена с влязъл в сила съдебен акт на 08.07.2019 г., доказан по размер и основание е и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва за забава върху дължимата сума от 403 308, 08 лева без ДДС за периода от датата на отмяната на административния акт по чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ до окончателното заплащане на задължението. Размерът на сумата е установен от заключението на приетата експертиза, прието при първоначалното разглеждане на делото за периода - 08.07.2019 г. до датата исковата молба включително - 15.09.2020 г. и възлиза на 48 845, 09 лева. В този смисъл решаващият състав на АССГ правилно е осъдил ответника в първоинстанционното производство за заплащането и на тази сума.

Правилно съдът е присъдил и законната лихва върху сумата след датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143 АПК, искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено в размер на 11515,39 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в съдебното производство. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от касатора, е неоснователно, предвид обстоятелството, че претенцията е в занижен размер, спрямо нормативно определения, съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7201/23.11.2023 г., постановено по адм. дело № 7962/2021 г. по описа на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА Агенция по заетостта, с БУЛСТАТ 121604974, със седалище в гр. София, бул. „Дондуков“ № 3, да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Българска търговско промишлена палата“, с ЕИК 000703066, със седалище в гр. София, ул. „Искър“ № 9, сумата от 11 515,39 (единадесет хиляди петстотин и петнадесет лева и тридесет и девет стотинки) лева, представляващи разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ В. А. п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ