Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 2115/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Л. Д. ООД, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 7181 от 22.11.2023 г. постановено по адм. Дело № 411 по описа на Административен съд София – град за 2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р-22221020005010-091-001/21.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта му изменена и потвърдена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) с решение № 1877/10.12.2021 г., относно:

отказано право на приспадане на ДДС, в размер на 88 232.80 лв., заедно с начислените законни лихви, в размер на 79 657.71;

задължения за корпоративен данък - 3 653.74, включващо съответно начислените лихви.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Според касационния жалбоподател съдът неправилно не кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) по централния въпрос от предмета на доказване - дали по доставките са получени стоки и услуги и дали така получените стоки и услуги са използвани за последващи доставки и за дейността на ревизираното лице. От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че стоките и услугите са използвани за последващи доставки, по които са получени приходи от продажби и за дейността на ревизираното лице.

Според касатора идентификацията на лицето, подписало фактурата няма никакво отношение към това дали доставката е извършена реално или не. Процесните фактури са потвърдени от доставчиците и получателя по тях, като потвърждаването им следва от включването им в справките-декларации и в дневниците по ЗДДС.

Излага съображения, че от представените доказателства към всяка фактура се установява реалност на доставките, а ревизираното лице не може да отговаря за действията на трети лица, които вероятно са станали причина за издаването на процесния ревизионен акт. В тази насока се позовава на конкретна практика на СЕС.

Според касатора първоинстанционният съд не е изложил конкретни мотиви, във връзка със спорните доставки и не е обсъдил представените приемо-предавателни протоколи и договори, които съпътстват всяка от процесните фактури.

Касаторът твърди, че доставките са реални, поради което ревизионния акт е незаконосъобразен и по отношение на установените задължения по ЗКПО. Като допълнителен аргумент в тази насока посочва, че не е достатъчно основание за непризнаване на извършени разходи по реда на ЗКПО, нереалност на доставките. Позовава се на практиката на ВАС: Решение № 8484/02.08.2006 г. и Решение № 12837/13.12.2006 г. на ВАС и дадените задължителни за органите указанията в писмо изх. № 91-00- 321/08.11.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Твърди, че не е взета предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2, съгласно която непризнати приходи за данъчни цели са приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26 ЗКПО, до размера на непризнатите разходи.

Според касатора, първоинстанционният съд е извършил съществено процесуално нарушение, довело до постановяване на необосновано решение, тъй като е трябвало да назначи повторна експертиза, която да изясни по безспорен начин реалността на доставките, както и допълването на информацията за изключеното в предходната експертиза дружество „А. М. ЕООД.

В последното съдебно заседание, процесуалният представител на касатора е посочил, че не поддържа искането за назначаване на нова експертиза, тъй като такова искане е недопустимо в касационното производство и е представил нови писмени доказателства - снимки от рекламни материали на билбордове, на магазини, които са изработени от ревизираното лице.

Иска решението да бъде отменено, като вместо него бъде отменен РА. Алтернативно иска делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на административния съд.

Претендира разноски по делото, съобразно представен списък.

Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Б., оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 511 лв.

Върховна прокуратура на Р. Б. чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Дава предложение решението, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 218, ал. 1АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу цитирания по – горе ревизионен акт за установените с него задължения за ДДС и задължения за корпоративен данък, първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на доставките по издадените фактури от „А. М. “ ЕООД, „М. Д. ти “ ЕООД, „Албастра строй груп” ЕООД, „А. П. ЕООД, „Гранд“ ЕООД, „А. Д. 88“ ЕООД, „В. С. 70“ ЕООД, „Н. И. ЕООД, „В. К. ЕООД, „Г. С. “ ЕООД, „С. Т. И. ЕООД, „Л. Ш. ЕООД, „АЕБ Секюрити сървисис“ ЕООД, „Ю. Т. груп “ ЕООД, „А. А. “ ЕООД, „Лучия 2018“ ЕООД, „Оптима - 2016“ ЕООД“, „Г. М. ЕООД, „Мишонекс“ ЕООД, „Импос 2012“ ЕООД, „Ветурс“ ЕООД, „Волонтар“ ЕООД, „Пропърти инженеринг 07 Груп“ ЕООД, „ВРС Интернешънал“ ЕООД, „АЕ груп 2018“ ЕООД, „ИЗИ П. Н. ЕООД, „Димекс-М“ ЕООД и „РВП - Груп“ ЕООД, а във връзка с установените задължения за корпоративен данък е приел, че ревизионния акт е законосъобразен, тъй като разходите по спорните фактури, издадени от горепосочените доставчици, не са документално обосновани и изключват признаването на тези разходи за данъчни цели, съобразно разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО.

Съдът е приел, че с ревизионния акт правилно е отказано признаването на данъчен кредит по фактури, издадени от„А. М. “ ЕООД, „М. Д. Ти“ ЕООД, „Албаста строй груп“ ЕООД, „АРТ Порта“ ЕООД, „Гранд“ ЕООД, „А. Д. 88“ ЕООД, „В. С. 70“ ЕООД, „Н. И. ЕООД, „В. К. ЕООД, „Г. С. ЕООД, „Стиф – Т. И. ЕООД, „Л. Ш. ЕООД, „АЕБ Секюрити сървисис“ ЕООД, „Ю. Т. груп“ ЕООД, „А. А. ЕООД, „Лучия 2018“ ЕООД, „Оптима - 2016“ ЕООД“, „Г. М. ЕООД, „Мишонекс“ ЕООД, „Импос 2012“ ЕООД, „Ветурс“ ЕООД, „Волонтар“ ЕООД, „Пропърти инженеринг 07 Груп“ ЕООД, „ВРС Интернешънал“ ЕООД, „АЕ груп 2018“ ЕООД, „ИЗИ П. Н. ЕООД, „Димекс-М“ ЕООД и „РВП - груп“ ЕООД, тъй като доставките на стоки и услуги не са реално осъществени. За да достигне до този извод съдът е кредитирал заключението по ССчЕ само във връзка с отговорите по първите два пункта - за отразяване на фактурите в „счетоводните регистри“ по ЗДДС и за осчетоводяване на извършени плащания. Съдът не е приел становището на вещото лице, че „получените по доставките стоки и услуги“ са използвани за последващи доставки, по които са получени приходи от продажби...“, тъй като не е приел за доказан основният спорен факт, а именно, че са осъществени реални доставки. Според съда наличието на данъчни фактури и приемо-предавателни протоколи (ППП) не се приема (вкл. от съдебната практика) като достатъчно доказателство за удостоверяване реалността на спорни доставки. Съдът е обсъдил и заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза и е приел, че от него се установява, че подписите върху фактурите, ППП и договорите с „М. Д. Ти“ ЕООД, „АРТ Порта“ ЕООД, „Стиф–Т. И. ЕООД и „Л. Ш. ЕООД, не са положени от управителите на тези доставчици, а само върху фактура № [интернет адрес] г. , подписът е положен от управителя. Съдът е изложил съображения, че издател на част от спорните фактури е едно и също физическо лице - И. Т. П. за „Оптима - 2016“ ЕООД и „Ветурнс“ ЕООД, а за „Голдънстайл“ ЕООД, „АЕБ Секюрити сървисиз“ ЕООД и „Юръп трейд груп“ ЕООД - Д. С. П..

Първоинстанционният съд е споделил извода на ревизиращите органи, че „Л. Д. ООД е участвало в симулативни сделки и спорните доставки не са реални, поради което е направил извод за законосъобразност на ревизионния акт в тази част.

По отношение задълженията за корпоративен данък съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 26, т. 2 ЗКПО, тъй като законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството с данъчната основа на доставките, по които е отказано правото на данъчен кредит по ЗДДС.

Обжалваното решение е неправилно постановено.

Реалността на доставките на стоки и/или услуги е основна предпоставка за правото на данъчен кредит съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Това означава, че наличието на договор и фактура обективират облигационните правоотношения, възникнали между получателя и неговия доставчик, но не са доказателства за реалното предаване на стоката и/или изпълнението на услугата, поради което за тях е необходимо да се представят безспорни доказателства за тяхното реализиране – предаване и приемане на стоката и/или предаване на резултата на услугата.

Първоинстанционният съд подробно е описал фактите и обстоятелствата по делото, както и констатациите на приходните органи в ревизионния акт. В същото време обаче съдът не е изложил собствени мотиви по съществото на спора по отделните доставки по издадените фактури от „А. М. ЕООД, „М. Д. Ти“ ЕООД, „А. С. Г. ЕООД, „АРТ Порта“ ЕООД, „Гранд“ ЕООД, „АРТ Дизайн 88“ ЕООД, „В. С. 70“ ЕООД, „Н. И. ЕООД, „ВАН Кепитал“ ЕООД, „Г. С. ЕООД, „Стиф - Т. И. ЕООД, „Л. Ш. ЕООД, „АЕБ С. С. ЕООД, „Ю. Т. Г. ЕООД, „А. А. ЕООД, „Лучия 2018“ ЕООД, „Оптима - 2016“ ЕООД“, „Г. М. ЕООД, „Мишонекс“ ЕООД, „Импос 2012“ ЕООД, „Ветурс“ ЕООД, „Волонтар“ ЕООД, „П. И. 07 ГРУП“ ЕООД, „ВРС Интернешънъл“ ЕООД, „АЕ груп 2018“ ЕООД, „И. П. Н. ЕООД, „Димекс-М“ ЕООД и „РВП - Груп“ ЕООД.

По време на ревизията са представени множество доказателства във връзка с процесните фактури – рамкови договори, договори за рекламни услуги, договори за интернет реклама, договори, ценови оферти към договори, ценови листи към рамкови договори, ППП, компютърни визуализации, доказателства за последваща реализация, намиращи се в приложенията към делото. Съдът не е обсъдил поотделно доставките от всеки един от посочените по – горе доставчици, не е посочил конкретния вид на всяка от спорните доставки, не е обсъдил същността на договореностите на страните по доставките и доказателствата, които са представени за тях и не е направил конкретни правни изводи за всяка доставка. Обобщаването чрез преповтаряне на констатациите на приходните органи не може да замести собствените мотиви на съда по съществото на спора, тъй като само въз основа на тях може да се обоснове и крайния резултат по делото. В тази връзка основателни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е разграничил доставките по отделните доставчици и техния предмет и, както вече се посочи не е обсъдил доказателствата по всяка една от доставките (или групово, ако е налице един и същи предмет), едва след прецизно обсъждане на всички доставки, предмет на спора, съдът трябва да направи и правни изводи по съществото на спора. Липсата на мотиви по съществото на правния спор не може да се замести от повтаряне на установеното от приходните органи в ревизионното производство и то е основание за отмяна на постановения от него съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

При така установеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и подлежи на отмяна на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане съдът следва да обсъди всяка доставка от посочените доставчици, да отговори на възраженията на страните, да обсъди становищата и на двете страни и въз основа на установените факти и обстоятелства не само в ревизионното, но и в съдебното производство, да постанови съдебния си акт. Съдът следва да обсъди и представените за първи път пред касационна инстанция доказателства и ако прецени да уважи искането на ревизираното лице за допускане на повторна ССЕ.

При този изход на делото настоящият съдебен състав не се произнася по разноските предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, поради което при новото разглеждане на делото и в зависимост от неговия изход новият съдебен състав на първата инстанция ще следва да се произнесе по разноските.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 7181 от 22.11.2023 г. постановено по адм. Дело № 411 по описа на Административен съд София – град за 2022 г.

ВРЪЩА делото на Административен съд София – град за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА