Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 1753/2024 г.
Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на К. Л. от гр.София, чрез процесуалния представител адвокат Тошев срещу решение №7334 от 27.11.2023 година, постановено по административно дело №5096 по описа за 2023 година на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РЛН23-РД48-8 от 4.5.2023 година на кмета на Столична община – район Люлин за изземване на общинско жилище, находящо се в гр.София, [жк], [адрес], състоящо се от дневна, кухня и сервизни помещения. Твърди се в касационната жалба неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска да бъде отменено обжалваното решение и претендира присъждане на разноски по приложен преди съдебното заседание списък.
По делото е постъпил писмен отговор от 12.02.2024 година от кмета на Столична община район Люлин, чрез процесуалния представител, в който отговор се поддържа правилност на решението на първата инстанция и искане да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на контрол пред административния съд е била заповед № РЛН23-РД48-8 от 4.5.2023 година на кмета на Столична община – район Люлин за изземване на общинско жилище, находящо се в гр.София, [жк], [адрес], състоящо се от дневна, кухня и сервизни помещения от касаторката и членовете на нейното домакинство, които го държат без правно основание. Съдът е разгледал всички твърдения на страните, обсъдил е представените доказателства и е извел от фактическа страна извод за безспорност на факта, че жилището е общинско, че се държи от жалбоподателката и е останало спорно правното основание. Съдът е приел, че е налице допуснато административно нарушение – че жалбоподателката не била уведомена за започналото производство, но е посочил, че това нарушение на административните правила не е съществено, тъй като и в съдебното производство не са били представени никакви други доказателства, които да променят крайния извод на органа за - нито по отношение на множеството задължения за заплащане на разноски по жилището, нито по отношение на многобройните сигнали за системно нарушаване на обществения ред. Приел е, че е налице прекратяване на наемното правоотношение по определени причини, поради което не е налице основание на жалбоподателката да държи процесния имот. От правна страна е приел, че са били изпълнени основанията по чл.65 от Закона за общинската собственост за издаване на процесната заповед. Решението е правилно.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения, за които се твърди в касационната жалба и които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав. Съдът с определение от 17.08.2023 година по процесното дело е конституирал страните, насрочил е съдебно заседание и е дал подробни указания на всяка от страните, предвид задължителното служебно начало.
Съдебният акт е надлежно и подробно обоснован от фактическа и правна страна. Не са допуснати и нарушения на материалния закон. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото, съдът е приел, че безспорно имота, в който е била наемател жалбоподателката е общинска собственост. Безспорно също е било приетото, че тя го е държала въз основа на договор за наем. Към момента на издаване на административния акт е била издадена и заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Самата жалбоподателка / касатор в настоящето производство/ не е оспорила фактическите основания за прекратяване на наемното правоотношение и в настоящето производство не се сочат никакви доказателства, нито се представят такива, които да оборят изложените фактически основания в заповедта за прекратяване на договора за наем, нито в процесната заповед. Още повече, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение подлежи на отделен съдебен контрол.
Предвид подробното изложение в решението на първата инстанция, следва да бъде приложена разпоредбата на чл.221 ал. пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс и да бъде направено препращане към мотивите на първата инстанция.
На Столична община район Люлин се следват разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №7334 от 27.11.2023 година, постановено по административно дело №5096 по описа за 2023 година на Административен съд София град.
ОСЪЖДА К. Л. от гр. София да заплати на Столична община район Люлин сумата 200 лв. разноски за тази инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ РУМЯНА БОРИСОВА
секретар:
Членове:
/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ