Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя Д. М. по административно дело № 2322/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Гърция – България“ 2014-2020 г.(Програмата) срещу Решение № 2368 от 06.12.2023 г. по адм. дело № 739/2023 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отменено негово Решение № РД-02-14-703/29.06.2023 г. с което на Сдружение „Съюз на производителите на екологична енергия - БГ“ е определена финансова корекция в размер на 2 550,69 лв., представляваща 20% ДДС при договорена стойност от 15 304,13 лв. с включен ДДС на услугата по договор № E.VE/T-2/01.07.2021 г. с изпълнител ЕТ „Г. И. - Балканите “.

Касационният жалбоподател релевира неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът – Сдружение „Съюз на производителите на екологична енергия - БГ“, чрез процесуален представител, в писмен отговор до съда изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна:

За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Сдружение „Съюз на производителите на екологична енергия - БГ“ е водещ бенефициер по проект „Електрически превозни средства и инфраструктура за трансгранично зареждане“ с акроним E.VE.CR.L, Програма за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България“ 2014-2020 г.

М. С. „Съюз на производителите на екологична енергия - БГ" и Управляващия орган на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Гърция - България“ 2014-2020 г. към Министерство на развитието и инвестициите на Р. Г. е сключен Договор за субсидии № В6.3а.01/13.04.2021 г. и 1-во изменение към договора, като по силата на договора на водещия бенефициер Сдружение „Съюз на производителите на екологична енергия - БГ“ се предоставя субсидия за изпълнението на проекта. Общият бюджет на одобрения проект съгласно решението на Комитета за наблюдение възлиза на 339 072,80 евро, от които за водещия бенефициер общо допустимите разходи са в размер на 166 937,10 евро, като приносът на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) е в размер на 141 896,53 евро и националният принос е в размер на 25 040,57 евро. Сдружението е страна по сключен договор с Министерство на регионалното развитие и благоустройството за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България“ 2014-2020 г. № РД 02-29-156/05.08.2021 г. за изпълнение на проект „Трансгранична инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства“ с акроним E.VE.CR.L

Бенефициерът е провел обществена поръчка чрез директно възлагане с предмет: „Публичност и популяризиране на проект „Трансгранична инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства“ в изпълнение на проект GRBG 6324 „Трансгранична инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства“, с акроним E.VE.CR.L, финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014-2020. В резултат на процедурата е сключил Договор № E.VE./ Т-2/ 01.07.2021 г. с ЕТ „Г. И. - Балканите “, на стойност 15 304,13 лв. с ДДС или 7 825.00 евро с ДДС .

По предоставената безвъзмездна финансова помощ е осъществен последващ контрол, на 13.04.2023 г. в Министерство на регионалното развитие и благоустройството е регистрирано уведомление за съмнение за нередност с вх. № УТС-910/13.04.2023 г. Извършена е проверка на относимата документация по обществената поръчка.

На основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ с Писмо изх. № 99-00-3-65/19.05.2023 г. на бенефициера с предоставена възможността да представи мотиви и писмени доказателства, с които да възрази срещу първоначалните констатации на Националния орган. В законоустановения 14-дневсн срок е депозирано възражение от бенефициера с вх. № 99-00-3-65/2/01.06.2023 г. в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, към което е приложени Анекс № 3 към договор за услуги № E.VE/T-2.

След като е обсъдил и отхвърлил доводите на Сдружението, ръководителят на Националния орган по програмата е издал Решение № РД-02-14-703/29.06.2023 г., с което на ответника в касационното производство е определена финансова корекция в размер на 2 550,69 лв., представляваща 20% ДДС при договорена стойност от 15 304,13 лв. с включен ДДС на услугата по договор № E.VE/T-2/01.07.2021 г. с ЕТ „Г. И. - Балканите“ - лице, което не е регистрирано по ЗДДС. Органът е приел, че със заплащането на завишено със стойността на недължимия данък върху добавената стойност възнаграждение на изпълнителя бенефициерът е допуснал нарушение, като същото представлява нарушение на принципа на добро финансово управление и в частност на принципа на икономичност. За да формулира този извод органът е анализирал сключения с изпълнителя договор, съгласно който цената изрично е посочена като такава с включен данък върху добавената стойност. Изпълнителят но договора ЕТ „Г. И. - Балканите " е лице, което не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с оглед на което и в цената на услугата (дължимото възнаграждение) такъв данък не следва да се включва. С определяне и заплащане на цена на услугата с включен данък добавена стойност, който няма да бъде внесен в полза на държавата, доколкото доставчикът не е регистрирано по ЗДДС лице, на практика бенефициерът е заплатил завишена цена за услугата. Посочено е, че в настоящия казус е налице изначална недължимост на такъв данък, респективно разходът за такъв данък е неправомерен. Цената по договор с изпълнител, който не начислява ДДС, не може да се определя чрез включването на ДДС в същата, както е договорено между страните в конкретния случай, поради което бенефициерът е допуснал нередност. Липсата на регистрация на изпълнителя по ЗДДС не може да служи за изкуствено завишаване на стойността па услугата.

По този начин е нарушен принципът на добро финансово управление, прокламиран в чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне па обшоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне па обши разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд н Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, в съответствие с изискванията на чл. 33 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Със заплащането на завишен със стойността на недължимия данък върху добавената стойност размер на стойността на услугата бенефициерът е допуснал нарушение на принципа па икономичност, който изисква публичният финансов ресурс да се използва за осъществяване па одобрените дейности по проекта, като се предоставя своевременно, в подходящо количество и качество н на най-добрата цена. Следователно този принцип би бил нарушен, ако ресурсът не е разходван за одобрена по проект дейност или не е разходван своевременно, не е в подходящото количество и качество или не на най-добрата цена. Според НО в случая не може да се приеме, че предоставените ресурси са разходвани на най - добрата цена, тъй като същата е изкуствено завишена с 20 %, колкото е стойността на установения в страната данък добавена стойност за предоставянето на услугите по договора, по който данък в случая не се дължи.

Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2Т ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда па ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ - нередност, съставляваща нарушение на принципите по чл. 4, пар. 8 от Регламент 1303/2013.

Решението е съобщено на жалбоподателя на 06.07.2023 г. Жалбата срещу решението е подадена в Административен съд - Благоевград, чрез административния орган, с вх. № 99-00-3-65 (6)/20.07.2023 г.

При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, но в нарушение на материалния закон.

Съдът е приел, че посочената в договора цена с ДДС е всъщност крайна цена, а не цена с начислен ДДС. След анализ на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност, съдът е счел, че в случая ДДС не се дължи, с оглед на което е направил извод, че не може да се приеме, че е налице завишаване на цената на услугата по договора. Според съда договорената цена всъщност е без ДДС, доколкото няма основание за начисляване на ДДС. Административният съд е посочил още, че предложената цена отговаря на заложената по проекта стойност за съответната дейност.

Така мотивиран съдът е отменил оспорения пред него административен акт като незаконосъобразен.

Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила.

По делото не е спорно, че в случая ДДС не следва да бъде начисляван. Спорният по делото въпрос е дали при определянето на цената на услугата по сключения договор е включен ДДС (без такъв данък в случая да следва да се начислява), т. е. дали е налице необосновано завишаване на цената или не. Този факт е останал неизяснен.

Според чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства.

Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда.

Съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК - не е указал на страните, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото, не сочат доказателства - а именно: 1. не е указал на жалбоподателя, че липсват доказателства за твърдяното в жалбата обстоятелство, че определената в договора цена е крайна и че тя е без начислен ДДС. Съдът е следвало да укаже на жалбоподателя в първоинстанционното производство, че следва да представи доказателства, предхождащи сключването на договора, като например предхождаща кореспондения между възложител и изпълнител или др. доказателства, от които да се установи фактът, че договорената цена е крайна и че същата е без начислен ДДС; 2. не указал на ответника в първоинстанционното производство, че не е доказал констатацията, съдържаща се в уведомлението за съмнение за нередност, че прогнозната стойност на процесната поръчка е в размер на 15 304,13 лева с ДДС и че стойността на договора е в размер на 12 753,44 лева без ДДС и 15 304, 13 лева с ДДС. По делото е останал неизяснен и въпросът каква е прогнозната стойност на поръчката и дали същата е с начислен ДДС или без ДДС.

На следващо място не става ясно въз основа на какви доказателства съдът е направил извод, че предложената в договора цена отговаря на заложената по проекта стойност на съответната дейност. Този извод се явява необоснован.

Допуснатите от съда нарушения са съществени и налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 АПК, като укаже на страните да представят необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно – доказателства относно обстоятелството дали договорената цена е крайна и дали същата е със или без начислен ДДС, както и относно прогнозната стойност на процесната поръчка. Съдът следва да отговори на всички съществени за спора правни въпроси, след което формира и конкретни правни изводи относно законосъобразността на акта.

По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на осн. чл. 226, ал. 3 АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Седмо отделение на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2368 от 06.12.2023 г. по адм. дело № 739/2023 г. на Административен съд – Благоевград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно дадените в настоящото решение указания.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА