Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 1833/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на "ИТ Телекомуникейшънс" ЕООД срещу решение № 289/11.01.2024 г., постановено по адм. дело № 8906/2023г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1217/24.8.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на НАП, с което е потвърден отказ за регистрация по Закона за ДДС- № 221022302863785/30.06.2023 г.

Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесният отказ. Претендира се присъждане на разноски.

Ответната страна – Директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира се присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна.

При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата съдебна инстанция констатира, че постановеното съдебно решение е недопустимо.

Съгласно чл. 83, ал. 4 от ДОПК, актовете и отказите за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията) в специалните регистри се обжалват по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове.

На свой ред, разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от Глава деветнадесета на ДОПК, озаглавена "Съдебно обжалване на ревизионния акт" гласи следното: ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Тълкуването на този нормативен текст недвусмислено налага извод, че предмет на делото пред първоинстанционния съд е ревизионният акт, в частта която не е отменена с решението по чл. 155 на решаващия орган, респективно в настоящата хипотеза, това е потвърденият от ответника отказ за регистрация по Закона за ДДС- № 221022302863785/30.6.2023 г. Провеждането на процедура по обжалване на акта пред горестоящия орган в системата на данъчната администрация представлява положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу ревизионния акт пред съда – арг. от чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Независимо, че решаващият орган може да постанови решение за изменение или да потвърди частично обжалвания акт, предмет на съдебен контрол остава самият административен акт по чл. 118 от ДОПК, в неблагоприятната за лицето част.

Видно от материалите, съдържащи се в делото на Административен съд София - град, по съдебен ред е обжалван отказ за регистрация по Закона за ДДС- № 221022302863785/30.06.2023 г., потвърден с решение № 1217/24.8.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на НАП, но съдът е разгледал като предмет на спора именно решението на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП.

Образуването и разглеждането на дело срещу акт на администрацията, различен от посочения в закона, съставлява допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, води до недопустимост на постановеното съдебно решение. С оглед на посоченото не може да се приеме, че се касае за допусната техническа грешка, тъй като касателно предметния административен акт е налице идентитет между мотиви и диспозитив в решението.

При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 1 от АПК, съдът следва да съобрази, че предмет на оспорване е постановеният отказ, а освен това следва да се обсъдят поотделно и в съвкупност събраните доказателства като се изложат собствени мотиви по спорните за делото въпроси, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Въпросът за разноските следва да се разреши при новото разглеждане на делото.

При условията на чл. 221, ал. 3 АПК постановеното съдебно решение следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 289/11.01.2024 г., постановено по адм. дело № 8906/2023г. по описа на Административен съд – София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ