Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. П. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 2108/2024 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“/“ОДОП“/ – В. Т. при ЦУ на НАП срещу Решение № 65/12.01.2024 г. постановено по адм. дело № 159/2023 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04000522004416-091-001/03.04.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т. потвърден с Решение № 52/20.06.2023 г. на Директора на Дирекция “ОДОП“ – В. Т. при ЦУ на НАП, с който по отношение на „ДИМ-Д. И. М. ООД за 2021г. са установени задължения за корпоративен данък в размер на 60 165,88 лв. и лихви в размер на 4 850,26 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът неправилно е кредитирал заключението на проведените в съдебното производство съдебно икономическа и оценителска експертиза относно определяне пазарната цена на процесните имоти, като необосновано не е зачел експертната оценка, изготвена в ревизионното производство, по която именно вещото лице се е съобразило изцяло с разпоредбите на Наредба Н-9 от 14 август 2006г. за реда и начина на прилагане на методите за определяне на пазарните цени. В резултат се счита за необоснован и изводът на съда, че в случая не е доказан фактическия състав на чл.16, ал.1 от ЗКПО, съответно дължимостта на вменените публични вземания по ЗКПО. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който жалбата на дружеството срещу ревизионния акт бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски за платена държавна такса за касационното обжалване и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и за производството пред касационната инстанция, общо в размер на 12 222,71 лева.

Ответната страна – „ДИМ-Д. И. М. ООД, чрез процесуалния представител адв. Ц., оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Видин е бил Ревизионен акт № Р-04000522004416-091-001/03.04.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т. потвърден с Решение № 52/20.06.2023 г. на Директора на Дирекция “ОДОП“ – В. Т. при ЦУ на НАП, с който по отношение на „ДИМ-Д. И. М. ООД за 2021г. са установени задължения за корпоративен данък в размер на 60 165,88 лв. и лихви в размер на 4 850,26 лв.

Органите по приходите са констатирали, че с нотариален акт №4/26,042021г. „ДИМ-Д. И. М. ООД е извършило продажба на недвижими имоти - земя и сгради на „ВП И. В. ЕООД за сумата от 206 400 лева. От представените счетоводни регистри на ревизираното дружество е установена балансова стойност на продадените активи, а именно: земя с инд.№10971.510.723; административна сграда с инд.№10971.510.723.1;

сграда автомивка с инд.№10971.510.723.2;

земя с инд.№10971.510.311;

земя с инд. №10971.510.725;

промишлена сграда – варов възел с инд. №10971.510.725.1;

промишлена сграда – работилница с инд. №10971.510.725.2.

С приобщената при ревизията техническа експертиза от 07.12.2021г. са установени пазарни цени единствено за земята, общо в размер на 776 749 лева, но стойността на сградите не е включена, поради лошото им състояние. Ревизиращият орган е приел, че са налице основания за прилагане на чл.16, ал.1 от ЗКПО, тъй като сделката е сключена при условия, чието изпълнение води до отклоняване от данъчно облагане. Органът е посочил, че ценовите условия по сключената сделка води до намаляване на данъчния финансов резултат на ревизираното дружество за 2021г., респ. до намаляване размера на дължимия корпоративен данък за посочената година. За определяне данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени, в хода на ревизионното производство е била приобщена техническа експертиза за определяне пазарните цени на недвижимите имоти, предмет на продажбата. Съобразявайки заключението на експертизата, ревизиращият екип е приел, че за 2021 г. търговското дружество е отчело приходи в по-нисък размер, поради което на основание чл.16, ал.1 от ЗКПО, е увеличил финансовия резултат на дружеството, със суми представляващи разлика между посочената в нотариалния акт цена, отразена като приход в счетоводството на последното и пазарната цена на имотите изчислена от експерта. В резултат на така извършеното увеличение са били установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2021 г. в размер на главница - 60 165.88 лева и лихви - 4 850.26 лева.

В хода на съдебното производство са назначени две експертизи (съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно икономическа (СИЕ), оспорени от процесуалния представител на данъчния директор. Съдът не е кредитирал заключението по назначената в хода на ревизионното производство експертиза.

За да отмени ревизионния акт, решаващият състав се е позовал на заключенията на СТЕ и СИЕ.

Решението е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя отмяна на съдебния акт и връщане на делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане.

Основният спор по делото е свързан с определянето на пазарната цена за продадените от ревизираното дружество недвижими имоти и съответно налице ли са основания за коригиране на финансовия резултатР в посока увеличение и съответно дължим ли е допълнително корпоративен данък и съответните лихви. В случая съдът е приел, че незаконосъобразно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗКПО, с аргумент, че сделката е сключена при условия, чието изпълнение води до отклоняване от данъчно облагане. Последната разпоредба визира, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. В решението си съдът е посочил, че пазарната цена се определя по методите, посочени в Наредба Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начина на прилагане на методите за определяне на пазарните цени (Наредбата). Намерил е, че изчисленията сторени от оценителя, чието заключение е приобщено в хода на ревизионното производство не почиват на методите на Наредбата, доколкото не са посочени от вещото лице конкретни съпоставими сделки, не са анализирани и отчетени в достатъчна степен конкретните характеристики на имотите, посочените аналози не са индивидуализирани по местонахождение, площ и други значими характеристики, с оглед преценка относно тяхната съпоставимост. Не така е сметнал за оценките дадени от експертите, назначени в съдебното производство. Въпросите зададени на вещите лица са както следва:

На експерта по СТЕ:

1. Да се даде заключение за пазарната цена на имотите по Нотариален акт №4 от 26.04.2021г., том II, рег.№2062, дело №167 от 2021г., като изрично посочи състоянието на всички сгради и приспадне обичайно необходимите средства за премахване и разчистване на негодните и застрашените строежи.

На експерта по СИЕ:

1. Вещото лице да определи размера на допълнителния корпоративен данък по ЗКПО по обжалвания ревизионен акт като вземе предвид не определената пазарна цена на имотите в ревизионното производство, а пазарната цена, определена в заключението на лицензирания оценител по настоящето дело.

2. Да изчисли размера на допълнителния корпоративен данък при цена на имотите в размер на 173 102 лева, а не въз основа на сумата от 776 749 лева.

3.Да определи размера на допълнителния корпоративен данък по ЗКПО по обжалвания ревизионен акт при пазарна цена на процесните имоти в размер на 145 995,98 лева.

Вещото лице по СТЕ в о. с. з. на 25.09.2023 г. е посочило, че общата стойност на сградите е 9 742 лева. Сградите съществуват на място и в момента, и са във вида в който са на снимките, не са използваеми и в лошо експлоатационно състояние. Посочило е, че е използван сравнителния метод за определяне на стойността на земята.Стойността на създаване, определя вещната стойност на сградите, те са стойност на създаване с остаряването /състоянието към момента/. Възстановителният метод е използван в комбинация.

В нито едно от двете заключения не се твърди да е използван който и да било от методите за определяне пазарната цена на имотите, визирани в Наредбата. По делото не са налице копия на нотариалните актове, послужили за определяне пазарните цени на процесните имоти.

Съгласно приложимите правила на чл.160, ал.1 ДОПК и чл.171, ал.2 и ал.4 от АПК, като инстанция по съществото на спора, съдът е длъжен да прояви процесуална активност, като събере всички относими за спора доказателства, да разпредели доказателствената тежест в процеса, да укаже за кои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства, вкл. и сам да назначи експертиза. От данните по делото обаче е видно, че съдът не е изпълнил задължението си по разпределение на доказателствената тежест, респ. за събиране на доказателства (нотариални актове), за необходимостта да назначи допълнителна експертиза, която да определи пазарните цени при съобразяване методите на Наредбата. Съдът неправилно е възприел размера на пазарната цена на имотите определен в хода на съдебното производство без тя да е определена по някои от методите регламентирани в Наредба Н-9 от 14.08.2006г.

Предвид тези съображения обжалваното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а делото да се върне на друг съдебен състав за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задълженията си по чл.163, ал.3 вр. чл.170, ал.1 от АПК да допусне съдебно-оценителна експертиза, която да отговори на въпроса каква е пазарната цена на процесните имоти, като събере като доказателства по делото нотариални актове за реално осъществени сделки, при съобразяване параметрите на процесните имоти, начина на образуване на цената и изискванията на Наредба Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начина на прилагане на методите за определяне на пазарните цени. В резултат на горното да даде отговор налице ли е основание за коригиране финансовия резултат на дружеството за процесната година и да изчисли какъв е размера на корпоративен данък за същата.

По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК настоящата инстанция не следва да се произнася по исканията на страните във връзка с разноските.

С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 65/12.01.2024 г. постановено по адм. дело № 159/2023 г. по описа на Административен съд – Видин и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Видин.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА