Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 1839/2024 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
С решение № 7736 от 11.12.2023 г., постановено по адм. д. № 6138/2022 г. Административен съд София-град /АССГ/ е отменил по жалба на Билкова борса ЕООД, ЕИК 204855721, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Пиротска № 79, представлявано от Н. Б., Ревизионен акт /РА/ № Р-22002221001196-091-001/01.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 597/26.04.2022 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - гр. София, като НАП е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 27 467,17 лева.
Срещу така постановеното съдебно решение е подадена касационна жалба от Е. П., в качеството й на директор на Дирекция ОДОП - гр. София, чрез процесуален представител. В жалбата се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло оспорения РА. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрк. В. М..
Ответникът по касационната жалба Билкова борса ЕООД представлявано от Н. Б., чрез адв. А. С. от САК, преупълномощен от Адвокатско дружество М. М. и съдружници, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението си АССГ е отменил РА Р-22002221001196-091-001/01.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 597/26.04.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП - гр. София, с който на търговеца на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 311 282, 32 лв., както следва: в размер на 226 087, 16 лв. за данъчни периоди от м. 09. 2018 г. до м.02. 2019 г. и от м. 05. 2019 г. до м. 06. 2019 г. по 72 фактури, издадени от Мегито ЕООД и в размер на 85 195, 16 лв. за данъчен период от м. 07. 2019 г. до м. 10. 2019 г. по 69 фактури, издадени от НВ Ексклузив ЕООД, всички с предмет на доставка - билки.
Съдебното производство пред АССГ е след извършване на повторна ревизия по смисъла на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, възложена в изпълнение на Решение № 239/12.02.2021 г. на директора на дирекция ОДОП София.
Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по провеждане на данъчната ревизия, вкл. издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените процесуални действия в хода на ревизията, констатациите на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките на Мегито ЕООД и НВ Екскузив ЕООД. Административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с материалния закон.
По отношение на доставките, извършени от Мегито ЕООД и НВ Екскузив ЕООД, АССГ е приел, че от доказателствата по делото и от заключението на приетата ССчЕ се установява, че двете дружества са закупувани билки, като в самите фактури и съпътстващите доставките документи, които установяват прехвърлянето на правото на собственост, включително и стоковите разписки са посочвани стоките, предмет на сделките с цел тяхната индивидуализация. Закупуваните стоки са транспортирани с ползван под наем товарен автомобил, който е управляван от управителя на дружеството жалбоподател, като всеки превоз е документиран със съставена товарителница и пътен лист. Фактурите за покупки на билки са платени на доставчиците в брой, за което е получен фискален бон, удостоверяващ разплащането, а в последствие са реализирани закупените стоки. Според АССГ наличните фискални бонове от регистрирани ЕКАФП свидетелстват за разплащането по доставките и са издавани от същите касови апарати, като това е достатъчно достоверна индиция за изпълнението на облигационното правоотношение от изпълнителя предоставянето на следващата се по договора престация.
Крайният извод на АССГ е за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, поради което същият е отменен изцяло.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неснователен е доводът на касатора, че съвкупният анализ на събраните доказателства не установява реалното извършване на спорните доставки.
Посочените в РА правни основания на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 ЗДДС, точно транспониращи чл. 168, б. а от Директива 2006/112, регламентират две основни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от данъчно задълженото лице - данъкът да е дължим или платен от него във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки или услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Доказателствената тежест за доказването на посочените две предпоставки е на жалбоподателя /т. 44 от определение на СЕС от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес, т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-87/12, Евита К, решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, т. 46/.
Както правилно приема от фактическа страна първоинстанционният съд, доказателствата, свързани със спорните доставки в случая се явяват представените от Мегито ЕООД в предходното ревизионно производство копия на стокови разписки, товарителници и пътни листа, приобщени към настоящата ревизия с Протокол №Р-22002221001196-П. -001/03.12.2021 г. Същите са анализирани от ревизиращите органи, ведно с документите, събрани в хода на извършена насрещна проверка на Мегито ЕООД, приключила с Протокол №П-16001618225363-073-001/18.03.2020 г. За периода 2018 г. от Мегито ЕООД са подадени справки по чл. 73 от Закона за данък върху доходите на физическите лица за 10 лица, за всяко от които е деклариран изплатен доход от горско стопанство /код за вид доход 303 в размер на 49 000, 00 лв. и удържан данък в размер на 3 675, 00 лв./.
В хода на съдебното производство пред АССГ е назначена и приета ССчЕ, която изцяло е кредитирана от първоинстанционния съд, като в същата са направени установявания, относими за изясняване на счетоводна отчетност по вид, количеството на стоките, поради което може да се установи доставчикът разполагал ли е стоки по вид и количество от същия вид като процесните, за да се разпоредят впоследствие с тях към Билкова борса ЕООД.
Правилно решаващият приема, че ревизираното лице е представило достатъчно писмени доказателства, обуславящи извод ца реалност на доставките по процесните фактури на Мегито ЕООД и НВ Ексклузив ЕООД. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В случая доставчиците НВ Ексклузив ЕООД и Мегито ЕООД са отразили процесните фактурите, по които е отказан данъчният кредит с РА, в дневниците си за продажби и са ги декларирали в съответните данъчни периоди, подробно описано в подробно описани в Констативно-съобразителната част от заключението на съдебния експерт. Касовите бонове, издадени към процесните фактури, съдържат всички задължителни реквизити, като същевременно са издадени са от фискалните устройства, за които е предоставена информация за доставчиците НВ Ексклузив ЕООД и Мегито ЕООД с писмо от ТД на НАП София офис Витоша с вх. № 12215/28.03.2023 г. на АССГ и писмо от ТД на НАП Пловдив с вх. № 12216/28.03.2023 г. на АССГ.
Неоснователни са доводите на касатора, свързани несъответствия при транспортирането на стоките. За транспорта на стоките по процесните фактури са представени товарителници и пътни листа по номера и дати за всяка доставка, подробно описани в Приложение № 1 - Съпътстващи документи към процесните фактури, от вещото лице. От предоставените първични счетоводни документи и счетоводни регистри, е констатирано, че транспортът е за сметка на ревизираното лице и е извършван с наети автомобили - товарен автомобил М. К. с рег. № [рег. номер], по договор за наем на МПС от 01.08.2018 г., сключен между Билкова борса ЕООД и Н. Б., както и товарен автомобил Ф. Т. с рег. № [рег. номер], по договор за наем на МПС от 01.08.2018 г., сключен между Билкова борса ЕООД и Н. Б.. Разходите за наем по договоритге са отчитани по сметка 602 - Разходи за външни услуги, партида 06 - Наем, за същите по сметка 4542 Разчети за данъци върху доходи на физ. лица, е начислен и удържан данък по чл. 44 от ЗДДФЛ.
Обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 (М. П. , която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. В случая констатации, че задълженото лице е участвало в данъчна измама или е имало знанието за такава, не се установяват от органите по приходите, при доказателствена тежест за същите.
Административен съд София-град правилно е преценил, че в конкретния случай за ревизираното дружество са налице всички законови предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. При така установените факти и обстоятелства по спора, първоинстанционният съд е направил обоснован фактически извод за установени при условията на пълно доказване реални доставки на фактурираните стоки. Данъчни събития по процесните фактури са настъпили, тъй като е извършено прехвърляне на правото на собственост върху стоките, които са надлежно индивидуализирани, и са използвани от получателя за целите на осъществяваната от него икономическа дейност. При съвкупната преценка на доказателствата се установява наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на Билкова борса ЕООД.
С оглед гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АССГ не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника е представил молба за присъждане на разноски в размер на 24 687,17 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. определено при условията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
В случая по делото е представен отговор на касационната жалба, а процесуалният представител на ответника е участвал в единственото по делото открито съдебно заседание пред касационната инстанция. С оглед вида и количеството на извършената работа, както и предвид материален интерес, а също така и фактическата и правна сложност на правния спор, настоящият съдебен състав приема, че не следва да се уважи искането за присъждане на разноски в размер на 24 687,17 лв., а на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. за настоящата инстанция.
С оглед изхода на спора и своевременно направено искане за разноски, в полза на ответника по касация Билкова борса ЕООД, следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7736 от 11.12.2023 г. по адм. д. № 6138/2022 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Билкова борса ЕООД, ЕИК 204855721, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Пиротска № 79, представлявано от Н. Б., разноски за касационната инстанция в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
секретар:
Членове:
/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
/п/ ЛОЗАН ПАНОВ