7

№ 236

гр.София,

18.04.2024 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К.Първанова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 3897 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 889 от 28.06.2023 г. по в. гр. д. № 894/2023 г. на АС – София, с което частично е уважен иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за точното приложение на чл. 52 ЗЗД , вр. чл. 4 и чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ при определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди при незаконно наказателно преследване.

Жалбоподателят Прокуратура на Р. Б. чрез процесуалния си представител излага съображения за неправилност на постановеното въззивно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът - В. М. М., чрез процесуалния си представител, в писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на В. М. М. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда от 25.02.2019 г. по н. о.х. д. № 7695/2010 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2020 г. до окончателното плащане на главницата, като е отхвърлил искът за горницата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв.

По делото е установено, че на 06.08.2008 г. с Постановление на Софийска военно-окръжна прокуратура по прокурорска преписка № 1863/2008г., е образувано досъдебно производство срещу виновни длъжностни лица от СД „Полиция“ - МВР, които на 30.07.2008 г. около 16.35 ч. в [населено място], на [улица], пред кафе „Но нейм, в качеството си на длъжностни лица, по повод изпълнение на службата си са причинили на Д. К. С. лека телесна повреда - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК и противозаконно са го лишили от свобода, въпреки че същият се е представил като народен представител в Европейския парламент - престъпление по чл. 142а, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК.С постановление от 10.10.2008 г. на прокурор от СВОП, на основание чл. 216, ал. 1 НПК от материалите по ДП са отделени в ново ДП (№ XVI1-9/2008 г., по описа на СВОП) доказателствени материали, касаещи извършено от неустановени полицейски служители от СДВР престъпление, причинили леки телесни повреди на народни представители, както и на граждански лица престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

Установено е, че с постановление от 28.11.2008 г. по ДП № XV-5/2008г., по описа на СВОП, ищецът В. М. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 142а, ал. 2, пр. 1 и пр.2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 НК и му е определена мярка за неотклонение гаранция „Парична гаранция в размер на 400 лв. и му е предявено обвинението. С определение №434/12.12.2008 г. по ч. н.д. № 434/2008 г., по описа на РС - София мярката за неотклонение е отменена и спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка. На 09.12.2008 г. е предявено разследването на ищеца В. М..

Констатирано е, че на 18.12.2008 г. в Софийски военен съд е внесено ДП № XV-5/2008 г., по описа на СВОП, ведно с обвинителен акт срещу ищеца В. М. М., въз основа на което е образувано н. о.х. д. № 141/2008 г., по описана Софийски военен съд. С разпореждане от 29.12.2008 г. на съдията докладчик, съдебното производство по образуваното наказателно дело е прекратено и делото е върнато на СВОП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясноти при изготвяне на обвинителния акт и не предявяване на всички материали по разследванетона пострадалото лице. С постановление от 10.01.2009 г. на прокурор в СВОП, на основание параграф 29 от ЗИДНПК, в сила от 27.12.2008 г., ДП № XV-5/2008 г., по описа на Софийска военно-окръжна прокуратура делото е изпратено по компетентност на Софийска районна прокуратура, където на 03.02.2009 г. е заведена пр. пр. № М-116/2009 г.

Установено е, че с писмо от 16.02.2009 г. на прокурор при СРП пр. пр. № М-116/2009 г., по описа на СРП е върната на Софийска военно-окръжна прокуратура, с оглед Методически указания на главния прокурор от 03.02.2008 г., съобразно които не приключилите към 27.12.2008 г. досъдебни производства се довършват от прокуратурата, пред която са били висящи, като на 20.02.2009 г. разследването отново е предявено на ищеца М. и неговия защитник, а на 14.03.3009 г., на основание чл. 246 НПК, повторно е внесен обвинителен акт срещу ищеца, въз основа на който е образувано н. о.х. д. №2923/2009 г., по описа на PC – София, по което е насрочено открито съдебно заседание на 22.10.2009 г., в което съдът и след като е констатирал служебно допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.288, т. 1 НПК, които са довели до накърняване правото на защита на обв. В. М., е прекратил производството по образуваното наказателно дело и го е изпратил на СРП за отстраняване на посочените процесуални нарушения.

Констатирано е, че с постановление от 10.11.2009 г. прокурор при СРП частично прекратява наказателното производство по пр. пр. № М-116/2009 г., по описа на СРП относно предявеното на обвиняемия В. М. М. и на други двама обвиняеми обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК, във връзка квалифициращия признак, че пострадалото лице е бил представител на обществеността при или по повод изпълнение на неговите функции и по жалба на пострадалия Д. С., с определение от 05.01.2010 г. по н. ч.д. № И-4095/2009 г. по описа на РС - София постановлението е отменено и делото е върнато на прокурора за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на акта на съда. С постановление от 31.03.2010 г. на СРП производството е спряно и възобновено с постановление от 01.04.2010 г.

Установено е, че на 26.04.2010 г. с постановление от същата дата на следовател при СлО - СГП по ДП № 49/2010 г., по описа на СГП-СлО, пр. пр. № М-116/2009 г., по описа на СРП, ищецът В. М. за втори път е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по: 1. престъпление по чл. 142а, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. НК и 2. по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като след приключване на разследването и внасяне на обвинителен акт, на 21.06.2010 г. е образувано н. о.х. д. № 7695/2010 г. по описа на РС – София. Констатирано е, че производството по делото е приключило на 25.02.2019г., когато съдът е постановил оправдателна присъда. По въззивна жалба на частния обвинител и граждански ищец, на19.12.2019 г. е образувано в. н.о. х.д. № 5251/2019 г., по описа на СГС, по което е проведено едно открито съдебно заседание на 19.02.2020 г и съдът е постановил решение № 181 от 04.03.2020г., с което оправдателната присъда на РС – София е потвърдена.

Видно от приетото по делото споразумение от 03.08.2020 г. с рег. № 93-00-242 от 19.08.2020 г. на Министерството на правосъдието и приложеното платежно нареждане от 24.08.2020 г. на ищеца е заплатена сума в размер на 4900 лв., представляваща обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на н. о.х. д. № 7695/2010 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав.

По делото е приета кадрова справка с рег.№ 484р-9820 от 06.06.2022г. на МВР, ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, от която е видно, че ищецът е назначен в МВР от 19.02.2002 г. и до настоящия момент е заемал различни длъжности в системата на МВР, като е награждаван пет пъти с „Писмена похвала“ и един път с „Обявление за благодарност“, а в дирекция „Инспекторат“ на МВР няма получени сигнали срещу ищеца.

Съдът е кредитирал приетата по делото съдебно-психологична експертиза, в която вещото лице е констатирало, че в по време на наказателно производство ищеца е бил изпълнен със силно негативна емоционална натовареност и преживяване. Прието е, че воденото наказателно производство и изживения стрес са се изразили на вегетативно ниво-неспокоен сън, учестен пулс, на емоционално ниво тревожни мисли, безпокойство, на когнитивно ниво-трудна концентрация, мисловно фиксиране, на поведенческо ниво-влизане в обяснения пред близки как и до колко е вярна изнесената пред медиите информация, нежелание да се среща с хора, затваряне в себе си.

За да постанови решението си въззивният съд е взел предвид продължителността на наказателното производство /продължило в периода от 28.11.2008 г., - до 04.03.2020 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда/, взети са предвид и наложените мерки за неотклонение на ищеца/за времето от 28.11.2008 г. до12.12.2008 г. ищецът е бил с мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 400 лв., променена в последствие на „Подписка“/.

Съдът е посочил, че с ангажираните гласни доказателства и заключението на СПЕ ищецът е установил фактът на причинените му в пряка причинна връзка от незаконосъобразно повдигнатите му обвинения обичайни в тази ситуация неимуществени вреди (касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи), изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на обвинението, изолиране от близки и приятели, преживения непрекъснат средно ниво на стрес и нервно напрежение, нарушени социални контакти и е счел, че обезщетение за неимуществените вреди от водено незаконно наказателно преследване в размер на 20 000 лева е справедливо.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за точното приложение на чл. 52 ЗЗД , вр. чл. 4 и чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ при определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди при незаконно наказателно преследване.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно наказателно преследване. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, както и да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства обусловили и причинна връзка на незаконното наказателно преследване с причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.

Настоящият състав намира, че в случая въззивният съд не е отчел в достатъчна степен факта, че ищецът сам се е поставил в положение да срещу него да бъде проведено наказателно преследване като при изпълнение на служебните си задължения е превишил същите като е причинил увреждания и е задържал неправомерно лице, което надлежно се е легитимирало като народен представител в Европейския парламент, без последният да е предизвикал с действията си по-агресивно намеса. Употребата на сила е оправдана единствено когато е абсолютно необходимо и до степента, необходима за изпълняване на задълженията на полицията. Полицията първо трябва да се стреми да разреши всеки конфликт по мирен начин, като използва комуникационни умения като преговори, посредничество или убеждаване. Едва когато тези мирни средства се окажат неефективни или не обещават да доведат до постигане на желания резултат, могат да се използват мерки, които водят до по-голяма намеса, включително и физическа сила. Съдът не е отчел факта, че срещу ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение подписка, както и че за продължилото над разумния срок наказателно производство същия е бил обезщетен от Министерство на правосъдието. Не е отчетено и обстоятелството, че ищецът е продължил да работи като служител в МВР , поради което не се установява причинно-следствена връзка между част от неимуществените вреди, за които се претендира обезщетението по иска – болките, страданията и психологическия срив от невъзможността да израства кариерно.

Предвид изложеното, отчитайки тежестта на повдигнатото обвинение, личността на увредения и факта, че служебното му положение изисква да се отнася с висока степен на толерантност към лицата, по отношение на които упражнява служебните си правомощия, както и преживените притеснения, неудобства и страхове от лицето, съставът на ВКС счита, че сумата от 10000 лв. е справедливият размер обезщетение, който ще репарира настъпилите вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните.

Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева и искът следва да бъде отхвърлен над този размер . Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.

На страните с оглед изхода по спора не следва да се присъждат разноски за тази инстанция.

Предвид изложението съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 50 от 28.06.2023 г. по в. гр. д. № 894/2023 г. на АС – Софи в частта му, с която е уважен иск на В. М. М. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 10 000 /десет хиляди/ лева до 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. М. иск срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата над 10000 / десет хиляди/ лева до 20 000 лева/ двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: