Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар С. П. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 2152/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/

Образувано е по касационна жалба от "С. строй 2009" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 7827/ 14.12.2023г. по адм. дело № 11103/2022г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в нарушение на чл. 226, ал.1 АПК съдът е отхвърлил искането на дружеството за допускане на ССчЕ, която да изследва бъдещите икономически ползи за ревизирания от спорните доставки. Намира, че РА е нищожен, тъй като електронните документи в ревизионното производство не са подписани от приходните органи с квалифициран електронен подпис. Сочи, че съдът не е обсъдил събраните писмени доказателства, които установяват възможността на доставчиците на РЛ да осъществят доставките по непризнатите за данъчни цели фактури. Акцентира, че обезпечеността на доставчика да изпълни услугата не представлява самостоятелно основание за отказ от право на приспадане на данъчен кредит. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и прогласяване на нищожност на оспорения РА, а при условията на евентуалност – отмяна на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "Обжалвана и данъчно осигурителна практика" /ОДОП/ - София, чрез процесуален представител, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по адм. д. № 11103/2022 г. на АССГ е образувано в изпълнение на Решение № 11089/05.12.2022 г. по адм. д. № 6100/2022 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, с което е отменено Решение № 2087/29.03.2022г. по адм. дело № 2688/2021г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ №Р-22220619008448-091-001/07.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение №1661/02.11.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП"- София, с която на "С. строй 2009" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 106 719,20 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер на 30 515,40 лв. за данъчни периоди от м.01.2016 г. до м. 12.2016 г.; за м. 03, 05, 07, 08, 10 и 12.2017 г.; м. 01, 02, 08, 10, 11 и 12.2018 г.; доначислен е ДДС в размер на 1 572,97 лв. за извършено вътреобщностно придобиване за данъчен период м. 02.2018 г. и са установени задължения по ЗКПО за корпоративен данък за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 53 359,60 лв. в резултат на непризнати за данъчни цели разходи по фактури, издадени от „Велос трейдинг“ ЕООД, „Депси 63“ ЕООД и „Френдс груп“ ЕООД, ведно с лихви за забава в общ размер на 11 725,73 лв.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и в предвидената форма след проведено ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че РА, ЗВР и РД са подписани с квалифицирани електронни подписи, за което от ответника са представени удостоверения от доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги на хартиен и магнитен носител. Съобразил е още, че съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза, ревизионният акт е подписан с квалифицирани електронни подписи по смисъла на Регламент № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета, издадени от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, като всички поставени подписи са валидни към момента на поставянето им.

Относно издадената от DOORHAN S.R.O. фактура №330/01.02.2018г., с предмет – врати, от ревизираното лице са представени копие на фактурата, пакетиращ лист и транспортен документ – ЧМР. След извършена в информационната система на НАП проверка органите по приходите са установили, че дружеството е включило фактурата в дневника за покупки за м. 02.2018 г., но не е издало протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, с който да начисли данъка и да включи протокола в дневника за продажби, оглед на което е прието, че задълженото лице не е изпълнило изискванията на чл. 84 от ЗДДС, поради което допълнително е начислен ДДС в размер на 1 572,97 лв.

По фактурите, издадени от „Велос трейдинг“ЕООД, „Депси 63“ ЕООД и „Френдс груп 1“ ЕООД, доставчиците не са открити на декларираните адреси при извършените насрещни проверки и не са представили доказателства. В информационните системи на НАП е отразено, че същите са дерегистрирани по инициатива на органи по приходите на основание чл. 176 от ЗДДС във връзка с установени данъчни нарушения или непогасени публични задължения. Издателите на фактурите не са ги включили в дневниците за продажби, с изключение на „Ф. Г. 1“ ЕООД, който е включил част от фактурите в отчетните си регистри. Установено е, че доставчиците не са разполагали с материален, технически и кадрови ресурс за извършване на доставките, а част от тях декларират предмет на дейност, неотносим към спорните сделки и нямат регистрирани фискални устройства с дистанционна връзка с НАП.

По отношение на доставките от „Велос трейдинг“ ЕООД за данъчни периоди от м. 01.2016 г. до м. 05.2016 г., от м. 07.2016 г. до м. 12.2016 г., от м. 03.2017 г. до м. 05. 2017 г., м. 07.2017 г., м. 10.2017 г., м. 12.2017 г., м. 02.2018 г., м. 08.2018 г. и от м. 10.2018 г. до м. 12.2018 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 39 154,67 лв. по 83 фактури, с посочен предмет – бизнес анализ на пазара в Сърбия, бизнес анализ на пазара в Македония, консултантски услуги, бизнес анализ на пазара в Турция, СЕО оптимизация, разпространение на рекламни материали, рекламни публикации в интернет, билборд реклама, търсене на бизнес партньори и пазари, боядисване на каси, крепежи, ремонт на машини, монтаж на бариери, вътрешен транспорт, маркетингови дейности, обучение на персонал, услуги за подбор на персонал, монтаж на каси, монтаж на врати, боядисване на панели. В хода на ревизионното производство от дружеството са представени копия на спорните фактури, ведно с фискални бонове за плащане в брой, счетоводен регистър на сметка 401-2 /Доставчици/, по която са отчетени разходите по спорните фактури и плащанията, приемо - предавателни протоколи и договори, сключени между "С. строй 2009" ЕООД като възложител и „Велос трейдинг“ ЕООД – изпълнител.

При новото разглеждане на делото са представени Договор за извършване на бизнес анализ на пазара, сключен на 19.05.2016 г. между „Велос трейдинг“ ЕООД и „Бизнес мениджмънт сървисиз“ ООД за цялостен бизнес анализ на пазара в Р. С. и Р. М. фактурата за пряката доставка от „Велос трейдинг“ ЕООД на „С. строй 2009“ ЕООД със същия предмет, приемо – предавателен протокол от 25.05.2016 г., сключен между „Велос трейдинг“ ЕООД И „С. строй 2009“ ЕООД и Доклад с предмет Анализ на пазара в Сърбия и Македония на врати и изтривалки, с възложител „С. строй 2009“ ЕООД и изпълнител „Велос трейдинг“ ЕООД. По фактура № 251/27. 05. 2016г., с предмет на доставките „консултантски услуги“, издадена от „Велос трейдинг“ ЕООД е представен Доклад с предмет „Анализ с цел подобряване на управлението и развитието на търговското предприятие „С. строй 2009“ ЕООД и приемо – предавателен протокол от 01.06.2016 г. за приемане на приложения доклад.

Досежно фактурите от „Депси 63“ЕООД, за данъчни периоди от м. 01.2016 г. до м. 07.2016 г., от м. 09.2016 г. до м. 12.2016 г., м. 03.2017 г., м. 05.2017 г., м. 07.2017 г., м. 08. 2017 г., м. 10.2017 г., м. 12.2017 г., м. 02.2018 г., м. 08.2018 г., м. 10.2018 г. и м. 11.2018 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 59 698,53 лв. по 83 фактури, с предмет – рекламни публикации в интернет, боядисване на ламели, монтаж на первази за входни врати, СЕО анализ, крепежни елементи, вътрешен транспорт, разработване на нов продукт, изследване на пазара за изтривалки в Сърбия, билборд реклама и офис аксесоари. В хода на ревизионното производство от ревизирания са представени копия на спорните фактури, ведно с фискални бележки за плащане в брой, счетоводен регистър на сметка 401-2 /Доставчици/, по която са отчетени разходите по спорните фактури и плащанията, приемо-предавателни протоколи и договори, сключени между "С. строй 2009" ЕООД-възложител и „Депси 63“ЕООД-изпълнител.

При новото разглеждане на делото са приети Договор за проучване на пазара в Р. Р. сключен на 18.03.2016 г. между „Депси 63“ ЕООД и „Бизнес мениджмънт сървисиз“ ООД за проучване и анализ на пазара в Р. Р. фактурата за пряката доставка от „Депси 63“ ЕООД на „С. строй 2009“ ЕООД със същия предмет, приемо– предавателен протокол от 04.04.2016 г., сключен между „Депси 63“ ЕООД и „С. строй 2009“ ЕООД и Доклад с предмет Анализ на пазара в Румъния на врати и изтривалки, с възложител „С. строй 2009“ ЕООД и изпълнител „Депси 63“ ЕООД. Идентични като вид и съдържание писмени доказателства са представени и по фактура № 395/23. 03. 2016 г., с предмет на доставката „проучване на пазара в Сърбия“, издадена от „Депси 63“ ЕООД с получател „С. строй 2009“ ЕООД.

Относно „Френдс груп 1“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7 866,00 лв. по 8 фактури, издадени от „Ф. Г. 1“ ЕООД, с предмет – монтаж на врати, крепежи, вътрешен транспорт, СЕО оптимизация, рекламни публикации, боядисване на врати, каси за врати, изработка и монтаж на метални конструкции, кроене и боядисване на панели, монтаж на каси и первази, рекламни публикации в интернет и транспортна услуга. В хода на ревизионното производство от дружеството са представени копия на спорните фактури, ведно с фискални бележки за плащане в брой, приемо - предавателни протоколи и договори, сключени между "С. строй 2009" ЕООД - възложител и „Френдс груп 1“ ЕООД-изпълнител.

След анализ на събраните доказателства ревизиращите са приели, че доставките по горепосочените фактури не са реално изпълнени, с оглед на което са отказали признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях.

При новото разглеждане на делото са приобщени доказателствата от първоначалното съдебно производство. Прието е и заключение по съдебно–техническа експертиза, което съдът е кредитирал изцяло. Вещото лице е уточнило, че електронните подписи на органите по приходите, подписали ЗВР, РД и РА, отговарят на определението по чл. 3, точка 12 от Регламент № 910/2014 и на изискванията, за да може един електронен подпис да се счита за „квалифициран електронен подпис“.

След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че не са установени материалноправните изисквания за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит на ревизирания по спорните доставки, както и добросъвестността на задълженото лице.

Спрямо издадената от DOORHAN S.R.O. фактура № 330/01.02.2018г. с предмет – врати, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗДДС, според която начисляването на данъка се извършва с протокол, който се издава в срок от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем от получателя по доставката, и е формирал извод, че жалбоподателят не е представил доказателства, които да оборват констатациите на органите по приходите, нито е оспорил с конкретни възражения техните правни изводи.

Относно фактурите, издадени от „Велос трейдинг“ЕООД, „Депси 63“ ЕООД и „Френдс груп 1“ ЕООД, решаващият състав е отчел, че доставките не са изпълнени чрез подизпълнители, а доставчиците, които са издали фактурите, нямат ресурс за изпълнение на предмета на доставките. Подчертал е, че за доставките за изготвяне на бизнес – анализи от подизпълнители са представени само договори, но не и фактури и доказателства за тяхното деклариране. Наред с това е изтъкнал, че приложените доклади са със съдържание, което не може да се оцени като полезно за икономическата дейност на стопанския субект, като дори и да се приеме, че обективираното в тях е възможно да допринася за нея, то не се доказва, че докладите са изготвени от издателите на фактурите пряко или чрез подизпълнители. Съдът е формирал извод, че в случая липсват и не са приложени доказателства за фактически извършените от тези доставчици дейности, от кого и как са осъществени, какви разходи са направени за изпълнението, както и получаването на доставките от ревизирания. Приел е, че декларираната от „В. Т. ЕООД основна икономическа дейност „търговия на дребно в неспециализирани магазини“ и от „Депси 63“ ЕООД „търговия на едро с плодове и зеленчуци“ е неотносима към предмета на доставките. Посочил е, че не са налице доказателства доставчиците да са разполагали с необходимия кадрови ресурс, който да обезпечи изпълнението на фактурираните услуги, които са със специфичен характер.

Изводът за нереалност на спорните доставки е обусловил крайното заключение за наличие на основанието по чл. 26, т.2 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение с документално необоснованите разходи за услуги по процесните фактури. В обобщение съдът е приел, че допълнителните задължения по ЗКПО за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са законосъобразно установени и точно определени, ведно със следващите се лихви за забава.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но е необходимо допълване на изложените мотиви.

Неоснователни са доводите на касатора, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отхвърляне на направеното при новото разглеждане на делото доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за бъдещите икономически ползи за ревизираното дружество от придобитите нематериални активи по спорните фактури. Дори и да се приеме, че в случая, с оглед указанията на ВАС и посоченото от него първо незаконосъобразно процесуално действие при новото разглеждане на делото е било допустимо провеждането на нова ССчЕ с така формулираната от дружеството задача, то отхвърлянето на това доказателствено искане не би могло да представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като касае събирането на неотносимо към предмета на спора доказателство. Макар първостепенният съд да е изложил непрецизни мотиви относно необходимостта "получателят да се ползва от резултата от доставките" и "да се оцени като полезно за икономическата дейност на ревизирания", то от контекста на изложеното е ясно, че иде реч за последващото използване на услугите за целите на облагаемите доставки на ревизирания, но не и за бъдещите икономически ползи по смисъла на МСС 38 – „Нематириални активи“. Същите не са част от фактическия състав, чието проявление обуславя възникването и упражняването на правото на данъчен кредит, нито рефлектират върху преценката за документална обоснованост на осчетоводените по фактурите разходи, с оглед на което са неотносими към спора и не са в корелация с формираната от съда крайна воля.

Несподелима е тезата в касационната жалба, че оспореният РА е нищожен, тъй като не е подписан с квалифицирани електронни подписи. В тази връзка правилно първостепенният съд е кредитирал заключението на вещото лице по проведената СТЕ, подкрепено от представените от доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги удостоверения за КЕП в електронен формат. Вещото лице изрично е заявило, че електронните подписи на приходните органи, подписали ЗВР, РД и РА, отговарят на определението по чл. 3, т.12 от Регламент 910/2014 и на изискванията, за да може един подпис да се счита за "квалифициран електронен подпис". При този отговор на експерта не би могло да се приеме, че е налице идентичност на фактическия състав, при който е постановено цитираното от касатора решение на ВАС по адм. дело № 5215/2023г., в хода на което от заключението по СКЕ е установено, че представените по делото удостоверения не са "квалифицирани електронни подписи" по смисъла на Регламент № 910/2014г., тъй като вписаният в тях адрес е неактуален и не би могла да бъде извършена проверка за периода им на валидност. Като допълнителен, но не и основен мотив е изтъкнато непрецизното посочване в сертификатите на титуляра на електронните подписи поради обстоятелството, че ТД на НАП - В. Т. не е юридическо лице, но това обстоятелство само по себе си не би могло да мотивира извод, че положените електронни подписи не са квалифицирани, тъй като посочения в сертификатите ЕИК е на юридическото лице НАП.

Принципно правилно първостепенния съд е съобразил, че спорът между страните не е за формалните, а за материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, във връзка с които са и изложените от него лаконични мотиви. В унисон с практиката на ВАС и тълкуванията на СЕС, решаващият състав е уточнил, че наличието на фактура и нейното надлежно осчетоводяване от получателя не са достатъчни да обосноват с необходимата степен на убедителност заключението, че доставката е реално извършена. СЕС е последователен в становището си, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink Cofreth AG Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11.

Именно необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките е мотивирало СЕС многократно да подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на осъществена доставка било то на стока или на услуга. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка".

Действително, както касаторът основателно поддържа, неустановеността на материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика не би могла да е самостоятелно основание да се откаже данъчно предимство на получателя по облагаема доставка. Съобразно т. 46 - 53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, когато "доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган". Това разбиране е застъпено и в решението по дело С-18/13, в което СЕС подчертава, че "само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица."

Гореизложеното сочи, че определяща за дължимата преценка е конкретната преценка на всички събрани доказателства, ценени поотделно и в своята съвкупност, а от там и следващите от тях фактически и правни изводи.

В този аспект правилен е крайният извод на първостепенния съд, че ангажираните към фактурите от „Велос трейдинг“ЕООД, „Депси 63“ ЕООД и „Френдс груп 1“ ЕООД доказателства не установяват главно и пълно реалното извършване на обективираните в тях услуги. Както в хода на ревизията, така и на съдебно производство не е установено къде, как и от кого са извършени на спорните услуги и как резултат от тях е използван за целите на последващите облагаеми доставки на ревизирания. Техният предмет също е неконкретизиран, а от там и верността на съставените приемо - предавателени протоколи е останала неподкрепена от други относими доказателства. При липсата на достатъчно индивидуализиращи белези, сочещи вида на услугите, представените съпътстващи документи не могат да се обвържат пряко с процесните фактури. В представените договори между страните предметът на услугите също е определен общо, без конкретни уговорки и параметри на доставките и то без да е уточнено как е определена тяхната цена.

Относно фактурираните доставки на бизнес анализи на пазара в Сърбия, Македония и Турция, представените при новото разглеждане на делото доказателства за изпълнението им от подизпълнител са недопустими на основание чл. 226, ал.2 АПК, тъй като не са могли да бъдат неизвестни за страната при първоначалното разглеждане на делото. Тяхната вярност не е подкрепена от други съпътстващи доказателства, с оглед на което съдържанието им не би могло да бъде кредитирано като вярно и да установи резултата от услугите и предаването му на получателя.

За доставките на рекламни материали, рекламни публикации в Интернет, билборд реклама и търсене на бизнес партньори също не са ангажирани подкрепящи се по между си доказателства, които да установят техния вид, рекламно послание, сайтове, в които са публикувани, както и местонахождението на рекламните билбордове, които биха могли да мотивират с достатъчна степен на убедителност извода, че услугите са извършени и съдържанието на съставените приемо-предавателни протоколи е истинно.

Неустановено е останало и извършването на услугите по боядисване на каси, крепежи, ремонт на машини, монтаж на бариери, вътрешен транспорт, маркетингови дейности, подбор и обучение на персонал, монтаж на каси, врати и боядисване на панели, за които не са събрани доказателства къде и как са извършени, какъв е резултатът от проведения подбор, въз основа на него нает ли е персонал и за какво е обучаван. При липсата на конкретика на дължимия от изпълнителите резултат от услугите, представените приемо - предавателни протоколи не могат да се обвържат както с представените фактури, така и с останалите съпътстващи доказателства. Верността на съдържащите се в тях диспозитивни и свидетелстващи изявления се разколебава от непредставянето на доказателства за разплащане по фактурите, което би могло да се цени като индиция за реалност на доставките. Установено е обаче, че представените касови бонове не са издадени от доставчиците, който нямат регистрирани фискални устройства и са декларирали основна икономическа дейност с предмет, неотносим към спорните доставки. Те не са включили преобладаващата част от спорните фактурите в ДП и СД по ЗДДС, което не е пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане, но наред с липсата на материална и кадрова обезпеченост за доставките сочи към наличие на обективни данни, че фактурираните стопански операции не са действително извършени. Доставките са абсолютно симулативни, а този извод изключва възможността на получателя по тях да се признае претендираното данъчно предимство.

Относно спорната ВОП и увеличението на финансовия резултат на дружеството по ЗКПО с разходите за процесните услуги, който не са реално извършени, в касационната жалба липсват каквито и да е доводи, а осъществената от настоящия състав дължима проверка за спазването на материалния закон сочи, че и в тази му част обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА в потвърдената му от решаващия орган част, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 12 805,71 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, състав на Първо отделение на ВАС

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7827/14.12.2023 г., постановено по адм. д. № 11103/2022 г. по описа на Административен съд - София град.

ОСЪЖДА "С. строй 2009" ЕООД, гр. София да заплати на НАП сумата от 12 805,71 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА