О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3271

гр.София, 31.10. 2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 3919/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. М. С. срещу определение № 1459/06.06.2023г., постановено по гр. д.№ 745/2023г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу решение № 388/22.11.2022г. по гр. д.№ 531/22г. по описа на ОС Перник и е прекратено касационното производство.

Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение, като твърди, че особеностите на казуса – необжалваемост на въззивното решение по установителния иск по чл. 357 КТ и цена на иска по чл. 213, ал.2 КТ над прага за касационно обжалване, предопределя възможност за касационно обжалване на въззивното решение в цялост, тъй като в противен случай би се стигнало до нарушение на гарантираното с чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи право на достъп до съд.

Настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО, за да се произнесе, съобрази следното:

С въззивното решение по гр. д.№ 531/22г. по описа на ОС Перник съдът се е произнесъл по двата предявени от ищцата иска, които са по чл. 357 КТ – за установяване съществуването на трудово правоотношение между страните по делото и по чл. 213, ал.2 КТ за присъждане на обезщетение за недопускане до работа за периода от 01.04.2021г. до допускане на работа. Решението по първия иск е необжалваемо, според разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.3 ГПК. Цената на втория иск, определена по реда на чл. 69, ал.1, т.7 ГПК, надхвърля сумата 5000 лева, която е праг за касационно обжалване на въззивните решения по искове за обезщетения по трудови правоотношения (чл.280, ал.3, т.3 ГПК)

При обективно кумулативно съединяване на искове допустимостта на касационното обжалване се преценява съобразно цената на всеки отделен иск, определена по правилата на чл.69 ГПК. Ето защо, по отношение на иска по чл. 213, ал.2 КТ в случая не е налице пречката на чл. 280, ал.3 ГПК за касационно обжалване на въззивното решение. Неговата обжалваемост пред касационната инстанция, противно на виждането на жалбоподателя, не може да обоснове такава и на другия обективно съединен иск – този по чл. 357 КТ. Установеното с чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи право на достъп до съд не е абсолютно. Ограничението му чрез поставяне на условията за допустимост на обжалването, поради самото си естество изисква регулиране от страна на държавата, която се ползва с известна свобода на преценка в това отношение и доколкото не намалява достъпа на лицето по такъв начин или до такава степен, че самата същност на правото да бъде нарушена, и преследва легитимна цел, е напълно съвместимо с чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

В заключение, частната жалба е частично основателна и атакуваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба в частта срещу въззивното решение по иска по чл. 213, ал.2 КТ и потвърдено в останалата част.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ определение № 1459/06.06.2023г., постановено по гр. д.№ 745/2023г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на П. М. С. срещу решение № 388/22.11.2022г. по гр. д.№ 531/22г. по описа на ОС Перник, постановено по иска по чл. 213, ал.2 КТ и е прекратено касационното производство в тази част.

ВРЪЩА делото на съдебния състав за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба в указаната част.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1459/06.06.2023г., постановено по гр. д.№ 745/2023г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, в останалата обжалвана част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: