Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Х. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя Т. Х. по административно дело № 2290/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1, изречение второ от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

Образувано е по касационна жалба на „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД, чрез адвокат В. Т., срещу решение № 30 от 11.01.2024 г., постановено по адм. дело № 1249/2023 г. по описа на Административен съд София-област. С оспорения съдебен акт е отхвърлената жалбата на дружеството против решение № 888 от 21.09.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-268/2023 г., с което е установено, по т. 1 че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД и по т. 2, че не е извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК от страна на „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД. С касационната жалба се твърди незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отмени решението на КЗК или алтернативно да се върне делото на АССО за ново произнася със задължителни указания. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Комисията за защита на конкуренцията, представлявана от редовно упълномощен процесуален представител, заявява искане касационната жалба да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответникът – „ИП – Метал 2020“ ЕООД, чрез упълномощен адв. В. К., в писмен отговор и в открито съдебно заседание, излага съображения за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Претендира разноски пред касационна инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд – София област е образувано по жалба на „ГЕОПС - ГВ“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адвокат С. Й., против решение № 888 от 21.09.2023 г. постановено от КЗК по преписка № КЗК-268/2023 г., с което е установено, по т. 1 че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД и по т. 2, че не е извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК от страна на „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД.

С оспорения съдебен акт, съдът е отхвърлил жалбата на „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД. За да стигне до този резултат, първоинстанционния съд е приел, че административният акт е издаден от компетентния за това орган, при изискуемия кворум, в пределите на правомощията на Комисията и в предвидената от закона форма. Приел е, че не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Относно материалната законосъобразност на решението на КЗК, първоинстанционният съд е установил, че дружествата са предприятия по смисъла на ЗЗК и са преки конкуренти на пазара на производство и продажба на метални изделия, в това число и на метални сандъци – сандъци за съхранение на сондажна ядка на територията на страната. По отношение на приложението на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, е приел, че управителя на „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД – Г. В. се е възползвал от предоставената възможност за облекчена регистрация на промишлен дизайн на сандъци за съхранение на сондажни ядки, със знанието за тяхната известност и присъствие от около 18 години на релевантния пазар, с което правно действие, предвид настъпилия резултат от нарушаването на договор между „Д. П. М. Челопеч“ ЕАД и „ИП-Метал 2020“ ЕООД, „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД е нарушил лоялната конкуренция, което е направено с цел да се препятства дейността на конкурентите на съответния пазар при производството и продажба на такива продукти. С оглед на обстоятелството, че посоченото поведение представлява нарушение на чл. 36, ал. 1, не е приложима разпоредбата на чл. 29 ЗЗК. Приел е, че при определянето на размера на наложената имуществена санкция правилно са взети предвид тежестта и продължителността на нарушението, поради което е законосъобразна.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал и обстойно обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано.

Относно материалната законосъобразност на решението, следва да бъде посочено на първо място, че разпоредбата на чл. 29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция, налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулативност: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент.

По отношение на първия елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно 1, т. 13 от ДР на ЗЗК, "стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. В този смисъл действието или бездействието трябва да засяга "съответен пазар", който се състои от "продуктов пазар", включващ всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимнозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени ( 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗЗК) и "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимнозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони ( 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗЗК). Точното дефиниране на съответния пазар е задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност. Само тогава може да бъде определено дали поведението на участниците на този пазар е нелоялно, съответно да бъде изследвано доколко то влияе негативно на конкуренцията.

Вторият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда изследваното поведение да бъде в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно легалната дефиниция в 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Анализът на разпоредбата показва, че поведението на един субект влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика както когато нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношения и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар.

Третият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Следва да бъде подчертано, че за да бъде реално или потенциално увреден интереса на даден конкурент, трябва да са настъпили неблагоприятни последици на съответния пазар. Тези неблагоприятни последици могат да се състоят както в прякото настъпване на определена вреда, така и в създаването на потенциал от нейното настъпване. Акцентът е върху увреждането, върху негативните последици, които поведението, противоречащо на добросъвестната търговска практика, поражда върху функционирането на съответния пазар. В този смисъл деформирането на съответния пазар може да има негативен ефект върху конкурентите на този пазар, върху потребителите на стоки или услуги на този пазар, и върху държавата и обществото като цяло. За да бъде квалифицирано обаче поведението като акт на нелоялна конкуренция по смисъла на ЗЗК, е необходимо да бъдат увредени или застрашени от това интересите на конкурентите на съответния пазар. Законодателят е предвидил само тези негативни правни последици да бъдат от значение за съставомерността на деянието.

Наред с горното, с разпоредбите на чл. 30-37 ЗЗК законодателят е определил и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни, като за да бъде изпълнен някой от тях, задължително следва да са налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл, общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави, като следва изрично да се подчертае, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30-37 ЗЗК - обратното влиза в противоречие с принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. При това, едва при липсата на елемент, квалифициращ нарушението, като такова по някой от специалните състави, същото може да бъде определено като нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК.

Относно първия елемент от фактическия състав на чл. 29 ЗЗК, безспорно е установено, че дружествата „ИП – Метал 2020“ ЕООД и „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД са предприятия по смисъла на 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗЗК, тъй като осъществяват стопанска дейност автономно на пазара. Правилно е прието, че стопанската дейност, която се извършва и която засяга конкуренция, а и оттам определя продуктовия пазар, е свързана с производство и продажба на метални изделия, в това число и на метални сандъци – сандъци за съхранение на сондажна ядка. От своя страна правилно е определен и съответния географски пазар, а именно територията на цялата страна. Поради това, правилно е прието, че двете предприятия оперират на един и същ съответен пазар (разбиран като продуктов и географски) и са конкуренти на него. Като за пълнота следва се посочи, че предприятието „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД , чрез своя управител Г. В. осъществява своята стопанска дейност от 2005 г. до май месец 2022 г. като ЕТ „ Геопс – Г. В.“. Като на 14.04.2022 г. едноличният търговец уведомява дългогодишния си клиент „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД, че ще продължи да извършва дейността си чрез „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД, като последното започва доставки за клиента от 04.05.2022 г., поради това следва да се установи функционална правоприемственост на извършваната дейност, въпреки липсата на формална такава, с оглед действията на физическото лице Г. В., чрез различни юридически лица.

Правилно е определен и процесният период, а именно от 06.12.2021 г. (датата на която „ИП – Метал 2020“ ЕООД е изпратило своя презентация до „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД, в която посочва, че предприятието е специализирано в металообработването и която дата е първата комуникация между двете предприятия) до момента на постановяване на решението на КЗК - 21.09.2023 г.

Относно втория елемент на чл. 29 ЗЗК, а именно противоречие с добросъвестната търговска практика, в конкретния случай неизменно се свързва с извършване на анализ на специалното нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. По същество основният правен спор е дали чрез защита на промишлен дизайн на предлаганите сандъци за съхранение на сондажна ядка от страна на „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД, започнало преди 18 години по чертежи и спецификации на търговеца-купувач, представлява нелоялна конкуренция, която изключва всички други икономически оператори от предлагането на сандъци с процесните характеристики.

Следва да се посочи, че чл. 36, ал. 1 ЗЗК забранява недобросъвестни търговски практики, насочени към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. Така правната норма предвижда следния фактически състав: първият елемент е деянието, което е израз на недобросъвестно търговско поведение, извършено от предприятието на съответния пазар, което да въздейства върху обективната преценка на клиентите. Вторият елемент е това деяние да е с конкретна цел, а именно привличането на клиенти, като това следва да бъде тълкувано както за увеличаването на продажбите на конкретните предлагани продукти спрямо съществуващите клиенти, от което да последва ограничаване предлагането на продуктите на неговите конкуренти, така и за привличане на нови клиенти. Третият елемент, визиран в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, е свързан с последиците от така извършеното деяние, а именно, че то следва да е резултатно, като законодателят е предвидил само за това нарушение на нелоялната конкуренция, регламентирана в глава 7 от ЗЗК, да е резултатно. Резултатът следва да се изразява в прекратяване или нарушаване на сключени договори или осуетяване на сключването им с клиент. Тук отново е важно да се посочи, че законодателят е предвидил два алтернативни варианта като краен резултат от недобросъвестното поведение на предприятието. Така може да се засегне както съществуващи вече договори, така и бъдещи договори.

Правилно е установено от КЗК, потвърдено от АССО, че на 21.01.2023 г. „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД е изпратила писмо до „ИП – Метал 2020“ ЕООД и до „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД, в което заявява права по отношение на обект на индустриалната собственост – промишлен дизайн за метални сандъци и претендира преустановяване на продажбите от страна на „ИП – Метал 2020“ ЕООД. Като доказателство е представен препис от „Свидетелство за регистрация на промишлен дизайн рег. № 9238 от 12.01.2023 г.“, издадено от Патентно ведомство на Р. Б. с което на Г. В. - управител на „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД, като физическо лице, заявява права върху промишлен дизайн на метални сандъци за геоложка ядка – тип PQ, HQ, NQ. В следствие на това писмо „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД са установили, че тези права пряко засягат доставките, които „ИП – Метал 2020“ ЕООД извършва по силата на съвместен рамков договор с „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД от 06.12.2022 г. Поради това „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД е констатирало предпоставки за неизпълнение от „ИП – Метал 2020“ ЕООД на задължение по договора, като на основание т.01.15 от договора „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД е отправил известие за предприемане на своевременни корективни мерки и/или трайно уреждане на отношенията с носителя на правата по гореспосочения, регистриран промишлен дизайн, така че доставките да не бъдат засегнати от законни права и претенции на трети лица и от 13.02.2023 г. са преустановени доставките до дата 30.06.2023 г., когато „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД прави поръчки както към „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД, така и към „ИП-Метал 2020“ ЕООД, поради наличието на получено на 31.05.2023 г. Свидетелство за регистрация на промишлен дизайн на сандъци за съхранение на сондажни ядки, рег. № 9273 от 11.05.2023 г., издадено от Патентното ведомство на Р. Б. на името на И. П. - управител на „ИП – Метал 2020“ ЕООД. На 07.06.2023 г. „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД е получил и Уведомление от управителя на „ИП – Метал 2020“ ЕООД, с приложени документи за вписана на 02.06.2023 г. неизключителна лицензия в полза на същото предприятие, относно същия регистриран преди това от П. промишлен дизайн. С оглед на това правилно е установено, че е налице резултат изразяващ се в прекратяването на договор по смисъла на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, дължащ се изключително на поведение на „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД в пряко-причинно следствената връзка с регистрацията на дизайн от страна на „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД.

Относно регистрацията на дизайни като недобросъвестна търговска практика. По делото безспорно е установено, че продуктите на „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД (сондажни ядки) определят и основните характеристики на металните сандъци за тяхното съхранение – в това число спецификации на продукта – размери и форма (дължина, ширина, височина, диаметър); на материала които ще се използва – какви са дебелина и размер на сондажната ядка. Самото дружество „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД заявява и се установява по делото, че сандъците за съхранение на сондажна ядка с типоразмери PQ, HQ, NQ и BQ според диаметъра на сондажната ядка, могат да бъдат от пластмаса, метален и дървен материал, като те са общоизвестни и могат да бъдат открити за предлагане свободно в интернет от различни дружества извън страна, като например от Китай, Австралия и Южноафриканска република. „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД е избрал метал, като материал за изработването на сандъците защото е най-евтин. Също така „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД предпочита да закупува продукта от български доставчици, защото разходите за транспорт предвид обема и теглото са много големи. Като същите технически характеристики на металните сандъци за сондажни ядки са представени и в „Запитване за оферта RFQ-020-2022“ на „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД от 25.08.2022 г. до производители на метални продукти, без да е изпращана запитване за оферта до „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД, тъй като към онзи момент „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД вече е разполагало с оферта от това предприятие за всички видове сандъци, които използват и закупуват, а именно горепосочените четири типоразмера, които са били едни и същи за целия процесен период. В допълнение търговските отношения между „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД и Г. В. като управител и едноличен собственик на създадени от него юридически лица датират от 2005 г. Така ЕТ „Геопс – Г. В.“ е в трайни договорни отношения с „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД за изработката и продажбата на метални сандъци за сондажни ядки типове – PQ, HQ, NQ до 2022 г. Като на 14.04.2022 г. ЕТ „Геопс – Г. В.“ уведомил „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД, че продължава своята дейност по доставка на процесните сандъци чрез „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД, и първи доставки от 04.05.2022 г. Като „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД предоставя на „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД техническите изисквания и материала, от който да бъдат изработени. От всичко горепосочено правилно е установено, че процесните сандъци за сондажни ядки са били общоизвестни на съответния пазар и поради това всяко предприятието, което извършва своята търговска дейност на този пазар е имало възможност да предостави оферта до „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД за изработването и продажбата им, което е видно и от изпратеното запитване за оферта до множество металообработващи предприятия от 25.08.2022 г.

При все това, когато едно от предприятията получател на посоченото запитване за оферта, а именно искателя пред КЗК – „ИП – Метал 2020“ ЕООД е изпратил своята оферта на 05.09.2022 г. и съответно продажба на съответните сандъци в различни спецификации от 24.10.2022 г., управителят на предприятието „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД – Г. В. в срок по-малко от две седмици след това, на 04.11.2022 г. е заявил за регистрация Промишлен дизайн за сандъци за сондажни ядки с процесните характеристики – регистриран промишлен дизайн с рег. № 9238/12.01.2023 г., като въз основа на договор за неизключителна лицензия от 14.01.2023 г. е вписана неизключителна лицензия, в сила от 06.03.2023 г. в полза на предприятието „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД. Така за първи път от 2005 г. Г. В. извършвайки дейност по изработването и продажбата на процесните сандъци за сондажни ядки, чрез своите юридически лица, е заявил промишлен дизайн за тях, т. е близо 18 години по-късно и то в рамките на две седмици, след като друго предприятие е започнало да доставя процесните стоки. Това поведение следва да се квалифицира като противоречащо на добросъвестната търговска практика, тъй като се е възползвал от предоставената възможност за облекчена регистрация на промишлен дизайн на сандъци за съхранение на сондажна ядка със знанието му за общоизвествност на техните характеристики на релевантния пазар (включително и на други географски пазари), което с оглед на гореустановения резултат води до единствения извод за наличието на цел да се препятства участието на други предприятия на съответния пазар и така монополизирането му с не пазарни механизми и поставянето на бариери за навлизането на други предприятия, в частност на искателя пред КЗК – „ИП – Метал 2020“ ЕООД. Това от своя страна е довело до необходимост, „ИП – Метал 2020“ ЕООД да регистрира собствен промишлен дизайн за процесните сандъци за сондажни ядки с посочените характеристики.

Относно възражението в касационно жалба за липса на еднаквост на промишления дизайн и преценката за „новост“ и „оригиналност“, вменена единствено на Патентното ведомство. Възражението е неоснователно, тъй като нито АССО, нито КЗК се намесват в правомощията на Патентното ведомство и установяват новост и оригиналност на процесните промишлени дизайни такава, каквато ги прогласява Закона за промишления дизайн. Точно обратното, КЗК изрично е посочила, че нормите на ЗПрД са неприложими към производствата по ЗЗК, тъй като защитата на правата на индустриалната собственост е различна и не се конкурира със защитата на лоялната конкуренция по смисъла на ЗЗК. Именно поради това и възражението за липса на подадено искане за заличаване на дизайна на „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД е неоснователно. Правилно е установено, че видно от доказателствата по делото, в това число и предоставената информация от „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД и справки в интернет, е установено, че характеристиките на процесните сандъци за сондажни ядки са общоизвестни, включително в държави като ЮАР, Австралия и Китай. С оглед на което, когато предприятието „ГЕОПС – ГВ“ ЕООД е регистрирало промишлен дизайн за сандъци с посочените по-горе характеристики, то това е направено не с цел защита на съществуващи или бъдещи права, а единствено с цел монополизиране на съответния пазар.

Поради изложеното решението в тази му част е правилно, а касационната жалба е неоснователна.

Относно приложението на общия състав по чл. 29 ЗЗК.

Нормата на чл. 29 от ЗЗК има субсидиарен характер и може да намери самостоятелно приложение само когато разследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави, регламентирани в глава VII от ЗЗК (чл. 30 - чл. 37). В случая се установява, че наведените от искателя пред КЗК факти са относими към нарушението по чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Затова няма основание за самостоятелно приложение на състава на нарушението по чл. 29 ЗЗК, както правилно е прието от АССО.

Поради липсата на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно.

Изходът на спора обуславя основателността на заявените от ответните страни своевременно поисканите и доказани разноски. Затова касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗК сумата от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тази сума се определя при съобразяване от съда на фактическата и правна сложност на делото, както и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. От „ИП – Метал 2020“ ЕООД съгласно представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК се иска присъждането на разноски в размер на 3 000 лева за адвокатско възнаграждение, които са пропорционални и съразмерни на действителната правна и фактическа сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 от 11.01.2024 г., постановено по адм. дело № 1249/2023 г. по описа на Административен съд София-област.

ОСЪЖДА [Фирма 4], ЕИК 202908260, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Тракия, [адрес] да заплати на Комисия за защита на конкуренцията сумата от 200 /двеста/ лева представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА [Фирма 4], ЕИК 202908260, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Тракия, [адрес] да заплати на "ИП - Метал 2020" ЕООД, ЕИК 206197777, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 3 000 /три хиляди/ лева представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА