О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3489

София, 13.11.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври 2023 г. в състав:

Председател: М. С.

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 3846/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адв. Н. Б. С., чрез пълномощника адв. Д. Б., срещу определение № 2224 от 20.02.2023 г. по въззивно ч. гр. д. № 1645/2023 г. на Софийския градски съд, с което се оставя без уважение частната жалба против определението от 12.12.2022 г. по гр. д. № 10472/2022 г. на Софийския районен съд.

В качеството си на назначен особен представител на ответника, адв. С. е останала недоволна от размера на определеното по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възнаграждение, което да бъде внесено предварително от ищеца по сметка на съда. Счита, че Софийският градски съд неправилно и необосновано е оставил без уважение жалбата срещу постановения отказ от първоинстанционния съд за неговото изменение. Доводите са за неправилно приложение на чл. 7, ал. 4 във вр. с ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ в приложимата редакция ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г., съответно довело до определянето на депозит за особен представител в размер под една втора от минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа оплакване за неизпълнение задължението на съда да обсъди наведените в частната жалба оплаквания за неправилно приложение на закона, съответно да изложи собствени мотиви по правнорелевантните факти и относимите доказателства към разрешаване на повдигнатия правен спор. С тези аргументи жалбоподателката се позовава на предпоставките за допускане на въззивното определение до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с трайно установената практика по чл. 290 ГПК, при формулиран въпрос: „за задължението на въззивния съд да обсъди в съдебния си акт всички доказателства, възражения и доводи на страните“.

Ответникът И. А. А. не взима становище по жалбата.

При преценка, настоящият съдебен състав намира постъпилата жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно определение. По наведеното основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК намира следното:

За да постанови обжалваното определение Софийският градски съд се е ограничил до това да посочи, че адв. С. е назначена за особен представител по реда на чл. 47 ГПК в хода на производството по делба – предмет на гр. д. № 10472/2022 г. по описа на Софийския районен съд и че дължимото възнаграждение е законосъобразно определено съобразно правилото на чл. 7, ал. 4 НМРАВ. Правни доводи относно това защо не следва да намери приложение ал. 2 на същата разпоредба, предвид факта, че по делото е представена данъчна оценка за делбения имот, не са изложени. По този начин е допуснато нарушение на принципно установените изисквания за мотивиране на съдебния акт, изводими от дадените разяснения в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прецизирани с ТР № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, по отношение обхвата на дейността на въззивния съд в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд. Съгласно приетото в тях, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на правния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В производствата по частни жалби съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. Извършването на такава преценка от страна на въззивния съд в случая не е изводимо от съдържанието на изложените в обжалваното опредление мотиви, което налага същото да се допусне до касационно обжалване, поради противоречие с горецитираната тълкувателна практика.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Съдебната практика е разяснила, че размерът на възнаграждението на особения представител се определя от съда с акта на назначаване, в размерите по Наредба № 1/2004 г., но няма пречка, при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението. В случаите, когато съдът не е съобразил определеното възнаграждение с разпоредбите на Наредбата и установения от чл. 47, ал. 6 ГПК абсолютен минимум, за служебния защитник съществува правната възможност да поиска от съда неговото изменение, включително в хода на делото – в този смисъл напр. определение № 240 от 29.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4328/2016 г., ІІ г. о., определение № 173 от 26.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1684/2017 г., ІІІ г. о.

В случая е предявен иск за делба на самостоятелен обект в жилищна сграда при равни квоти – по 1/2 ид. част за всяка от страните. Към исковата молба е представено удостоверение за данъчна оценка /л. 6 от първоинстанционното производство/, съгласно което същата възлиза в размер на 77 577,30 лв. за обекта или по 38 788,70 лв. за всеки от съсобствениците. Дължимият депозит за особен представител на ответника е определен с разпореждане на съда от 07.09.2022 г. /л. 28/, а адв. С. е назначена с определение от 13.10.2022 г. /л. 35/ - т. е. при приложение на НМРАВ в редкацията от ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г. Съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. Систематичното тълкуване на двете алинеи на посочената разпоредба налага изводът, че установеният минимум от 600 лв. намира приложение единствено тогава, когато изчислено по реда на ал. 2 адвокатското възнаграждение възлиза в размер на сума по-малка от 600 лв. В случая материалният интерес на представляваната страна е пропорционален на претендираната квота от 1/2 ид. част в съсобствеността, или това е половината от данъчната оценка - 38 788,70 лв. Тази сума обуславя определяне на минималното адвокатско възнаграждение съобразно хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ /ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г./. Изчислено по този ред същото възлиза в размер на 1 693.66 лв. По аргумент от чл. 47, ал. 6, изр. последно ГПК съдът не може да определи възнаграждение за особен представител в размер по-нисък от една втора от така устновения минимум. Като е определил сумата в размер на 300 лв. за депозит за особен представител по делото съдът е слязъл под императивния минимум, поради което обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което сумата да бъде увеличена с още 546.83 лв. /разликата между внесените 300 лв. и минимално дължимите 846.83 лв./.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2224 от 20.02.2023 г. по въззивно ч. гр. д. № 1645/2023 г. на Софийския градски съд.

ОТМЕНЯ определение № 2224 от 20.02.2023 г. по въззивно ч. гр. д. № 1645/2023 г. на Софийския градски съд и потвърденото с него определение от 12.12.2022 г. по гр. д. № 10472/2022 г. на Софийския районен съд за оставяне без уважение искането на адв. Н. К. Б.-С. за изменение на определеното възнаграждение като особен представител на ответника.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адв. Н. К. Б.-С. от АК-София, назначена за особен представител при условията на чл. 47, ал.6 ГПК на С. Б. П. - ответник по гр. д. № 10472/2022 г. на Софийския районен съд, общо в размер на 846.83 лв., с което определеното с разпореждане от 07.09.2022 г. на Софийския районен съд възнаграждение от 300 лв. се увеличава със сумата 546.83 лв. /петстотин четиридесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: