Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 1890/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Л. В., лично и в качеството му на процесуален представител на касационните жалбоподатели С. К., Л. Й. и И. О., срещу решение № 8195 от 28.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11176/2020 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РВТ20-РА50-75/01.06.2020 г. на главния архитект на район „Витоша“, Столична община, и са осъдени да заплатят разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно в противоречие с чл. 15, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ приема, че в производството по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ не се изисква съгласие на собствениците на имотите, предмет на регулацията, изразено в заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Излагат се доводи също така относно незаконосъобразността на оспорената заповед, както и се оспорва по реда на косвен съдебен контрол и заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като се отмени оспорената заповед. В съдебно заседание касационните жалбоподатели Л. В. и С. К., чрез пълномощника си адв. Л., претендират присъждане и на разноски по делото.

Ответникът – главен архитект на район „Витоша“, Столична община, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците – И. И., М. И. и Л. И., редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. С., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на Л. В., С. Владикина /сега Кьосева/, Л. Й. и И. О., срещу заповед №РВТ20-РА50-75/01.06.2020 г. на главния архитект на район „Витоша“, Столична община, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е одобрен проект за изменение на план за регулация /ИПР/ на УПИ IX – 37 „за ЖС“, УПИ X – 38, 37 „за ЖС“ и УПИ VIII – 36 „за ЖС“, кв. 202 по плана на гр. София, м. „Павлово – Бъкстон“, съгласно приложена скица към заповедта. Съгласно приложени по делото нотариален акт № 8, том II, рег. № 3327, дело № 177/2017 г. и нотариален акт № 49, том LLLXXIII, дело № 33845/1997 г. жалбоподателите Л. В. и С. Владикини /сега Кьосева/ и Л. Й. се легитимират като собственици на апартаменти в жилищна сграда на [улица], а съгласно приложен по делото нотариален акт № 72, том II, рег. № 2993, дело № 251/2007 г. жалбоподателят И. О. се легитимира като собственик на апартамент в жилищна сграда, находяща се на [улица], ведно с 2.31 % идеални части от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху УПИ X – 38, 37, кв. 202. С определение № 2493/17.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1702/2022 г., и определение № 6170/08.06.2023 г., постановено по адм. дело № 5350/2023 г., ВАС е приел, че жалбата на жалбоподателите не е просрочена, както и че доколкото УПИ Х - 38, 37 и УПИ УПИ VIII - 36 са включени в обхвата на одобреното изменение на плана, т. е. „са предмет на плана“, то жалбоподателите се явяват и заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

В производството пред административния съд са допуснати и приети две съдебно-технически експертизи. От заключението на вещото лице инж. С. се установява, че регулационната линия от действащия регулационен план, одобрен със заповед № РД-09-50- 255/19.06.1996 г. на главен архитект на район „Витоша“, изменен със заповед №РД-50-138/15.07.1999 г. на кмета на район „Витоша“, и границата по кадастрална карта межди УПИ VIII-36 и УПИ IX – 37, кв. 202 по плана на м. „Павлово - Бъкстон“ не съвпадат, като преди изработването на процесното изменение на подробния устройствен план /ПУП/ - ПР регулационната линия е навлизала в УПИ VIII-36 с 8 кв. м. и дълбочина около 23 м. Според вещото лице изменената регулационна линия с процесната заповед съвпада изцяло с границата по кадастралната карта и кадастралните регистри между поземлени имоти с идентификатори 68134.1931.1140 и 68134.1931.905. В заключението е посочено още, че регулационната линия след одобряването на процесния проект на ПУП – ИПР, не съвпада с регулационната линия и границата от кадастралния план, предхождащ изработването на кадастралната карта, което се изразява с 8 кв. м и дълбочина около 23 м. в западната част на УПИ VIII-36.

За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и жалбата да е подадена от заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, същата е неоснователна. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие със заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда още, че отразеното в заповедта материално-правно основание – чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е в съответствие с фактическото изменение на ПР, визирано в графичната част на заповедта. Позовайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С., съдът е обосновал извод, че регулационната граница по действащия регулационен план за процесната територия и границата по кадастрална карта межди УПИ VIII-36 и УПИ IX - 37 от кв. 202 не съвпадат, както и че с процесното изменение ПУП – ПР регулационна граница съвпада изцяло с кадастралната граница между поземлени имоти с идентификатори 68134.1931.1140 и 68134.1931.905 по действащата кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, което безспорно сочи на наличие на предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Според съда обстоятелството дали кадастралните граници са нанесени правилно в кадастралната карта, е ирелевантно в настоящото производство, като нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП-ПР, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в кадастралната карта и да се изисква съвместно подаване на заявление от засегнатите от изменението собственици на съседни имоти.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед.

Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и във връзка със заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община, както и че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Законосъобразен е и извода на съда, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като в същата е посочено правно основание, което кореспондира на изложените фактически доводи.

Правилно административният съд е обосновал и извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. С одобреното със заповедта изменение на ПУП – ПР за УПИ IX – 37 „за ЖС“, УПИ X – 38, 37 „за ЖС“ и УПИ VIII – 36 „за ЖС“, кв. 202 по плана на гр. София, вътрешните регулационни линии се поставят по съответните кадастрални граници между имоти с идентификатори 68134.1931.1140, 68134.1931.905 и 68134.1931.1141. От събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на вещото лице инж. С. по приетата съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че регулационната граница между УПИ IX – 37 и УПИ VIII – 36, кв. 202, по действащия регулационен план, не съвпада с имотната граница по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, като същата навлиза в УПИ VIII – 36 с 8 кв. м. и дълбочина около 23 м. По делото се установява също така, че изменената регулационна граница между процесните имоти съвпада изцяло с имотната граница между поземлени имоти с идентификатори 68134.1931.1140 и 68134.1931.905 по одобрената и влязла в сила кадастрална карта. От изготвената към заключението на вещото лице инж. С. комбинирана скица се установява, че е налице и съвпадение между изменената регулационна граница с имотната и между поземлени имоти с идентификатори 68134.1931.1140 и 68134.1931.1141. Изложеното сочи на наличие на предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, визиран като правно основание за изменението на ПР в процесната заповед. Това правно основание е в съответствие с фактическото изменение на плана за регулация, визирано както в текстовата част на заповедта, така и в графичната част, неразделна част от заповедта. Следователно, изводът на административния съд, че заповедта се явява законосъобразна се базира на правилно прилагане хипотезата за изменение на ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Цитираната разпоредба съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП-ПР, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в кадастралната карта. Този вид изменение на ПУП-ПР не изисква съвместно подаване на заявление и от засегнатите от изменението собственици на съседни имоти, както и не е обвързано със съгласието на посочените собственици. Единственото условие е кадастралната карта да е влязла в сила, респ. нейното изменение, и да е налице разминаване на кадастралните граници с регулационните по действащия ПУП. Т. разминаване в случая категорично се установява по делото, доколкото част от регулационните граници на процесните УПИ-та по действащия регулационен план за м. „Павлово – Бъкстон“, район „Витоша“, одобрен със заповед № РД-09-50- 255/19.06.1996 г. на главен архитект на район „Витоша“, Столична община, и изменен със заповед №РД-50-138/15.07.1999 г. на кмета на район „Витоша“, Столична община, се разминават с кадастралните такива по одобрената със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, кадастрална карта. В тази връзка следва да се има предвид, че се явява ирелеватно в случая обстоятелството, че регулационната граница след процесното изменение не съвпада с регулационната линия и граница по кадастралния план, предхождащ одобряването на кадастралната карта, тъй като приложима в настоящата хипотеза е одобрената и влязла в сила кадастрална карта. По отношение на тази кадастрална карта, противно на изложеното в касационната жалба, съдът не би могъл да упражни косвен съдебен контрол, доколкото това в съдебно-административното производство по отношение на административни актове е принципно недопустимо, като аналогична разпоредба на чл. 17 от ГПК в процесуалните закони в областта на административното право не е налице, доколкото в съдебно-административното производство се упражнява само пряк съдебен контрол върху административните актове.

Неоснователно се явява и възражението на касаторите, че с одобряване на процесното изменение на ПУП – ПР е нарушена разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, поради липса на съгласие във формата на заявлението и липса на предварителен договор с нотариална заверка на подписите от страна на касаторите. В случая плана е процедиран при условията на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което изключва необходимостта от съгласието на касаторите, като това основание се явява и специално по отношение на това по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, на което се позовават касаторите. В тази връзка следва да се има предвид също така, че цитираната от съда съдебна практика на ВАС касае различни от процесната хипотези, свързани от една страна с изменение на ПУП на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, а от друга страна свързани с липсата на несъответствие между регулационни граници и имотни такива.

При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касаторите. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С., е обсъдена заедно с останалите доказателства.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София град е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника главен архитект на район „Витоша“, Столична община, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят такова в размер на 50 лева, определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а от Наредба за заплащане на правната помощ. Основателно се явява и искането на ответниците И. И., М. И. и Л. И. за присъждане на съдебни разноски, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8195 от 28.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11176/2020 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Л. В., с [ЕГН], С. К., с [ЕГН], Л. Й., с [ЕГН], и И. О., с [ЕГН], да заплатят по-равно на Столична община сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Л. В., с [ЕГН], С. К., с [ЕГН], Л. Й., с [ЕГН], и И. О., с [ЕГН], да заплатят по-равно на И. И., с [ЕГН], М. И., с [ЕГН], и Л. И., с [ЕГН], сумата в размер на 2000 /две хиляди/ лева, представляваща разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА