Р Е Ш Е Н И Е

№ 60133

София, 11.10.2021 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

Евгений Стайков

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т. д.№1902/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд –гр.София, срещу решение №3 от 03.01.2020г., постановено по в. т.д.№597/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта му, с която - след частична отмяна на решение №67/14.05.2019г. по т. д.№328/2018г. на ОС-Добрич, е осъден Гаранционен фонд да заплати на С. К. К., действащ лично и със съгласието на майка си И. Д. Ч., сумата 50 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му С. К. К., настъпила при ПТП на 13.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2018г. и разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и поради необоснованост. Твърди се, че в противоречие с разясненията, дадени в ТР №1/21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди на ищеца - брат на пострадалия, без по делото да е установено, че между тях са съществували толкова дълбоки емоционални връзки, които да обуславят „изключителност“ на случая и съответно - търпене на болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Отделно се сочи, че въззивният състав неправилно е игнорирал нормите на чл.493а, ал.4 КЗ и на §96 от ПЗР КЗ като е присъдил обезщетение за...