№ 463гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в откритото съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

А. Ц. секретаря К. П. разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3868 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалвано е допуснато решение № 353/21.03.2023 г. по гр. д. № 1194/2022 г. с което Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 260009/16.02.2022 г. по т. д. № 53/2021 г. на Софийски окръжен съд за отхвърляне на исковете на Р. З. Б. срещу ЗК „Л. И. АД с правна квалификация чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ за сумите 35 000 лв. и 48.00 лв. – застрахователно обезщетение съответно за неимуществени и имуществени вреди от ПТП от 05.09.2020 г.

Решението е допуснато до касационен контрол по следния процесуалноправен въпрос: Какви са предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК и обхватът на задължението на въззивника да ги обоснове?

Настоящият състав намира, че задължението по чл. 266, ал. 3 ГПК за въззивния съд възниква, когато в жалбата има оплакване, което може да се свърже с довод на въззивника за неправилно отхвърлено доказателствено искане от първоинстанционния съд и искането не е уважено поради нарушение на процесуалните правила. Когато първостепенният съд е извършил доклад, в който е дал правната квалификация на спора, разпределил е доказателствената тежест, определил е кои факти подлежат на доказване и е указал необходимостта да се посочат доказателства за релевантните факти, за които страните носят доказателствената тежест, той не нарушава процесуалните правила, ако след извършения доклад в точното прилагане на чл. 146 ГПК ангажираните от страните доказателства не са достатъчни. Законът не му вменява подобно задължение (арг. от обратното по чл. 146, ал. 2 ГПК). Съдът следи дали посочените доказателствени средства са допустими. Когато за релевантния факт страната разполага с повече доказателства, тя е длъжна своевременно да ги посочи. Първостепенният съд може да допусне само някои от тях, а определението му по чл. 146, ал. 3 ГПК изразява преценката, че допускането на всички не е необходимо. Своята преценка той е длъжен да преразгледа и промени, когато релевантният факт остава недоказан въпреки събраните доказателства. Тогава възниква и неговото задължение да допусне другите доказателствени средства, но не и когато страната своевременно е посочила само някои от тях. Настъпилата преклузия по чл. 147 ГПК изключва задължението на въззивния съд по чл. 266, ал. 3 ГПК.

Отговорът се базира на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС и на практиката на Върховния касационен съд по чл. 266, ал. 3 ГПК (напр. решение № 72/09.07.2012 г. по т. д. № 398/2011 г., II-ро ТО и решение № 314/13.07.2012 г. по гр. д. № 899/2011 г., IV-то ГО). Поради това е достатъчно да се посочи, че тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) и настоящият състав споделя тази практика на Върховния касационен съд.

По касационната жалба на Р. С. Б..

В решението въззивният съд правилно е приел, че спорът по исковете по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ не е за това, че към 05.09.2020 г. деликтната отговорност на Н. Б., водача на лекия автомобил „Киа“, модел „Сиад“, ДК [рег. номер на МПС] , участник в ПТП от тази дата, е покрит риск от ответника по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Правилно е приетото, че пренесеният и пред въззивната инстанция спор с оплакванията във въззивната жалба, е за механизма на ПТП и в частност, какво е било поведението на водача Н. Б., а и поведението на ищеца Р. Б.. Ответникът своевременно е възразил, че ищецът е допринесъл за увреждащия резултат, защото към момента, в който се е возил на задната седалка на автомобила, е бил без предпазен колан (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).

Правилно въззивният съд е приел, че поради оплакването в жалбата за допуснато процесуално нарушение от първостепенния съд поради отказаните в последното открито заседание искания на въззивника/на ищеца/сега касатор за разпит на свидетел-очевидец на ПТП и за допълнителна комплексна автотехническа и медицинска експертиза по същите задачи, на които са отговорили вещите лица, дали заключението, прието в същото заседание и при направеното искане за събирането на други доказателства, е длъжен да изследва дали първото искане е своевременно, а второто –необходимо. Правилно въззивният съд е преценил, че чл. 266, ал. 3 ГПК не го задължава да допусне събирането на несъбраните пред първата инстанция доказателства. Извършеният доклад съответства на изискванията по чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, включително при дадените указания, че в тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата по ПТП, за което са допустими всички доказателствени средства. Ищецът своевременно е ангажирал протокола за ПТП, акта за установяване на административно нарушение на водача Н. Б. и е поискал издаденото му съдебно удостоверение за снабдяване със събраните писмени доказателства в досъдебното производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, извършено от Н. Б.. След дадените указания в първото открито съдебно заседание ищецът не е поискал разпита на свидетеля-очевидец. Искането е направил в последното заседание, в което е прието заключението на КАТМЕ, посочвайки за очевидец своя съпруг, който също е пътувал в л. а. „Киа“. Правилно е преценката на въззивния съд, че ищецът е могъл своевременно, след доклада да поиска разпита, а е правилна преценката на първостепенния съд за настъпила преклузия по чл. 147 ГПК по несвоевременното искане за събиране на гласните доказателства, а с това, че е ненужно да допусне допълнителната КАТМЕ. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението е неправилно поради съществено нарушение по чл. 266, ал. 3 ГПК.

Основателно обаче е касационното оплакване, че изводът на въззивния съд за недоказаност на застрахователното събитие е при незадълбочено обсъждане на събраните доказателства – нарушение по чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, причинило и необосноваността на решението. Констатираните основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, а настоящият състав е длъжен да отмени неправилното решение и да реши спора по същество.

Страните не спорят, че към 05.09.2020 г. деликтната отговорност на Н. Б., водач на лекия автомобил „Киа“ и участник в ПТП, е покрит риск от ответника по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Основният спор е за механизма на ПТП и в частност, какво е поведението на водача Н. Б. в установяване на предпоставките по чл. 432 КЗ и на ищеца Р. Б. - по възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

В установяването им касационният състав намира, че около 12.30 ч. на 05.09.2020 г., на прав пътен участък, суха пътна настилка, нормална видимост, по автомагистрала „Тракия“ в лявата пътна лента на платното за движение в посока София – Бургас, на километър 335+500 се движи л. а. „К. С. 1.6“ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Н. Б.. В нарушение на чл. 20 ЗДвП водачът се движи със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия, и изгубвайки контрол върху управлявания лек автомобил, не забелязва разположението на намиращия се пред него л. а. „Т. К. В. с рег. [рег. номер на МПС] , а при възможността, ако го бе сторил, да избегне удара, се блъска с лявата челна част на л. а. „Киа“ в задна централна и задна дясна част на л. а. „Тойота“. След удара л. а. „Киа“ продължава движението си напред и в дясно, удря се в бетоновия бордюр, ограничаващ в дясно платното за движение, чупи бордюра. Продължавайки движението си напред и в ляво, се установява на място. От удара на л. а. „Киа“ е придадена кинетична енергия, при която той се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка, продължава движението си и блъскайки се и в бордюра, се установява.

Към момента на ПТП ищецът се вози без предпазен колан на задната седалка, зад тази на водача на л. а. „Киа“. Контузиите на главата – прорезна рана на главата и шията, и мозъчното сътресение, са по причина съответно на удара на главата на ищеца в предната, предпазваща главата на водача част от неговата седалка. При използване на предпазен колан, травмите на главата на ищеца и мозъчното сътресение не биха настъпили. Фрактурата на лявата му ключица обаче би настъпила и с предпазен колан, доколкото при използването му ръцете на пътника са свободни, а травмата е по причина на завъртането на автомобила вследствие придадената му кинетична енергия, т. е. настъпила е изцяло в следствие поведението на водача Н. Б..

Изложеното се установява от съвкупна преценка на събраните писмени доказателства – протокол за ПТП, акт за установяване на административното нарушение на Н. Б., протокол за ПТП и скица към него от досъдебното производство, медицинска документация. Те са ползвани при заключението на КАТМЕ. Настоящият състав го кредитира, включително при установеният в него механизъм на ПТП от 05.09.2020 г. Вещите лица са обяснили, че не могат да установят със сигурност скоростта на движение на л. а. „Киа“ към ПТП и са констатирали противоречието в механизма на ПТП – според протокола за ПТП и АУАН, непосредствено преди сблъсъка л. а. „Тойота“ се е движил, а според писмените и веществени доказателства от досъдебното производство е бил спрял поради настъпило преди това друго ПТП с други участници. Вещите лица са обяснили, че при тези писмени доказателства не могат да са категорични за скоростта на движение на л. а. „Киа“, но са категорични за това, че ударът е настъпил поради несъобразеното поведение на водача Н. Б. с пътната обстановка, за това, че е бил предотвратим и за това, какви са причините за травмите на ищеца, включително тяхната предотвратимост – на главата, и непредотвратимост – на лявата ръка при използване на предпазния колан. Протоколът за ПТП е съставен от длъжностното лице по дадените пред него обяснения от участниците в ПТП и след като л. а. „Киа“ е натоварен на репатрак, а след като не е възприело механизма на ПТП, официалният документ не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179 ГПК. Несъответствията в механизма според протокола и според писмените и веществени доказателства в досъдебното производство, приключило с постановление за прекратяване поради неподадена тъжба от ищеца/от пострадалото лице, са несъществени за извода, че виновен за ПТП от 05.09.2020 г. е водачът на л. а. „Киа“, който в нарушение по чл. 20 ЗДвП го е причинил, а с това е причинил и травматичните увреждания на ищеца. Съгласно чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ ответникът дължи застрахователно обезщетение за понесените неимуществени и имуществени вреди. Отговорността на делинквента към ПТП е застрахована при него по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ищецът/увреденото лице е отправило писмена претенция за доброволно плащане на 28.09.2020 г. (чл. 496 КЗ), но към нея не е представило медицинската документация. Тримесечният срок по чл. 497, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 28.12.2020 г. е изтекъл, но въпреки посочената банкова сметка на ищеца застрахователно обезщетение не е платено.

За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са следните обстоятелства, за които настоящият състав приема да са в причинно-следствена връзка с ПТП: 1) характер на уврежданията - прорезна рана на главата и шията, хематом фронтално и вляво, мозъчно сътресение, фрактура на лявата ключица на ищеца; 2) уплаха и стрес към ПТП; 3) хоспитализация в периода 05.09. – 07.09.2020 г. в УМБАЛ „Бургас“ АД, където е установено мозъчното сътресение, лявата ръка е обездвижена и е лекувана; 4) период на възстановяване – два месеца, в които ищецът е приемал обезболяващи лекарства и е на диетичен режим; 5) болките и страдания от травматичните увреждания – в първите дни след ПТП с висок интензитет, отшумяващи през следващите два месеца; 6) затруднения в обслужването поради първоначално силното главоболие и обездвижване на лява ръка, които не са изключили възможността ищецът да се справя без чужда помощ; 7) обезобразяване – хематоми, сини и жълти петна по лицето в 2-месечния период; 8) рехабилитация, продължила година; 9) прогнозно развитие – вследствие на счупването ищецът и занапред ще търпи болки и страдания при физическо натоварване и промяна на времето; 10) неговата възраст – 49-годишен към ПТП. При всички тези обективно проявени обстоятелства, които се установяват от медицинската документация, заключението и гласните доказателства на разпитания свидетел, и като съобрази икономическите условия в страната към 05.09.2020 г., израз на които е застрахователният лимит по чл. 492 КЗ, настоящият състав намира за справедливо обезщетението за сумата 30 000 лв.

Претенцията за имуществени вреди е за репариране на разходи за лечение. От заключението се установява, че при болничния си престой ищецът е лекуван по клинична пътека, а единствените му разходи - по фактура и касовите бонове за компютърна томография, са за сумата 48.00 лв.

При използване на предпазния колан, ищецът не би претърпял контузиите на главата и мозъчното сътресение, но това не се отнася за фрактурата на лявата ключица. И при използване на колана, тази травма би настъпила. Поради това по възражението за съпричиняване съдът определя 40 % принос на ищеца във вредоносния резултат, а доколкото понесените неудобства, болки и страдания са неразграничими, намира, че следва да намали общо отговорността на застрахователя - за неимуществените вреди до размер на сумата 18 000 лв., а за имуществените до размер на сумата 28.80 лв.

Съгласно чл. 429, ал. 2, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и законните лихви по чл. 84, ал. 3 ЗЗД, които застрахованият делинквент дължи. Съгласно чл. 429, ал. 3, вр. чл. 497 КЗ застрахователят ги дължи от 28.09.2020 г. – датата, на която ищецът/увреденото лице, е отправил писмената си претенция, до 28.12.2020 г. – датата, на която е изтекъл 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за доброволно плащане. В 3-месечния период върху сумата 18 000 лв. изтеклите законни лихви са за сумата 460.80 лв., а върху сумата 28.80 лв. – за 0.74 лв. Претенцията по чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а с това – и по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, за присъждане на законни лихви върху обезщетението за вреди от непозволено увреждане не представлява самостоятелен иск. Лихвите, присъждани при деликтна по характера си отговорност, не се включват в цената на иска и върху тях не се начисляват такси и разноски. От 28.12.2020 г., когато е бил длъжен, но не е платил застрахователните обезщетения за сумите 18 460.00 лв. и 29.54 лв. – съответно за неимуществените и за имуществените вреди по причина на ПТП и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, застрахователят е в забава. Съгласно чл. 497 КЗ, за своята забава той дължи законните лихви. Неизпълнението на това негово задължение прекъсва причинно-следствената връзка на противоправното виновно поведение на застрахования, поради което делинквентът дължи компенсаторните лихви по чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Съгласно чл. 497 КЗ, застрахователят дължи законни лихви върху така определените застрахователни обезщетения, включващи дължимото по чл. 493, ал. 1, т. 1, но и по т. 5 КЗ, до окончателното плащане. Различен извод не следва от законовата забрана за анатоцизъм (чл. 10, ал. 3 ЗЗД). Лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД са елемент от застрахователното обезщетение, не следва да надхвърлят застрахователния лимит по чл. 492 КЗ и основанието им е в закона, а не договорно. Лихвите по чл. 497 КЗ застрахователят дължи за своята забава и съгласно ал. 2, може да надхвърлят застрахователната сума.

Решението следва да се отмени в частта по разноските. Съображения:

Ищецът и ответникът са направили разноски по делото, изразени в заплатените и изплатени депозити по КМАТЕ по 350.00 лв. Ищецът е платил и сумата 112.00 лв. за медицинската документация и DVD. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи да му възстанови сумата 237.65 лв., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи да възстанови на ответника сумата 169.95 лв., определени според уважения към предявения размер на двата иска, респ. според отхвърления към предявения размер.

При този изход на делото за безплатното процесуално представителство на ищеца от адв. М. Д. касационният състав е длъжен да определи възнаграждение и да го постави в тежест на ответника (чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗЗД). Като съобрази правната и усложнената фактическа сложност на делото, настоящият състав остойности труда на адвоката за суми от по 2 500.00 лв. за представителството пред първата и втората инстанция, съобразявайки предоставената защита по изготвените искова и допълнителна искова молба, писмената защита пред първата инстанция, активното участие в двете открити съдебни заседания пред първостепенния съд, оплакванията във въззивната жалба и явяването в откритото съдебно заседание пред въззивния съд. Остойностен, трудът на адвоката пред касационната инстанция, налага възнаграждение в размер на 2 000 лв., съобразно мотивираните касационни основания, изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и защитата в заседанието пред Върховния касационен съд.

Поради неоснователната част от двата иска и на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е възнаграждението за представителството на ответника от юрисконсулт пред трите инстанции. Настоящият състав го определя, съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размери от по 250.00 лв. за първата и втората инстанция и 150.00 лв.

Делото е решено в полза на ищеца, а той е освободен от държавна такса (чл. 83, ал. 2 ГПК), ответникът следва за заплати всички дължими такси: 721.15 лв. – за първоинстанционното разглеждане, 360.58 лв. – за второинстанционното и 390.58 лв. – за касационната инстанция, или общо такси 1 472.31 лв.

При тези мотиви, съдътРЕШИ :ОТМЕНЯ решение № 353/21.03.2023 г. по гр. д. № 1194/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която исковете по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ на Р. З. Б. срещу ЗК „Л. И. АД са отхвърлени съответно до сумата 18 460.80 лв. – за неимуществените вреди и до сумата 29.54 лв. – за имуществените, както и по разноските.

ОСЪЖДА ЗК „Л. И. АД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] ЕИК[ЕИК] да заплати на Р. З. Б. от [населено място], [улица], ап. 30 ЕГН [ЕГН] на основание чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ сумите 18 460.80 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществените вреди по причина на ПТП от 05.09.2020 г., ведно със законните лихви от 28.12.2020 г., и 29.54 лв. – застрахователно обезщетение за имуществените вреди по причина на ПТП от 05.09.2020 г., ведно със законните лихви от 28.12.2020 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати сумата 237.65 лв. – разноски.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 353/21.03.2023 г. по гр. д. № 1194/2022 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която исковете по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ са отхвърлени съответно над сумите 18 460.80 лв. и 29.54 лв.

ОСЪЖДА ЗК „Л. И. АД да заплати на адв. М. И. Д. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД сумата 7 000.00 лв.

ОСЪЖДА ЗК „Л. И. АД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на Върховен касационен съд 1 472.31 лв. – държавни такси.

ОСЪЖДА Р. З. Б. да заплати на ЗК „Л. И. АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 169.95 лв. – разноски, а на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК да му заплати сумата 650.00 лв. – възнаграждение за представителството от юрисконсулт пред трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.