Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. М. Членове: К. А. В. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 1825/2024 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г. (ОПРР), срещу Решение №175 от 08.01.2024 г. на Административен съд София - град по административно дело №6943/2023 г., с което е отменено негово Решение №РД-02-36-750 от 27.06.2023 г., в частта с която на Министерството на здравеопазването е отказано верифицирането на разходи по т. 8 в размер на 6 792,00 лева и по т. 10 в размер на 3 451,20 лева по Искане за междинно плащане №10 по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16RFOP001-4.001-0001-C02 от 23.10.2018 г. и преписката е изпратена на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г., намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Излага фактите по делото и твърди, че в оспорваното съдебно решение се съдържат констатации на първоинстанционния съд, които противоречат със събраните по делото доказателства и действащата нормативна уредба.
Сочи, че в частта на акта по т. 8 и 10, представените обосновки и заповедите в заповедните книги сочат към пропуски при изготвяне на техническите проекти, които са установени по време на строителството и във връзка с които се е наложило изпълнение на допълнителни количества строително монтажни работи (СМР) по определени позиции от количествено стойностната сметка (КСС).
Отбелязва, че един от задължителните елементи е към момента на разработване и одобряване на техническия или работен инвестиционен проект, обективно отчетените като непредвидени видове СМР, да не са могли да бъдат предвидени.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата против административния акт, в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът по касационната жалба Министерството на здравеопазването, счита същата за неоснователна.
Излага конкретни възражения по доводите на касатора за законосъобразност на отменения административен акт.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът се представлява от юрисконсулт Р. Р..
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното:
На 23.10.2018 г. между УО на ОПРР и Министерството на здравеопазването (МЗ) е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-4.001-0001-C02 по процедура на директно предоставяне Регионална здравна инфраструктура, по проект Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ, на стойност 163 502 132,68 лева.
На 10.10.2022 г. от МЗ е подадено Искане №10 за междинно плащане с отчетен период 18.04.2022 г. 31.10.2022 г., на обща стойност 175 160,26 лв.
В периода от 16.11.2022 г. 18.11.2022 г. е извършена проверка на място, за която на 23.11.2022 г. е изготвен доклад.
На 27.06.2023 г., ръководителят на УО на ОПЧР, с Решение №РД-02-36-750, отказва верификация на следните разходи:
По т. 8 6 792,00 лева - поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., ЗУСЕФСУ) условия, във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 1 и чл. 84 от Общите условия и чл. 23, ал. 3 от сключения на 23.10.2018 г. административен договор.
По т. 10 - 3 861,86 лева - поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 1 и чл. 84 от Общите условия и чл. 23, ал. 3 от сключения на 23.10.2018 г. административен договор. В тази част актът се обжалва само по отношение на позиции: EL.EP-01.18 Направа на кабелна шахта и Анализ №7 Направа на безизкопно трасе за полагане на захранващ кабел, в размер на 3 451,20 лева.
В хода на съдебното производство органът представя Заповед № РД-02-14-642 от 15.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на оспорения акт е определен за ръководител на УО на ОПРР.
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение, в обжалваната му част, е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби.
По отношение на разходите по т. 8 от акта, съдът приема, че за Позиция 1 - Полагане на саморазливна замазка по подове 128,62 м2, на стойност 1 839,27 лв.; Позиция ан. 2 Грундиране на бетонови тавани с бетонконтакт преди нанасяне на гипсова мазилка 133,17 м2, на обща стойност 643,21 лв. и Позиция ан. 3 Грундиране на тухлени стени с бетонконтакт преди нанасяне на гипсова мазилка 511,04 м2, на обща стойност 2 468,32 лв., екипът за извършване на проверка, а в последствие и УО са приели, че извършените СМР, към момента на разработване и одобряване на проектите обективно са могли да бъдат предвидени, както и че сочените дейности предполага да са извършени във връзка със съществуващи позиции на заложения проект.
Тези мотиви, съдът определя като бланкетни и представляващи предположения. Според първоинстанционния съд в проекта не е предвидено, че следва да бъде извършено полагане на саморазливна замазка или грундиране преди нанасяне на гипсовата мазилка. Не може да се правят произволни изводи, че същите касаят и добри строителни практики. Липсват мотиви, както и доказателства, че тези разходи са можели да бъдат предвидени. Касае се за положителни факти, чиято тежест на доказване е на административния орган.
Липсата на заповед в Заповедната книга на обекта за извършване на сочените СМР, според съда, също не може да обоснове извод в обратен смисъл. Това е така защото в акта липсва изрично позоваване на разпоредбата на чл. 23, ал. 5 от административния договор, която би могла на това основание да обоснове подобен правен извод.
По отношение на неверифициран разход по Позиция AR.R-02.03 - доиззиждане на компрометирана съществуваща тухлена зидария 18,00 м2, на обща стойност 709, 20 лв., съдът приема, че фактическите установявания на органа се опровергават от представените по делото доказателства. Протокол за приемане и извършван на СМР № 2 не е взет предвид и обсъден в констатациите на проверяващия екип, които са възприети безкритично и дословно от органа. В атакувания акт са взети предвид само стойностите по Протокол № 1, поради което и управляващият орган е достигнал до неправилен извод за изпълнение на позицията под заложения критерий.
По тези съображения съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на акта в частта му по т. 8.
По отношение на разходите по т. 10 от акта, съдът приема, че в рамките на изпълнението на строителство за обект ФСМП - Ветово е установено, че за да се изпълни електрозахранването на обекта е необходимо да се свържат електромерното табло, монтирано на стълб и главното разпределително табло на обекта. Поради факта, че двете табла се намират на противоположните страни на съществуваща улица, е установено, че се налага захранващият кабел да прекоси улицата по подходящ начин.
С. З. №РД-406 от 25.05.2021 г. на кмета на община Ветово е учредено право на безвъзмездно прокарване на кабел, през имот публична държавна собственост. Въз основа на предоставеното право на прокарване на кабел от авторския надзор по част Електро, е разработена схема за преминаване на външно електрическо захранване, въз основа, на която са реализирани съответните строителни дейности. Във връзка с присъединяването на обекта към електропреносната мрежа е вписана Заповед № 11 от 04.06.2021 г. в заповедната книга и е указано да бъде извършено безизкопно полагане на захранващ кабел под асфалтов път с дължина 12 м., както и да бъдат изпълнени два броя кабелни шахти от двете страни на пътя.
В тази връзка и предвид обстоятелството, че в проекта не е предвидена втората шахта (явяваща се трета за самият проект) от другата страна на пътя, с цел свързването на обекта с електропреносната мрежа на ЕРП Север е наложено изграждането на трета шахта, която е отчетена в непредвидените разходи по договора.
Първоинстанционният съд намира за неправилни констатациите на проверяващия екип, възприети от органа, че представената Заповед № РД-406/25.05.2021 г., не обосновава необходимостта от направата на допълнителна шахта. Същата е издадена въз основа на мотивирано искане от страна на Министерство на здравеопазването, ведно със скица-предложение, от която е видно, че проектът включва 3 шахти. Заповедта не следва да се разглежда изолирано от заявлението и приложения към него проект, доколкото именно същите обосновават нейната необходимост и законосъобразност, поради което липсата на изрично вписване на всички обстоятелства, включително и по проекта за нейното издаване, не може да обоснове неоснователност на разхода.
Съдът приема, че неправилно органът е отказал верифициране и на последния оспорен разход, а именно полагането на 12 м. кабел. Това че на мястото на строителните работи е установено, че разстоянието, през което трябва да премине кабелното трасе и съответно това е изпълнено от строителя и заплатено от страна на Министерството на здравеопазването в по-малко от разрешеното, само спестява разход на възложителя, а не прави същия недопустим.
Въз основа на това съдът прави извод за незаконосъобразност на акта в частта му по т. 8 и т.10 и връща преписката на УО на ОПРР за ново произнасяне съгласно дадените указания за приложение на закона.
Решението е правилно.
Производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право на Съюза и национално, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация.
Правилно първоинстанционният съд приема, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
1.По отношение на неверифицираните разходи по т. 8 от оспорения акт, в размер на 6792,00 лева:
Разходите са актувани с Протокол за приемане на извършени СМР № 2 от 07.06.2021 г. и отчетени с Фактура №1000000187 от 23.11.2021 г., издадена от Ивелинстрой ЕООД, за изпълнението на строително-монтажни работи на обект ФСМП - Трявна, по Договор № BG16RFOP001-4.001-0001-C01-S-001 от 31.08.2020 г.
Като правно основание в тази част на обжалвания акт е посочено следното: липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г.) условия, във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 1 и чл. 84 от Общите условия и чл. 23, ал. 3 от сключения на 23.10.2018 г. административен договор.
В съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), разходите се считат за допустими когато попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Анализът на изискването сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 2 АПК е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. В случая са посочени чл. 82, ал.1, т. 1 и чл. 84 от Общите условия и чл. 23, ал. 3 от сключения на 23.10.2018 г. административен договор.
Съгласно чл. 23, ал. 3 от административния договор, . На верификация подлежат само разходи, които попадат в следната хипотеза: Непредвидени разходи за строителни и монтажни работи са разходите, свързани с увеличаване на заложени количества строителни и монтажни работи и/или добавяне на нови количества или видове строителни и монтажни работи, които към момента на разработване и одобряване на технически или работен инвестиционен проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация..
Спорният по делото въпрос е дали разходите, актувани в Протокол за приемане на извършени СМР № 2 от 07.06.2021 г. и отчетени с Фактура №1000000187 от 23.11.2021 г., са допустими. Административният орган сочи, че След преглед на представените становища за непредвидени разходи за строителни и монтажни работи, подписани от участниците в строителния процес (проектанти, строителен надзор, строител), се установява, че за част от актуваните непредвидени СМР не може да се приеме, че отговарят на определението за непредвидени разходи, съгласно чл. 23, ал. 3 на сключения административен договор. Представените обосновки и заповедите в заповедните книги сочат към пропуски при изготвяне на техническите проекти, които са установени по време на строителството и във връзка с които се е наложило изпълнение на допълнителни количества СМР по определени позиции от КСС. Тези твърдения на административния орган не са подкрепени от доказателства по делото. За включените в таблицата на административния акт позиции от процесния обект, в становището на проектанта изрично е посочено за някои от позициите, че поради интервала от близо две години между изготвянето на инвестиционния проект и началото на строителните дейности, са настъпили неблагоприятни промени в състоянието на обекта. Не става ясно защо административният орган не приема това становище и въз основа на какви доказателства приема, че допълнителните количества или видове СМР, обективно са могли да бъдат предвидени към момента на разработване и одобряване на техническия или работен инвестиционен проект. Макар в една част от мотивите органът да сочи че заповедите в заповедните книги сочат към пропуски при изготвяне на техническите проекти във фактическите основания, послужили като основание за издаване на акта по отделните позиции в таблицата, не се установяват констатации свързани със заповеди в заповедните книги.
По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на акта в тази му част.
2. По отношение на неверифицираните разходи по т. 10 от оспорения акт, в размер на 3 451,20 лева по позиции: EL.EP-01.18 Направа на кабелна шахта и Анализ №7 Направа на безизкопно трасе за полагане на захранващ кабел:
Разходите са актувани с Протокол за приемане на извършени СМР №2 от 18.06.2021 г. и отчетени с Фактура № 0000001305 от 30.11.2021 г., издадена от Примастрой 21 ЕООД, за изпълнението на строително-монтажни работи на обект ФСМП - Ветово, по Договор № ВG16RFOP001-4.001-0001-C01-S-002 от 04.09.2020 г.
Като правно основание в тази част на обжалвания акт е посочено следното: липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г.) условия, във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 1 и чл. 84 от Общите условия и чл. 23, ал. 3 от сключения на 23.10.2018 г. административен договор.
Спорният по делото въпрос е дали разходите, актувани в Протокол за приемане на извършени СМР № 2 от 18.06.2021 г. и отчетени с Фактура №0000001305 от 30.11.2021 г., са допустими.
От представените по делото доказателства се установява, че по време на изпълнение на СМР на обекта е установено, че за да се изпълни електрозахранването му, е необходимо да се свържат електромерното табло, монтирано на стълб ЪЦ 835/9.5 и главното разпределително табло на обекта, находящо се в сградата на ФСМП Ветово. Поради факта, че двете табла се намират на противоположните страни на съществуваща улица, се наложило захранващият кабел да прекоси улицата по подходящ начин. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че предвид обстоятелството, че в проекта не е предвидена втората шахта (явяваща се трета за самият проект) от другата страна на пътя, с цел свързването на обекта с електропреносната мрежа на ЕРП Север е наложено изграждането на трета шахта, която е отчетена в непредвидените разходи по договора. Заповед № РД-406/25.05.2021 г. не следва да се разглежда изолирано от заявлението и приложения към него проект, доколкото именно същите обосновават нейната необходимост и законосъобразност, поради което липсата на изрично вписване на всички обстоятелства, включително и по проекта за нейното издаване, не може да обоснове неоснователност на разхода, както обосновано приема съдът. Във връзка с присъединяването на обекта към електропреносната мрежа е вписана Заповед № 11 от 04.06.2021 г. в заповедната книга и е указано да бъде извършено безизкопно полагане на захранващ кабел под асфалтов път с дължина 12 м., както и да бъдат изпълнени два броя кабелни шахти от двете страни на пътя.
По отношение на оспорваните позиции от т. 10 на административния акт, първоинстанционният съд подробно е изложил мотиви, които се възприемат като правилни от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, в съответствие с чл. 221, ал.2, изр. второ АПК.
Следователно изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта, в обжалваните му части, е правилен.
Видно от изложеното касационните доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон към фактите по делото и въз основа на това е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №175 от 08.01.2024 г. на Административен съд София - град по административно дело №6943/2023 г.
ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството, със седалище и адрес: гр. София, [адрес] да заплати на Министерството на здравеопазването, със седалище и адрес: гр. София, [адрес], разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
секретар:
Членове:
/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА
/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА